Има една страна, която има (почти) всички предпоставки да се превърне в световен лидер в добия на литий. Има обаче една доста сериозна пречка това да се случи и това е нейното население. Става дума за Чили. Още с идването си на власт, президентът на страната Габриел Борич си постави за задача да осъществи революция в добивната индустрия на държавата, но това се оказва доста сложна задача, пише Reuters.

Чили притежава най-големите запаси от литий в света, 90% от които се намират в пустинята Атакама. Страната се стреми да се възползва от бурното търсене на метала за батерии от производителите на автомобили, включително Tesla и BMW, както и от компаниите за възобновяема енергия.

Битката за литий, която става все по-жестока и изкарва напред нови играчи

Битката за литий, която става все по-жестока и изкарва напред нови играчи

Кои страни са лидерите на пазара на батерии?

Целта на Борич е Чили да се превърне в най-големия производител на мед и втория по големина производител на литий в света, като едновременно се фокусира върху екологичната и социалната отговорност.

Когато през април президентът обяви амбициозния си план за поемане на държавния контрол върху литиевата промишленост и разширяване на добива на този основен компонент на батериите за електрически автомобили, той обеща да го направи с пионерска технология, щадяща околната среда и лично да разговаря с местните общности на коренното население.

Планът и съпротивата

Местните жители, живеещи около литиевите мини в северната част на Чили, които някога са били консолидирани в регионален съвет, а сега често са в конфликт, са скептични към идеите на младия президент и може да се окаже, че работата с тях е по-трудна, отколкото правителството в далечния Сантяго е планирало.

Част от лидерите на общностите заявиха пред Reuters, че ще поискат повече печалби да бъдат насочвани към тях, докато други ще се противопоставят на всякакъв нов добив на литий.

Планът на президента предвижда разширяване на добива с публично-частни партньорства, контролирани от нова държавна литиева компания. Правителството вече е започнало преговори за държавен контрол със SQM и планира да направи същото с Albemarle преди изтичането на нейния договор през 2043 година.

Местните жители и природозащитниците обаче остават категорични, че добивът на литий променя нивото на подпочвените води и вреди на популациите на фламинго и други видове от фауната.

Новият план на властите предвижда директен добив на литий (DLE) - технология, която обещава да бъде по-устойчива. Тя обаче все още не е доказана в търговско отношение и местните жители не са убедени в нея.

Rio Tinto не иска да се откаже да добива литий за над $2 милиарда в Сърбия

Rio Tinto не иска да се откаже да добива литий за над $2 милиарда в Сърбия

Компанията все още чака разрешение от сръбските власти