На 20 март 1949 г. германската марка (на немски: Deutsche Mark) става законна парична единица на Западна Германия, а след 1990-а и на обединена Германия.
Дойче марката остава официална валута до 2002 г., когато е заменена от еврото. Въпреки, че марките вече не са законно платежно средство все още голям брой магазини в Германия правят големи намаления за хората, които платят с марки. През дните около 20 март различни магазини в страната също приемат плащания в старата валута. През 2012 г. беше изчислено, че около 13,2 милиарда марки все още са в обръщение.
Обменният курс на марката е закотвен на ниво 1,95583 марки за евро и има вечна валидност, при продажба на марки в офисите на германската Бундесбанк. Банкнотите и монетите могат да бъдат изпращани до банката и обменяни по пощата.
През близо 50-те години на съществуването си германската марка преживява не малко сътресения.
Най-сериозните от тях са шоковете с цените на петрола през 70-те години, както и синдикалните искания за повишаване на заплатите. Въпреки тези перипети германската Бундесбанк, благодарение на гарантираната от конституцията си независимост успява да поддържа валутата стабилна и превръща дойче марката във втората най-силна валута в света за времето си.