Съвременната икономическа теория се стреми да отчита и да отрази в органично цяло човешкото социално-икономическо поведение (на микро равнище), от една страна, и особеностите на протичането и на управлението на социално-икономическите процеси (на макро равнище), от друга.
Особено чувствителни са нюансите на обясненията на случващото се и на препоръките за усъвършенствуване на управлението във времена на криза. Когато процесите се развиват постъпателно и са относително стабилни, необходимостта от осмисляне намалява, надделява самодоволството и увереността за безметежен прогрес. В продължителните летни изгарящи горещини на човек не му се вярва, че могат да настъпят смразяващи дъха студове.
Теорията установява, че в икономиката съществуват вградени автоматични стабилизатори с антицикличен ефект. Те са предимно с краткосрочно въздействие, на тях не може да се разчита в дългосрочен план. Като че ли природата дава възможност на макроикономическото управление да си поеме дъх и да организира съпротивата си. Загубеното време обаче си отмъщава жестоко.
В условията на действащ паричен съвет автоматичните стабилизатори са с по-ярко изразен характер. Причината е в естеството на паричния съвет. По презумция паричният съвет се свързва с определен автоматизъм на поддържане на макроикономическо равновесие. Най-ярко той се проявява (христоматийна истина) при балансиране на външноплатежните структури. Когато дефицитът по текущата сметка е прекалено голям и започва да се финансира включително и от валутните резерви, последните намаляват и редуцират местните пари в обращение. Свитото парично обращение ограничава преминаването на международни валутни позиции, което намалява вноса и подобрява текущата сметка.
Съществуват обаче и други автоматични стабилизатори, за които невинаги си даваме сметка.
1. Бюджетна реакция
Когато икономиката е в рецесия, икономическата активност спада и паралелно с това намаляват и данъчните постъпления (в номинални измерения). Увеличава се безработицата, което се свързва с нарастващи разходи в държавния бюджет по изплащането на трудови компенсации. Изплатените суми имат антициклично въздействие, доколкото поддържат определено равнище на потребление и търсене, което е жизнено важно за възстановяването на икономиката. Подобен вид преразпределение съдейства за поддържането на относително социално спокойствие. Правителството следва да намери начини за финансиране на бюджетния дефицит, респективно за стимулиране на търсенето и за поддържане на ликвидността в икономиката, което е напълно в духа на препоръките на Дж.М.Кейнс.
През първата половина на 2009 г. например разходите в консолидирания държавен бюджет превишават с една четвърт тези от предходната година при видима икономическа рецесия. В абсолютни измерения превишението е 2,5 млрд.лв. и една трета от него е в "Социални разходи и стипендии". Други десетина процента отиват за увеличение на субсидиите. Тези разходи се извършват почти автоматично, без да е необходимо конкретно управленско решение.
Отделен е въпросът за естеството на останалата половина от прирастта на разходите, което не е предмет на настоящето представяне.
Новият Министър на труда и социалните грижи има основание да е загрижен за състоянието на раздадените помощи, но проблемът не е в тяхното харчене, а в тяхното неудачно планиране.
2. Лихвени проценти
В условията на паричен съвет централната банка (БНБ) няма възможности да влияе върху лихвената политика на ТБ. Основният лихвен процент само регистрира състоянието на междубанковия паричен пазар, а не е инструмент за управление. ЕЦБ и ФЕД например намаляват своите лихвени проценти и предоставят свежи финансови ресурси на ТБ на по-ниска цена, като увеличават ликвидността и лихвените равнища намаляват. БНБ няма възможност да реагира по този начин и ТБ у нас търсят сами начини за решаване на ликвидните си проблеми.
Впечатляващ е рейдът на лихвите по депозитите (Фигура 1) - в началото на 2008 г. те са около 4%, докато година и половина по-късно вече доближават 7%! ТБ чувстват ликвидни затруднения, а могат да привлекат свежи финансови ресурси единствено на депозитния пазар. Лихвите по депозитите са разход за ТБ и те са принудени да приемат този вариант. По верижна реакция се достига и до високи лихвени равнища по кредитите, които с право смущават кредитополучателите.
Звучи парадоксално, но очертаната картина действа стабилизиращо на финансовата система. Високите лихви по депозитите повишават атрактивността на левовите авоари (реалната лихва достига до 5%!) при отсъствие на алтернативни инвестиционни възможности. Горещата левова маса се прибира от ТБ и намалява напрежението на валутния пазар, респективно върху търговския баланс. Трябва да си припомним средата на 90-те години на ХХ в., когато поголовно се освобождавахме от наличните левове. Сега ситуацията е качествено различна независимо от повсеместната световна икономическа рецесия.
Длъжниците имат основание да недоволстват, но ситуацията им е до голяма степен следствие от тяхно собствено решение в миналото. Немалка част от емитираните дългове са направени със спекулативни намерения. В една пазарна среда всеки инвеститор следва самостоятелно да оценява възможните рискове и да поема такива за своя сметка. Същите тези инвеститори мълчаливо щяха да си приберат немалката печалба, ако ситуацията се развиваше по техните очаквания.
3. Равнище на безработица
Безработицата у нас трайно нараства през последните десетина месеца. Ако обаче погледнем състоянието в ЕС ситуацията у нас не изглежда особено тревожна. Към средата на 2009 г. Eurostat оценява сезонно изгладената безработица у нас на 6,8%, докато за ЕС-27 тя е 8,9%, а за еврозоната (ЕС-16) - 9,4%. Имаме ли основание за спокойствие?
На Фигура 2 е представено изменението на потребителските цени (инфлация, CPI), от една страна, и на цените на призводител (РРІ), от друга. Прави впечатление драматичното разминаване на кривите от втората половина на 2008 г. насам. И двата индекса намаляват, но РРІ намалява много по-чувствително, отколкото СРІ. В резултат към средата на 2009 г. се фиксира едно разминаване от около 12%!
РРІ отразява цените на ресурсите и на междинно потребената продукция, а СРІ - цените на крайния продукт. Намалението на цените на входа на производството изпреварва пазарните цени на произведения продукт (на изхода) с 12%. Подобно състояние представлява своеобразен бонус за производителите, които го използват като пренасочват разходите си от ресурси към заети лица. Това обяснява относително плавния и сдържан прираст на безработицата у нас и приемливата социална стабилност, което обаче не би могло да продължава в дългосрочен план.
Истинското дългосрочно решение на проблемите е в премахването на причините за рецесията, които в нашия случай се свеждат най-вече до възстановяване и повишение на доверието на ЕС и на чуждестранните инвеститори. Шансовете не изглеждат малки.
Така че, не стреляйте в пианиста. Той си изпълнява функцията.
ГМ/140809
USD
CHF
GBP
Стаксел
на 15.08.2009 в 20:29:15 #18Кихано, като се замислих повече, стигнах до извода, че имаш известно право с това, че частните печалби от кредитно/банковата дейност са белег за капитализъм. Въпреки че, строго погледнато, средствата, с които се извършва тази дейност са общо казано обществени (чужди), а не частни (собствени) то частната печалба е белег за капитализъм. Но! И аз имам право защото когато пък се получат загуби от лоши кредити, то те не се поемат от прегрешилите "частници", а от други - редовни кредитополучатели, вложители, акционери, държавен гаранционен фонд, държавен бюджет (ако се стигне до национализация) и т.н. Т.е. получава се добре известния феномен, че печалбите се приватизират (тук имаш точка), а загубите се социализарат (тук аз имам точка). Т.е. ако мога да се изразя така - банковата/кредитната система съчетава лошите страни на двете системи. Което всъщност е още една причина тя да бъде сериозно ревизирана ако не и забранена нацяло.
П.П.
Да припомня, че все пак, християнската библия е първото място, където лихварството е забранено и всеки, който има претенции да се нарича християнин би трябвало да се съобразява с това. 
Стаксел
на 15.08.2009 в 16:51:25 #17Малко допълнение по отношение на спекулациите, имотите и собствените средства. Значи! Ако например беше забранено купуването на имот със заемни средства, или тези средства бяха ограничени до примерно 20% от стойността на имота, дали щеше да се получи този балон и тази спирала?! Мисля, че много, много по-трудно и в много, много по-малки размери. По простата причина, че повечето "спекуланти" просто нямаше да разполагат със средства за тези спекулации. Да не говорим пък, че щяха и да мисля 10 пъти повече, ако трябваше да рискуват своите, а не на банката средства.... Да не говорим пък, че и банковите директори и рейтинговите агенции просто нямаше да отпуснат тези средства също ако бяха техни. Т.е., ако ми позволиш малка шега, както Маркс е отбелязал частната/личната собственост е изключително важен фактор и не разбирам защо така с лека ръка го игнорираш?
Стаксел
на 15.08.2009 в 16:27:23 #16Кихано, мисля, че си прекалено черноглед. Първо, по повод спекулациите и разграничаването им: не съм специалист, но някъде мярнах, че в САЩ е имало такъв закон. Било е направено по такъв начин, че да не можеш да купиш нещо само на хартия (трябва и физически да го купиш). Което е сериозно ограничение в днешния виртуален свят. А по отношение на имотите например може да се въведе забрана за препродажба за определен период - примерно 3 или 5 години. Това веднага сваля апетита на много спекуланти. Е, покрай това ще "изгорят" и някои неспекулативни сделки, но мисля, че в повечето случаи ще върши работа. Същия принцип - с ограничение на времето за препродажда на акции се обсъжда(л) съвсем сериозно в САЩ (пак някъде го мярнах). Там ставаше дума за забрана за препродажба в рамките на два дни. Обсъжда се и въвеждане на такса за всяка препродажба. Т.е. ако има желание, начин ще се намери. А докато има избори, желание в политиците може да се индуцира. Знам, знам! Ще кажеш колко е лесно да се платят изборите и заблудят избирателите. А аз пък ще ти кажа, че пак си прекалено черноглед. Ето вземи нашите избори например - оказаха ли парите на БСП някакво влияние? Не. Хората макар и да се лъжат все пак не са толкова глупави. И като стане така че заради интересите на някой банкер не могат да си платят ипотеката на следващите избори нещата ще изглеждат различно. И най-важното: не мисля, че това с какви пари (чужди или свои) се правят спекулациите не е от значение. Напротив - намирам го за фактор от първостепенно значение! Поради което аз съм твърдо на становище за коренна промяна на кредитно-заемната система. За Найк - казваш "всички правят като тях вече над 10 години и не виждам някакви наченки на промяна". Е, тази криза какво е? Според мен това е нещото, което ще ги принуди да се променят. Т.е. това е началото. А че това работи над 10 години, все още не е показателно. Светът все пак е доста широк и 10 години не е кой знае какъв срок. В Китай, Индия и т.н. има над 3 - 4 милиарда души евтина работна ръка и 10 години не са много. Но все пак, мисля че границите на възможното разширение са близо и скоро ще бъдат достигнати (ако вече не са). По отношение на разликите в заплащането - да така е. Но е така само защото съществуват държавни граници и съответните протекции, които пазят западните пазари от "нашествието" на евтини стоки. Паднат ли тези граници/протекции, мисля ще се намерят предприемчиви капиталисти от всички посоки, които ще се втурнат да експлоатират тази разлика и в резултат на това заплащането ще се поизравни. Но ти представяш ли си какво ще стане ако един германец/датчанин/американец/българин(иска му се) трябва да работят на същата почасова ставка като един китаец/индиец?! Това ще е катастрофа, която както съответните правителства, така и мултинационалните компании (които експлоатират тази разлика сега) ще се стремят да предотвратят и съответно първа тяхна грижа е да запазят границите/протекциите. Ноо... все пак, и тук има странични ефекти, които са от полза и за "засегнатите". Да, те са експлоатирани. Но какво би станало ако Найк не дойде да ги експлоатира? Май горе-долу това, което става в Африка, където никой не отива - всички на полето, с ралото и сърпа. Това дали е по-леко от работата на шевната машина на подизпълнителя на Найк? А Найк като те научи да работиш на шевна машина дали не е по-добре отколкото да не научиш нищо...? Казваш "Капитализма оцелява единствено заради тоталитарната икономическа принуда, която кара хората да работят насила за да оцелеят. Нещата ще се оправят само тогава когато хората осъзнаят вредата и аморалността на частната печалба.". Първо, не си спомням при социализма да беше по-различно! Второ, вече казах - аморална или не, частната печалба е наградата за предприемчивите. А за обществото остават страничните ефекти, които са толкова по-добри, колкото по-развити са технологиите и колкото по-развит е пазара (ако ми позволиш клишето). И толкова по-малко са лошите странични ефекти, колкото по-неразвит и манипулиран е пазара (като при имотите например). И мисля точно липсата на стремеж към печалби и начин за реализацията им при социализма, са (бяха) в основата на липсата на иновации, а от там и на технологичното изоставане. Да, има и негативи и злоупотреби, но аз пак ще кажа - докато има сравнително свободни избори и свобода на словото (и интернет - най-свободната медия!), тези негативи и злоупотреби никога няма да могат да вземат връх. Т.е. ако мога, бих те помолил, да намалиш малко черния филтър. Що се отнася до това капиталистически или социалистически инструмент е кредитната (банковата) система, аз си оставам на становището, че е социалистически. Аргументите: 1. Това е колективен/обществен механизъм. А латинската дума за "обществен" е социален. 2. Има прехвърляне на собственост и отговорност от едни лица на други. Тези две точки са в пълно противоречие с парадигмата на капитализма: - Частна/лична/индивидуална собственост. - Частна/лична/индивидуална отговорност при загуба. - Експлоатация на човек от човека. Тук имаме експлоатация на човек от колективен орган - банка (човешкия фактор се губи зад банковата фасада). И накрая за имотите: Борис е отговорил по принцип, но не виждам да е отговорил на по-конкретните въпроси. Като например този: Имам ли право на "купувам си парцел на края на града/селото и строя там каквото си искам"?! Ти ще отговориш ли?
Kihano6
на 15.08.2009 в 14:03:24 #15Стаксел, в това което казваш има логика, но ефектите на които се спираш не са основни. Как ще разграничиш спекулативното препродаване от търговията? Нали търговията е точно това. Препродаване на по-висока цена. Найк ни най малко не изглежда да са недалновидни. Като цяло всички правят като тях вече над 10 години и не виждам някакви наченки на промяна. И погледни основното. По каква логика за една и съща работа в Азия ще се плаща с пъти по-малко отколкото в Европа? А бил моля ти се капитализма справедлив? Ама и разходите били по-малко. Що са по-малко, ами щото на всички в Азия се плаща по-малко отколкото в Европа. Каквото и да го правиш капитализма той винаги ще се изражда. Докато има хора които се сдобиват с финансова власт която може да надмине властта на държавата, включително демократичната държава, то винаги ще има стремеж към заобикаляне на закони, престъпност, спекула и корупция. Каквито и правила да въведеш, а за въвеждането на някои трябва война или революция, хората с огромни капитали винаги ще подкопават обществото чрез корумпиране на политици и чрез манипулиране на производствата и предизвикване на кризи. Не мога да разбера за какви дребни предприятия ми говориш. Според моен преобладават едрите и средните на които много собственици (акционери) дори местоположението не знаят, камо ли контрол да упражняват. Няма правило по-което държавната собственост да е по-зле стопанисвана от частната. Единствено хората с приватизационни апетити имат интерес от губещи държавни предприятия. Ако аз работя в държавно предприятие резултата от труда ми е обществено достояние, а обществената собственост значи и моя собственост. Ако работя в частно предприятие какво ще ме е грижа за собствеността на собственика? Освен това той, частника ще прибира печлаба лично за себе си в повечето случаи без труд. Къде тук е логиката? Капитализма оцелява единствено заради тоталитарната икономическа принуда, която кара хората да работят насила за да оцелеят. Нещата ще се оправят само тогава когато хората осъзначт вредата и аморалността на частната печалба. Правилно, обществената полза от дейността на капиталистите е страничен ефект, но не е единствения. Негативните странични ефекти са доста повече и се проявяват навсякъде. От спекулативните ценови спирали, през влошеното качество на храните, през корумпираността на политиците до войните. Мисля, че цената на която 15% от населението на планетата си играе с високотехнологични играчки е твърде висока (и кървава бих казал). Затова премахването на регулациите е абсолютно противопоказно! То ще доведе до такъв разтеж на негативните странични ефети за сметка на позитивните, че действително ще се стигне до война или революция за да се въведе регулация отново. Капутализма е един Франкенщайн и не следва да бъде освобождаван. Това дали спиралата на цените на имотите се е завъртяла със собствени или с чужди пари не е толкова съществено. Всички, включая банките, са се стремили към бърза печалба. Освен това като погледнеш България, колко много се строи през последните години, а раждаемостта намалява и 1 милион се изнесоха в чужбина. Не звучи като да има недостиг. Разбира се миграцията към големите градове малко променя нещата, но не смятам, че има недостиг на жилища. За Великобритания и Щатите не знам. А за инфраструктурата Борис е отговорил правилно, за мое учудване. Прав си като казваш, че капитализма не е бил асоцииран с кредитната система и в соц страните също имаше банки и кредити, но разбира се държавни. Нещата обаче се развиват. Днес ние знаем повече отколкото е било известно на Маркс и Енгелс и банковата система и кредитиренето очевидно са капиталистически инструмент. Как той може да се реформира е друг въпрос.
Стаксел
на 15.08.2009 в 09:32:01 #14Борис, донякъде си прав, разбира се. Инфраструктурата (улици, канализация, мрежи, училища и пр.) е много важна. И не казвам че е лесно. Но мисля, че е мит че е толкова скъпо. Скъпо е когато го прави общината или държавата. Просто защото близки до общината фирми обират каймака и надуват цените многократно. В това нямам абсолютно никакво съмнение. И не приемем други аргументи освен общината или фирмите изпълнители да качат в интернет подробно всички разходи, които правят. До последната торба цимент, литър нафта и километраж на камионите. Ведно с всички технически спецификации разбира се. Оправдания за търговска тайна не се приемат. Нека видим за кое колко точно се плаща и после да твърдим колко е скъпо. Ако/докато това не се случи аз не мърдам и милиметър от позицията си (че цените са надути многократно) и всеки си остава на неговото мнение! И все пак обаче, положението не е толкова драматично колкото си го описал - външна тоалетна, каруци, коловози и пр. Например, дори и сега, в едни от най-скъпите райони на София (около Симеоново или Драгалевци ако не се лъжа) няма канализация. И отходните води се извозват с предназначена за целта цистерна. Т.е. най-важното е да има път, другото се урежда по-лесно (а за това колко струва пътя вече казах - не се знае). Друго - не съм сигурен, но мисля че не си прав, че всеки може да строи където си иска и колкото си иска (извън защитените територии). Баща ми например има място на 50 метра от едно село, но на това място не може да построи постройка надвишаваща определени размери. Т.е. положението "купувам си парцел на края на града/селото и строя там каквото си искам" мисля не съществува. Което е ограничение пряко влияещо върху пазара. Обори ме ако не съм прав! Сега за бюджетите на общините и чертането на планове. Да, естествено че са ограничени. Но мен това не ме интересува! Т.е. независимо от причините, от това ограничение следват и другите и то е в основата на проблема. Дали е само от недостиг на пари, от безхаберие или заинтересованост е отделен въпрос. Важното е че съществува като фактор. Ако съществува закон, който казва, че улиците са държавна собственост и никой не може да си направи улица и канализация, то това оказва пряко влияние върху пазара и цените. Аз това казвам - тези закони и това статукво се явяват ключов фактор и ограничение върху предлагането, а оттам и върху пазара и цените. Т.е. това не е свободен, а регулиран пазар. И когато цените са високи то причините за това са именно тези - общините и общинските съвети. Пак казвам - независимо какви оправдания, основателни или не, ще се изтъкват. ...И все пак, дали някой в общината се е опитал да реши проблема по някакъв начин?! Не съм чул. Примерно, опитал ли е някой да начертае един квартал на хартия и да започне да продава разрешителни на зелено. Може да поиска от бъдещите собственици пари и за инфраструктурата (пак да кажа - харчени прозрачно!). Които пари после да им се приспаднат от данък сгради. Ако има желание сигурно могат да се измислят и други схеми. Но явно оправданията са по-лесни...
boris
на 14.08.2009 в 20:59:05 #13Стаксел За мен показателното е, че има разлика от стотици (а може би и хиляди) пъти в цената на земя в регулация (с право на строеж) и извън регулация (без право на строеж). И тази разлика идва не от нещо друго, а както и самия термин казва - от регулацията. ------------------------------------------------------------------------------------ Стаксел, нищо не ти пречи да си построиш къща и извън градските регулационни линии, ако притежаваш земя, освен в защитените територии, но те не са толкова много. Градската регулация, служи не за това да указва до къде може да се строи, а да оказва територията която да се благоустроява, тоест до къде се простират различните видове инфраструктура-улична мрежа, електрификация, канализация и водопровод. Не знам как си го представяш, просто някой да начертае нов квартал на ОУ плана на някой голям град и хоп, готово! Всички тези инфраструктурни мрежи са държавна собственост и строежът им зависи от наличните пари, а въобще не си възобразявай , че са прости и евтини и строежът им е лесен. Тоест, до къде се простират границите на един град, зависят от бюджета му и за това разширяването им става толкова рядко. Разбира се винаги може да се опрадели територия на която да се строят сгради, с условието да се построи и инфраструктурата към тях, но тогава цената на такива жилища ще е многократно по-висока и никой няма да иска да строи там, освен ако става въпрос за сгради със супер луксозен статут.Всеки предприемач иска да построи сградата си там където вече има улици, и подземни мрежи към които просто да се вържеш, а не да ги прокарваш на километри. И не е само това, ами нали трябва да има някъде наблизо магазини, училища, болници...... И тъй като желаещите да са там са много, а територията ограничена е нужна регулация. Ако искаш да си носиш вода от някъде с бидони, да имаш външна тоалетна и да пътуваш до работата си с каруца по изровени коловози - то никой не те спира. Някой хора си избират и такъв живот. Но на повечето не им харесва и затова се тълпят за скъпи жилища в регулационните граници.
Стаксел
на 14.08.2009 в 19:17:06 #12А, пропуснах нещо
Това дали липсата на регулации ще доведе до нова световна война и/или соц. революция не знам и не се наемам да прогнозирам, но основната ми мисъл беше, че съвременната икономика просто НЕ може да се нарича свободна при положение, че има толкова много регулации, закони и наредби от всякакъв калибър. Т.е., казвам, че влиянието на регулациите НЕ може да бъде пренебрегнато и/или игнорирано за да се твърди, че икономиката е свободна или че свободата е причина за кризата. Със същия успех може да се твърди, че причина за кризата е регулираното отпускане на средства с ниска лихва от Федералния резерв на САЩ (защото нали, никой няма да твърди, че ФЕД отпуска средства ей така - безразборно и както му дойде). Т.е. още веднъж - не казвам, че не трябва да има регулации. Казвам, че не трябва и не може да се нарича свободна една система, в която има някакви (толкова много) регулации.
Стаксел
на 14.08.2009 в 18:40:56 #11Относно цените на имотите и терените - ето на какво попаднах наскоро: Австралия се опасява от имотния балон ...... Според Харли Дейл, икономист от Асоциацията на жилищната индустрия, разликата между търсене и предлагане ще продължи да нараства предвид ниските лихви, особено ако никой не се заеме да осигури нови терени за строителство. ..... http://dom.dir.bg/2009/08/03/news4864738.html
Стаксел
на 14.08.2009 в 18:29:27 #10Кихано, отзад напред: Ако говорим за стопанисването в големите предприятия си прав в голяма степен. Но първо, дори и собственика да стъпва там рядко, то той все пак стъпва и това стъпване не е като стъпването на министерски чиновник в соц. завод. Второ, управата на такива предприятия обикновено е стимулирана с процент от приходите, което в голяма степен я прави по-отговорна. Трето (и най-важно), колкото по-малко е предприятието толкова ролята на собственика е по-голяма. А по-малките предприятия са по-голямата част от икономиката, колкото и да са важни големите мастодонти. Относно печалбата и стремежа към нея и към лесното - да, така е. Т.е. такова е желанието на всеки капиталист. А също и на всеки човек, ако позволиш. Но едно е желанието, друго са възможностите. И макар целта да е по-лесната и по-голямата печалба, за достигането й се налага да се поработи. Колко точно зависи повече от останалите в системата, а не толкова от желанието на капиталиста. И ефекта за обществото, при добре работеща система, се получава като страничен ефект от дейността на капиталистите. Те работят за себе си, но има и положителни странични ефекти, които са полезни и за другите. Е, за спекулантите и спекулациите (покупка с единствена цел по-късна препродажба на по-висока цена) си напълно прав. Тук няма никакъв полезен елемент дори и като страничен ефект. Но това аз не бих го нарекъл капитализъм. Това си е чист тумор, който някакси трябва да се отстрани и тук спор няма никакъв. Но! Пак има едно "но". Настоящата криза (аз не мисля, че е отминала) възникна от спекулации с имоти, но (!) много важно условие - НЕ със собствени средства. Тези спекулации бяха извършени с чужди пари. Заети от централните банки, от пенсионни и взаимни фондове, застрахователни компании и пр. Затова аз казвам, че проблема не е в капитализма, а в кредитната и в колективните системи, които пораждат бих казал социалистическа безотговорност. Дали щеше да има такива спекулации ако спекулантите работеха със собствени средства?! Съмнявам се. А и да имаше, накрая щяха да си платят и никой нямаше да плаче за тях. Но не е така! Кризата дойде точно от злоупотребата с чужди средства. Да не говорим, че пирамидалната структура на кредитната система, изискваща постоянно разширяване, просто не може да съществува за по-дълъг период от време. Но проблемът е в кредитната и в колективните системи и изискването за постоянен растеж, а не в капитализма (частната собственост върху средствата за производство). Т.е., не че съм чел Маркс, но доколкото си спомням от училище, когато ставаше въпрос за капитализъм, ставаше въпрос за такива неща - частна собственост, експлоатация на човек от човека и пр., но не си спомням капитализма да е бил асоцииран с кредитна система, още по-малко пък пирамидална такава. Две думи за Найк и аутсорсването на производството към подизпълнители. Според мен Найк и тези като тях просто режат клона, на който седят. Те използват това, че имат името си и каналите за дистрибуция и смятат да печелят само от това. Но според мен това е късогледа политика. Веднъж щом подизпълнителите усвоят технологиите за производство, те ще могат да излязат и пряко на пазара със същото качество, което предлага и Найк, само че на значително по-ниски цени. И е въпрос на пазарна потребителска култура Найк да изгуби позициите си. Сега засега марките все още продават добре защото потребителите нямат информация и не могат да стигнат до качествени продукти от "немаркови" производители. Но с развитието на потребителската култура и най-вече с по-сериозното навлизане на интернет, намирането на по-добро качество на по-ниски цени ще става все по-лесно и по-лесно и в един момент Найк ще се окаже в не особено изгодна позиция. Сега за имотите: не знам от къде вадиш заключението, че има достатъчно. Аз и повечето мои познати имаме проблеми с жилищата (и малките жилищни площи) откакто се помня (включително от социалистическо време). Но това разбира се, не е показателно. За мен показателното е, че има разлика от стотици (а може би и хиляди) пъти в цената на земя в регулация (с право на строеж) и извън регулация (без право на строеж). И тази разлика идва не от нещо друго, а както и самия термин казва - от регулацията. Ако имаше достатъчно терени, щеше ли в София новите сгради да са на 8 метра една от друга, без паркоместа и да си ходим по главите?! Съмнявам се! Но общинските власти са просто безхаберни и изостават, бих казал трагично, с вкарването на нови терени в градоустройствените планове. И разбира се, тук отново се намесва като усилващ фактор и кредитирането. Благодарение на него се получава така, че въпреки че едно жилище може да се продаде примерно за 30 хиляди (с достатъчно печалба), с отпускането на кредит купувачът става "по-платежоспособен" и това автоматично вдига цената. До тавана на възможния кредит. Ако човек можеше да работи не до 65, а примерно до 165 години (и съответно да изплаща заем), то аз съм сигурен, че жилищата щяха да струват точно толкова, колкото позволява един 165 годишен кредит. Просто защото жилището е основна човешка необходимост и търговците винаги разбират и успяват да се възползват от това. Разбира се подпомогнати от ограниченото от общините предлагане, което не позволява конкуренцията да свали цените така както става примерно с телевизорите. И пак стигаме до кредитната система. И отново като ключов виновник за проблема. Накратко: за мен капитализма е по-добрата система, стига да се премахне (или реформира из основи) кредитно-заемната система, която изкривява нещата до неузнаваемост. Е, има и още един ключов (и революционен
) фактор, който трябва да се въведе: задължително инвестиране на акумулирани над определен обем средства (примерно над 25 милиона долара). За сметка (риск и печалба за собственика им), но задължително инвестиране. Това връща парите обратно в икономиката и затваря цикъла така, че няма нужда от постоянно наливане на пари от страна на централните банки. Просто е!
Kihano6
на 14.08.2009 в 16:39:04 #9Стаксел, необходимо е известно уточнение за това какво е капитализъм. Капитализъм (по мое определение, което предполагам е близко до това на марксистите) е когато частни лица притежаващи капитал (пари или собственост) го използват за придобиване на още по-голям капитал при това без оглед на вложения труд. Държавата също може да бъде капиталист, но нещата с нея са по-особени, тъй като печалбата остава обществена. Банковата кредитна система напълно се вмества в това определение, щото слагаш пари в банката и получаваш доход без никакво участие. Но затова пък и доходът е почти нищожен. Цялата история на капитализма и социализма е борба на капитала срещу държавата и народа. През цялата тази история капиталистите се стараят да убедят всички останали, че частната полза (печалба) съвпада с обществения интерес когато вярното е точно обратното. Часната полза почти винаги противоречи на обществения интерес. Като краен пример може да се посочи, че идеала на капиталистическия бизнес е максимална печалба, ако може без никакво производство и без какъвто и да било труд. И това не е хипотетичен случай. Всяка законна финансова спекула прави точно това. Банките правят точно това. Нещо повече, компании като Найк, например, съвсем целенасочено се освобождават от производството като нежелана дейност прехвърляйки го на подизпълнители. Така че идеалния бизнес противоречи на обществения интерес. Именно затова регулациите са жизнено необходими. Приказките за свободен пазар и минимална държавна намеса са не само бълнуване, приложени на практика те са обществено вредни. Но ако бизнеса е решил да ги наложи то той може да го направи по елементарен начин, тъй като притежава средствата за производство и може да накаже с икономическа криза когото пожелае. Няма никаква демокрация. Това е и разковничето на провала на социалните (социалистическите) политики. Освен това премахването на регулациите ще доведе до позабравеното време на Чарлз Дикенс, или на Манчестърския капитализъм, последствията от който са известни - две световни войни и една социалистическа революция. Няма защо да повтаряме стари уроци. Освен това социалността на западните страни (особено западноевропейските) се дължи на СССР. Щото ако СССР трябваше да се състезава със западните страни икономически то западните страни трябваше да се състезават със СССР в социалната сфера. Е те успяха, но за сметка на Третия свят. Какво ще стане сега след като СССР го няма тепърва предстои да видим. Кризата която току що премина е донякъде показателна, но не ми се струва, че уроците от нея ще са научени. А сега за жилищата. Цената им нарастна не заради регулациите. Цената им нарастна напълно спекулативно поради натрупаните парични излишества от печалби или спестявания. Борсите са инструмента който служи за надуване на финансови балони които обират тия излишни пари, но никой не може да спре хората търсещи печалба да надуват балон където им хареса. Фактически, с всяка стока може да се организира спирално покачване на цената като стоката се прекупува многократно на все по-висока и по висока цена. Това е идеалния капиталистически и антиобществен бизнес. Имотите са особено подходящи за целта, тъй като трайността им се измерва с десетки години, а на парцелите е на практика вечна. Иначе ако купиш храна ще се развали, дрехите ще станат демоде, коли и машини се амортизират и остаряват "морално", остават залежите на природни ресурси (включая вода) и имотите. Но борбата за природни ресурси се води от доста едри риби, а и държавите се месят там. Пазара на имоти обаче е достъпен и за по-дребни собственици на капитал. Затова те купуват жилища не за живеене, а за продан на по-висока цена. Колкото повече купуват, толкова повече цената се качва и толкова по-големи печалби им се привиждат. И така докато цените станат толкова високи, че излишните им пари свършат. Който е достатъчно глупав та е взел заем естествено няма да може да го изплати. Паралелно с печалбарите обаче трябва да се конкурират хора, които купуват жилище за да живеят в него, а не да го препродават. Това е историята на ипотечните кризи във САЩ, Великобритания и Испания. Специално за Великобритания имаше публикация в Монд дипломатик за тия ценови спирали. Така че държавните и общински регулации нямат нищо общо със цените на жилищата. Цените се покачиха не поради недостиг, а поради нездрав "инвеститорски" интерес. Кой ще хукне да организира строителство, колкото и да е ефтино то изисква труд. Прекупуването е далеч по-лесно а и вероятно по-печелившо. Проблема е именно основния капиталистически принцип който поставя частната печалба над всичко! Няма никакви гаранции, че след преминаването на тази криза и след като кредитите потекат отново цените няма да тръгнат нагоре по същия спекулативен принцип. Проблема е в основата на капитализма, която вече многократно се проваля, но тъй като от това страдат тия които са отдолу, а властта е у тия които са отгоре, то последните не искат да променят нищо и като борис по-долу цинично твърдят, че проблемите на тия отдолу (които в някои страни стигат до глад и смърт) "оздравявали системата". Поставянето на частната печалба като основна цел е същността и основния проблем на капитализма и той не може да се реши, докато съществуват печалбарския манталитет и частна собственост на средствата за производство. Това за по-доброто стопанисване на частните предприятия също е мит. В повечето големи корпорации собствениците не стъпват в предприятията си, камо ли да упражняват някъкъв контрол. Всичко е в ръцете на мениджмънта. Така че разликата между частно и държавно тук е почти напълно заличена.
Стаксел
на 14.08.2009 в 12:43:34 #8Кихано, по принцип съм съгласен в повечето случаи с теб, но с едно не мога да се съглася - че това е криза на КАПИТАЛИЗМА. Според мен не е, защото съвременното общество просто НЕ е капиталистическо. Държавната намеса е толкова голяма и повсеместна - като се започне от паричното предлагане до регулирането на всички пазари по всякакви начини - от закони и квоти до мита и цени, че да се говори за капитализъм и/или свободна икономика мисля и дума не може да става. Малък пример - имотите. От кого зависи предлагането на най-важния за тях ресурс - земята? Зависи от общините и градоустройствените планове. Ако имаше свобода и всеки можеше да строи където си иска (грубо казано, ясно е, че съвсем без план не може), дали щеше да се получи този балон?! При положение, че земя за жилищни нужди има предостатъчно, а инфраструктурата, благодарение на новите технологии струва все по-евтино и по-евтино, то основен фактор за цените на земята, а от там и на жилищата се явява не нещо друго, а ограниченията за строителство налагани от властите. Т.е. основната причина, повечето хора да не могат да си купят жилище (без кредит) е ограниченото от правителствата (общините) предлагане на терени за строителство. От там нататък, да се говори за свободен пазар ми се струва най-малкото некоректно. Накратко: според мен основния проблем (освен прекалените регулации) НЕ е в капитализма, а в паричната, по-точно в кредитната система. Тя е тази, която иска постоянно разширяване и генерира положителните обратни връзки. И тя е тази, която трябва да се промени. Из основи. Но това няма (или поне не трябва да има) нищо общо с капитализма. Напротив - кредита е социален инструмент защото представлява чужди пари и колективна схема на финансиране. Т.е., според мен трябва да насочиш критиките си към кредитната система. Капитализма сам по себе си включва много положителни страни като например отношението към собствеността и обективната оценка (давана от пазара) на получаваните възнаграждения. А съвременното ниво на технологиите гарантира, че дивата мизерия от зората на капитализма просто е невъзможна (е, при някои условия разбира се, на които няма да се спирам тук).
ce
на 14.08.2009 в 11:54:16 #7от кога управлението на Станишев стана Доганово (то ясно, че си беше така, ама къде е била ролята/волята на БСП през това време)
rumen221
на 14.08.2009 в 11:31:52 #6ЗА 1 лев ПОВЕЧЕ ИЛИ КАК 3,6 МИЛИОНА БЪЛГАРИ СА СОЦИАЛНИ АУТСАЙДЕРИ...!!! Приятели, Ето общият резултат от Ахмед Догановата политика по доходите...: - Общият доход, средно на лице от домакинство през юни 2009 г., е 305.23 лв. и нараства с 9.9% , но тносителният дял на работната заплата в общия доход е само 53.1%..., а на пенсиите 27.3%. Интересно е процентното им увеличение - Работната заплата нараства само с 6.7% , пенсиите с 30.3%, а социални помощи с цели 50.9%...!!! - Общият разход на лице от домакинство е 273.56 лв. , КОЕТО Е ПО-МАЛКО ОТ „СОЦИАЛНИЯТ ВИНИМУМ” ОТ 275 лв., ИЛИ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ СА СОЦИАЛНИ АУТСАЙДЕРИ...!!! - Най-съществените пера при неговото формиране са разходите за храна и разходите за жилище - енергия, горива и вода, които представляват 51.3 % от всички разходи, а разходите за храна достигат цели 37.7%. Разходите за дома са 17.2% , разходите за транспорт и съобщения - 11.6%, за здравеопазване 5.4 %, а разходите за облекло и обувки намаляват и СА САМО 2.9% ИЛИ 13,7 лв. ХА-ХА-ХА.... Останалите 20% са за образовение и данъци...!!! Така, че НАД ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ЖИВЕЯТ С ДОХОДИ ПОД СОЦИАЛНИЯ МИНИМУМ, А КОЛКО ЛИ ОТ ТЯХ И ПОД ЖИЗНЕНИЯ МИНИМУМ ОТ 185лв... И БАВНО СА УБИВАНИ ОТ ГЛАД...!!!
boris
на 14.08.2009 в 11:22:50 #5обръщаш нещата наопаки сякаш не пишем под статия касаеща световната криза - поредния крах на капиталистическата икономика. ---------------------------------------------------------------------------------------- Кризите не са крах на "капиталистическата икономика", дори напротив. Те са именно регулаторен механизъм.
Kihano6
на 14.08.2009 в 10:56:26 #4Напълно подкрепям rumen221!
Kihano6
на 14.08.2009 в 10:46:33 #3Статията на професора тоя път е по-добра. Очевидното политическо пристрастие е понамаляло, макар и да не е изчистено. Например препоръчва се "Правителството следва да намери начини за финансиране на бюджетния дефицит, респективно за стимулиране на търсенето и за поддържане на ликвидността в икономиката...", но ни най-малко не се споменава, че сър Дянков се кани да прави точно обратното, да докарва дефицита на нула. Освен това, не помня професора да е давал същия съвет на правителството на Станишев, което предкризисно докара излишък. Иначе е полезно да се търсят отрицателни обратни връзки в икономиката, ама лошото е че са вторични и несъществени (краткосрочни, както казва професора). Първичните са положителните обратни връзки и те както виждаме и от последната криза си вършат работата. Например "Свитото парично обращение ограничава преминаването на международни валутни позиции, което намалява вноса и подобрява текущата сметка." Да намалява вноса, но междувременно икономиката е загинала поради свитото парично обръщение. "Увеличава се безработицата, което се свързва с нарастващи разходи в държавния бюджет по изплащането на трудови компенсации. Изплатените суми имат антициклично въздействие, доколкото поддържат определено равнище на потребление и търсене, което е жизнено важно за възстановяването на икономиката." Изплатените трудови компенсации винаги са по-малки и то с доста от заплатите, така че предотвратяване на спада в търсенето няма, като максимум може да има само леко забавяне. Най-после накой да напише, че при валутен борд лихвите не се определят от централната банка. Повишаването на лихвите по депозитите като успокояване на валутния пазар обаче не е толкова съществен ефект. Ако българите не са се юрнали да обменят пари то е защото си мислят, че валутния борд покрива 100% всички левове, а в действителност той покрива само агрегата М0 или М1, професора сигурно знае по-добре от мен. Ама има друго което би трябвало да смущава професора. Лихва от 10-12% по кредитите е убийствена за всякаква икономическа дейност освен търговия и бандитизъм. Затова сме страна на моловете. Да вземеш заем с 10% лихва за да строиш производствена мощност една две години без никакъв приход ... това си е почти самоубийство. Кой може да си го позволи? Кога ще излезеш на печалба? Що се отнася до втората фигура 1 предполагам, че производителите (ония които оцелеят) ще пожелаят да запазят тоя "своеобразен бонус", което не виждам как ще помогне за излизане от кризата. По-скоро обратното. Истинското решение което професора предлага е правилно, но в рамките на обща погрешна парадигма. Извън нея истинското решение е в прилагането на разумен протекционизъм и контрол на вноса и износа на капитали и стоки. То разбира се веднага би ни извадило от ЕС, но засега настроенията в бг са някой друг (ЕС) да ни оправи така че ще си кретаме с мизерията докато ЕС реши да ни изгони или се разпадне. Борис, ти каквото и да четеш разбираш само това, което си си намислил и като йезуит (или "демократ") обръщаш нещата наопаки сякаш не пишем под статия касаеща световната криза - поредния крах на капиталистическата икономика.
rumen221
на 14.08.2009 в 10:07:42 #2Приятели, Тезата е вярна, НО... НЕ СЪВСЕМ...!!! А. Бюджетна реакция „...Когато икономиката е в рецесия, икономическата активност спада и паралелно с това намаляват и данъчните постъпления (в номинални измерения)...” 1. Това е нормално следствие, но..., у нас съотношението на заети към незаети лица е „смразяващо” – 2.4 към 6.6 милиона+ 1,5 милиона емигранти. Бюджета е претоварен „социално” и всяко загубено работно място е с катастрофални последици..., а предишното правителство похарчи безцелно 15 милиарда евро и пропусна да усвои други 3 милиарда, нека добавим и 2 милиарда” евровноски”... 2. С тези 20 милиарда евро мажеха да се създадат поне 400-500 000 трайни работни места, външно търговския ни баланс щеше да е положителен и тогава горното следствие щеше да е поносимо ,както в Европа... Днес дори бельото ни и доматите са вносни...!!! 3. Истинския Проблем са точно онези 60% от разходите на правителството които не се коментират...!!! 4. Заради АНТИИКОНОМИЧЕСКАТА политика на старото правителство, Новият Министър на труда и социалните грижи ИМА ОСНОВАНИЕ, да е загрижен за състоянието на раздадените помощи и проблемът е както в тяхното харчене – съвършенно безпринципно, така и в тяхното неудачно планиране.... Б. Лихвени проценти „...В условията на паричен съвет централната банка (БНБ) няма възможности да влияе върху лихвената политика на ТБ...” 1. Това е вярно, но в държавата има и Правителство...!!! 2. 99% от банковия капитал е чуждестранен и след като банките „майки” имат достъп до ефтин паричен ресурс..., защо лихвите у нас са космически... Тези лихви съсипват икономиката и гражданите, а космическите печалби на банките се изнасят и стабилизират банките „майки” и чужди икономики..., КЪДЕ Е ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА...!!! 3. Финансовото състояние на държавите – седалище на банките „майки” е различно и затова Комисията за защита на конкуренцията лесно може да установи „Картелно споразумение” на банковите филиали у нас...!!! 4. БНБ наистина няма възможност да реагира чрез ОЛП, но ако Правителството беше депозирало поне 500 милиона евро, като държавна гаранция и нисколихвено кредитиране на износно ориентираните производства, твърдението на Станишев , че кризата няма да ни засегни ЩЕШЕ ДА Е ВЯРНО...!!! В. Равнище на безработица „...Безработицата у нас трайно нараства през последните десетина месеца и е 6,8%. Ако обаче погледнем състоянието в ЕС, тя е 8,9%...” - Да, НО...!!! 1. У нас съотношението на заети към незаети лица е „смразяващо” – 2.4 към 6.6 милиона и използването броя на регистрираните безработни за измерител е некоректно – на практика това са само лицата имащи право на някакви помощи при безработица...!!! Бюджета е претоварен „социално” и всяко загубено работно място е с катастрофални последици, а и реалната безработица вече е над 20%...!!! 2. Цените на стоките за социално потреблени нарастаха с около 15% и само цените на стоките за производствено патребление се нормализираха, но това не носи преки бюджетни ползи, а само намалява темпа на стагнация. 3. Без енергични правителствени мерки – разкриване на поне 100 000 нискотехнологични места, най-вече в инфраструктурата и производствата, вместо раздаването на социални помощи и имитиция на заетост, ще подобри драстично положението на най-засегнатите слоеве на населението... 4. За да се стимулира активността на пазара на труда, като същевременно са води Европейска социална политика, е необходимо рязко разграничаване на „Обещетенията при базработица”, които да са не по-малки от „социалния минимум” от 475лв.(за разумен срок) и „социалните помощи”, които да са равни на жизнения минимум от 185лв. ... Истинското дългосрочно решение на проблемите е в премахването на причините за рецесията, като в нашия случай САМО възстановяване на доверието на ЕС и на чуждестранните инвеститори, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО... НЕОБХОДИМА Е АГРЕСИВНА ПРАВИТЕЛСТВЕНА ФИНАНСОВА И ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКИ..., за стимулиране на родното производство и потребление...!!! Така че, наистина не стреляйте в НОВИЯ пианист. Засега той си изпълнява функцията
boris
на 14.08.2009 в 08:32:35 #1Това не е вярно! Бай Кихано каза, че ако една икономика не се крепи на императивен принцип чрез който с помоща на заповедни решения да се указва какво да се произвежда и на какви цени да се продава и как да се консумира, то тази икономика е хаотична , ненаучна, не се поддава на никакво планиране и върви към неминуем крах, който е толкова неизбежен колкото изгрева на слънцето!