Необходимо е преразглеждане на досегашната антикризисна политика, както и нов план за действие, каза президентът Георги Първанов на пресконференция. Държавнитя глава беше категоричен, че не може да се води антикризисна политика на парче, а антикризисните мерки ще бъдат ефективни само, ако са част от Стратегията за Европа 2020 година.

Първанов посочи, че в края на януари е продължил тази тема като е организирал дискусията „България накъде след кризата".

Нужно е да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим един поглед напред в следващото десетилетие, както го правят в Европа в последните няколко месеца, уточни президентът.


Това е най-важно и това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември, през януари до ден-днешен, каза президентът, посочвайки, че през септември бе представен доклад от експерти.

Тогава поставихме въпроса за обвързването на мерките на антикризисната политика за сформиране на една цялостна визия. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако нямаме ясни цели и не знаем посоката.

Ако нямаме ясни цели към каква икономика се стремим. Защото кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища. Самият модел и за България и за Европа е изчерпан", каза той.

Най-голямата заплаха е след края на кризата да останем в още по-отдалечената периферия, допълни Георги Първанов Заплаха е да има Европа на три писти, подчерта той. Според него аргументът „хайде да преборим кризата, а после ще му мисли" не е работещ, защото „кризата трябва да се управлява, а не да се оставя на течението".

Очевидно е, че в следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Аз не искам да коментирам различните мнения и хипотези от страна на кабинета, моята прогноза, е, че поради самият модел на българската икономика, кризата ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго, каза той.

Не е редно да се градят антикризисни мерки на свръх оптимистични и пропагандни дейности. Според президента има няколко индикатора за това, че кризата се задълбочава е нас, като посочи вътрешната задлъжнялост, лошите кредити, замразяването на дейността, безработицата, спадането на потреблението и жизнения стандарт на хората, както и критичното състояние на социалните системи - закриване на болници и училища.

Става дума за спад на приходите, финансово и в икономическо измерение. В същото време правителството трябва да бъде поздравено за отпушването на еврофондовете, но държавният глава отчете, че при усвояването на средствата от ЕС, има сериозни проблеми, най-вече от общините.

След края на изявлението на президента първият въпрос бе за публикуваната стенограма.

„Не ни трябват битки между институциите, а битка с кризата, нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци".

Искането за импийчмънт не е нищо друго освен продължение на шоуто.

Така Георги Първанов започна коментара си по темата за конфликта между институциите и процедурата за неговия импийчмънт, дебатирана в парламента.

„Искането за импийчмънт не е нищо друго освен продължение на шоуто", каза Първанов и предположи, че страната ни е достойна за книгата на Гинес по брой на такива искания.

Не знам дали в джобовете на Бойко Борисов има готови оставки, но ми се струва, че където и да бръкне вади импийчмънти, заяви Първанов.

Георги Първанов припомни искането за импийчмънт през ноември, когато той не удовлетвори искането за уволнение за двама посланици.
Тогава, първо решиха да искат импийчмънт и чак после тръгнаха да търсят повода, изтъкна Първанов, но по-нелеп повод едва ли биха могли да измислят, добави той, но веднага посочи, че сегашното искане опровергава това.

„Политическия дебат е сведен до едно деловодно, архиварство равнище", посочи Пръванов и коментира, че е готов да направи публична всяка стенограма, която не съдържа квалифицирана информация.

Президентът дори показа книгата „Стенограмите на Кисинджър", заявявайки, че това е търсене на истината и повече прозрачност.

По думите му обаче е подменена темата на дебата, като проблемът не е в публикуването на стенограмата", каза с усмивка президентът и допълни, че в този скандал се:
„Показа истинският образ на една лъжа, или една тенденция на лъжи по отношение на президентската институция."

Говорейки за разговора си с Дянков, президентът го определи като строг, но интелигентен, без нито една обидна дума. Самият вицепремиер го обяви за конструктивен, припомни Първанов.

Попитан дали финансовият министър Симеон Дянков трябва да си подаде оставката, президентът отговори: „Продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на присъствието на господин Дянков във финансовото министерство."

Според държавния глава предсрочни избори в условие на криза не са добро решение. Тъй като едно служебно правителство е с вързани ръце по отношение на антикризисната политика. "В момента не може да има по-добро решение от това правителство", убеден е Георги Първанов.