В началото на 2010 г. централните банки по света се превърнаха от нетни продавачи на злато в нетни купувачи. През 2016 г. търсенето от тяхна страна нарасна с 46% до общо 536 тона, което е вторият най-висок връх през този век, според данни на Международния валутен фонд и Световния съвет по златото.
Топ 10 на централните банки с най-големи златни резерви остават на практика без промяна през последните няколко години, пишaт от U.S. Global Investors. Съединените щати държат първото място с над 8 хил. тона злато в трезорите си - почти толкова, колкото следващите три държави взети заедно. За седем поредни години Руската централна банка е най-големият купувач на злато, като увеличава притежанията си с 274 тона през 2018 г. Казахстан беше вторият най-голям купувач по това време и сега заема 13-o място сред най-големите златни фондове в света.
В случая с Венецуела нещата са коренно различни - страната разпродаде своите златни резерви след като изпадна в тежка икономическа и финансова криза.
Към момента за 2019 г. за повечето държави търсенето остава силно. В периода януари-юни се наблюдават едни от най-високите нива на покупки от централните банки от 2010 г. насам.
Според данни към октомври 2019 година България се намира на 52-ро място от стоте държави с най-големи златни резерви с 40,5 тона. Спрямо съседните ни държави след нас са Сърбия на 63-то място и Македония на 79-то, а Гърция и Румъния ни изпреварват съответно на 34-та и 36-та позиция. Турция е на 16-та със своите 362,5 тона и 19,0% дял.
По-долу са първите 10 държави с най-големи златни запаси, като се започне от Холандия, която наскоро беше изпреварена от Индия.
10. Холандия
612,5 тона
9. Индия
618,2 тона
8. Япония
765,2 тона
7. Швейцария
1 040 тона
6. Китай
1 942,4 тона
5. Русия
2 230,4 тона
4. Франция
2 436,1 тона
3. Италия
2 451,8 тона
2. Германия
3 366,8 тона
1. САЩ
8 133,5 тона
ICO
на 20.10.2019 в 11:57:46 #1Подобни статии излизат периодично в пресата /западната/, като целта им е да представят на обществеността информация за разпределението на златните резерви във света. Като по този начин ПРЕДСТАВЯТ картина на финансовата стабилност в световната икономика. ДАЛИ ОБАЧЕ ТОВА Е ТАКА? Оказва се , че редица държави /Германия Франция, Италия, Япония, Венецуела и тн. България също/ държат част от златните си резерви в Англия или САЩ. Така реалните количества злато, които притежават в наличност в границите на държавите си се оказват много по-малки. Реално дори Германия въпреки силната си икономика и силното си политическо влияние в света въпреки десетилетните си опити НЕ МОЖЕ да си върне златото оставено на съхранение в САЩ. Статистически това злато може да се представи като собственост на Германия, но реално неговата наличност и ликвидност е поставена под съмнение. България също съхранява част от златния си резерв в САЩ и аз съм убеден, че ако българската държава си го поиска, то НЯМА да го получи обратно. Златните резерви на САЩ и Англия са засекретени и не се допускат експерти, журналисти или други проверяващи, които да докажат тяхната РЕАЛНА наличност. Дори опитите на централните банки на държавите дали "доброволно" златото си на съхранение в САЩ не са допускани да ги инспектират. Когато за последно Венецуела пожела и успя да върне част от златните си резерви от Лондон, цената на фондовата борса скочи, което недвусмислено показва липсата на реални буферни количества в Лондон. Останалите количества злато собственост на Венецуела беше "блокирано" и Лондон отказа на го върне на законния собственик. /най-вероятно защото го НЯМА/ А и всички си спомнят за ванадиевите блокчета произведени при администрацията на Клинтън. /ванадия има същото съотношение тегло/обем със златото/ Също така тази статия не отразява реалното съотношение на златото поради формиралата се неформална златна борса в Саудитска Арабия където търгуваните количества в Близкия Изток и Африка са безотчетни. Да не забравяме че много от страните в Африка са големи производители на злато и те го продават именно там. Китайската фондова борса с РЕАЛНА ДОСТАВКА на злато /а не CDF-хартия/ също не подава информация за клиентите си. Китайската държава изкупува всичкото злато, което се добива в Китай /около 180-230 т. годишно/. Трябва да се вземе предвид че статистиката предоставяна от централната банка на Китай е с политически, а не с реален характер. Дори бегъл поглед върху произвежданите в Китай количества и закупуваните в чужбина хвърля голяма доза на съмнение за количеството на реалните резерви на Китай. Накрая към картината е редно да се добави и Индия където въпреки не особено големите държавни резерви в злато, заради народните традиции количеството злато в населението /което е над 1 милиард и 300 милиона/ е в огромни количества. Така традиционните дати в Индия при които се купува или продава злато оказват сериозно влияние върху цената на метала в световен план.