Съвременната икономическа теория се стреми да отчита и да отрази в орга­нично цяло човешкото социално-икономическо поведение (на микро равнище), от една страна, и особеностите на протичането и на управлението на социално-ико­но­ми­ческите процеси (на макро равнище), от друга.

Особено чувствителни са ню­ан­сите на обясне­ния­та на случва­що­то се и на препоръките за усъвършенствуване на управлението във времена на кри­за. Когато процесите се развиват постъпателно и са относително стабилни, необходимостта от осмисляне намалява, надделява само­доволст­вото и увереността за безметежен прогрес. В продължителните летни из­га­рящи горещини на човек не му се вярва, че могат да настъпят смразяващи дъха студове.

Теорията установява, че в икономиката съществуват вградени автоматични стабилизатори с антицикличен ефект. Те са предимно с краткосрочно въздействие, на тях не може да се разчита в дългосрочен план. Като че ли природата дава въз­мож­ност на макроикономическото управление да си поеме дъх и да организира съп­ротивата си. Загубеното време обаче си отмъщава жестоко.

В условията на действащ паричен съвет автоматичните стабилизатори са с по-ярко изразен характер. Причината е в естеството на паричния съвет. По презум­ция паричният съвет се свързва с определен автоматизъм на поддържане на мак­ро­икономическо равновесие. Най-ярко той се проявява (христоматийна истина) при балансиране на външноплатежните структури. Когато дефицитът по текущата сметка е прекалено голям и започва да се финансира включително и от валутните резерви, последните намаляват и редуцират местните пари в обращение. Свитото парично обращение ограничава преминаването на международни валутни позиции, което намалява вноса и подобрява текущата сметка.

Съществуват обаче и други автоматични стабилизатори, за които невинаги си даваме сметка.

1. Бюджетна реакция

Когато икономиката е в рецесия, икономическата активност спада и пара­лел­но с това намаляват и данъчните постъпления (в номинални измерения). Уве­ли­чава се безработицата, което се свързва с нарастващи разходи в държавния бюджет по изплащането на трудови компенсации. Изплатените суми имат антициклично въздействие, доколкото поддържат определено равнище на потребление и търсене, което е жизнено важно за възстановяването на икономиката. Подобен вид преразпределение съдейства за поддържането на относително социално спо­кой­ствие. Правителството следва да намери начини за финансиране на бюджетния дефицит, респективно за стимулиране на търсенето и за поддържане на ликвид­ността в икономиката, което е напълно в духа на препоръките на Дж.М.Кейнс.

През първата половина на 2009 г. например разходите в консолидирания държавен бюджет превишават с една четвърт тези от предходната година при видима икономическа рецесия. В абсолютни измерения превишението е 2,5 млрд.лв. и една трета от него е в "Социални разходи и стипендии". Други десетина процента отиват за увеличение на субсидиите. Тези разходи се извършват почти автоматично, без да е необходимо конкретно управленско решение.

Отделен е въпросът за естеството на останалата половина от прирастта на разходите, което не е предмет на настоящето представяне.

Новият Министър на труда и социалните грижи има основание да е загри­жен за състоянието на раздадените помощи, но проблемът не е в тяхното харчене, а в тяхното неудачно планиране.

2. Лихвени проценти

В условията на паричен съвет централната банка (БНБ) няма възможности да влияе върху лихвената политика на ТБ. Основният лихвен процент само ре­гистрира състоянието на междубанковия паричен пазар, а не е инструмент за уп­рав­ление. ЕЦБ и ФЕД например намаляват своите лихвени проценти и предоставят свежи финансови ресурси на ТБ на по-ниска цена, като увеличават ликвидността и лихвените равнища намаляват. БНБ няма възможност да реагира по този начин и ТБ у нас търсят сами начини за решаване на ликвидните си проблеми.

Впе­чатляващ е рейдът на лихвите по депозитите (Фигура 1) - в началото на 2008 г. те са около 4%, докато година и половина по-късно вече доближават 7%! ТБ чувстват ликвидни затруднения, а могат да привлекат свежи финансови ресурси единствено на депо­зитния пазар. Лихвите по депозитите са разход за ТБ и те са принудени да приемат този вариант. По верижна реакция се достига и до високи лихвени равнища по кредитите, които с право смущават кредитополучателите.

Звучи парадоксално, но очертаната картина действа стабилизиращо на фи­нан­совата система. Високите лихви по депозитите повишават атрактивността на левовите авоари (ре­алната лихва достига до 5%!) при отсъствие на алтернативни инвестиционни възможности.  Горещата левова маса се прибира от ТБ и намалява на­прежението на валутния пазар, респективно върху търговския баланс. Трябва да си припомним средата на 90-те години на ХХ в., когато поголовно се освобож­да­вах­ме от наличните левове. Сега ситуацията е качествено различна неза­висимо от повсеместната световна икономическа рецесия.

Длъжниците имат основание да недоволстват, но ситуацията им е до голяма степен следствие от тяхно собствено решение в миналото. Немалка част от емити­раните дългове са направени със спекулативни намерения. В една па­зар­на среда всеки инвеститор следва самостоятелно да оценява възможните рискове и да поема такива за своя сметка. Същите тези инвеститори мълчаливо щяха да си приберат немалката печалба, ако ситуацията се развиваше по техните очаквания.

3. Равнище на безработица

Безработицата у нас трайно нараства през последните десетина месеца. Ако обаче погледнем състоянието в ЕС  ситуацията у нас не изглежда особено тревож­на. Към средата на 2009 г. Eurostat оценява сезонно изгладената безработица у нас на 6,8%, докато за ЕС-27 тя е 8,9%, а за еврозоната (ЕС-16) - 9,4%. Имаме ли осно­вание за спокойствие?

На Фигура 2 е представено изменението на потребителските цени (ин­фла­ция, CPI), от една страна, и на цените на призводител (РРІ), от друга. Прави впе­чатление драматичното разминаване на кривите от втората половина на 2008 г. насам. И двата индекса намаляват, но РРІ намалява много по-чувствително, откол­кото СРІ. В резултат към средата на 2009 г. се фиксира едно разминаване от около 12%!

РРІ отразява цените на ресурсите и на междинно потребената продукция, а СРІ - цените на крайния продукт. Намалението на цените на входа на производст­вото изпреварва пазарните цени на произведения продукт (на изхода) с 12%. По­доб­но състояние представлява своеобразен бонус за производителите, които го използват като прена­сочват разходите си от ресурси към заети лица. Това обяснява относително плавния и сдържан прираст на безработицата у нас и приемливата социална стабилност, което обаче не би могло да продължава в дългосрочен план.

Истинското дългосрочно решение на проблемите е в премахването на при­чините за ре­це­сията, които в нашия случай се свеждат най-вече до възстано­вя­ва­не и повишение на доверието на ЕС и на чуждестранните инвеститори. Шан­сове­те не изглеждат малки.

Така че, не стреляйте в пианиста. Той си изпълнява функцията.

ГМ/140809