Работодателите обясняват защо високата цена на тока за производството повишава инфлацията, тъй като се начислява във всеки продукт.
В писмо от бизнеса те припомнят, че късно снощи (30 юни 2022 г.) с 203 гласа "за", 1 "против" и 20 "въздържал се" Народното събрание прие на второ четене в пленарна зала предложението компенсациите за бизнеса срещу високите цени на тока да са 100% над цена от 250 лв. за мегаватчас.
Компенсациите ще бъдат за срок от 1 юли до 31 декември 2022 г.
Работодателите обобщават хода на това решение и се опасяват, че тази история ще се повтори през есента, когато започнат дебатите по Държавния бюджет за 2023 г. Неприлично високите цени на тока не са проблем само на небитовите потребители, а на цялото общество, тъй като генерират инфлация и обедняване на всеки български гражданин и правят икономиката неконкурентоспособна. "Международните ни конкуренти ползват по-евтина енергия, респективно - продукцията им е с по-ниска себестойност, а това прави българското производство непродаваемо", категорични са от бизнеса.
За проблема с високите цени на тока за бизнеса от Асоциацията на организациите на българските работодател (АОБР), обединяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, алармираха от лятото на 2021 г.
През пролетта на 2022 г. два пъти АОБР организира и отменя ефективни протестни действия след поети от страна на Правителството ангажименти за компенсациите за небитовите потребители. И двата пъти поетите ангажименти не бяха изпълнени, а се наложи да чакаме до последния момент решение на Народното събрание, няколко часа преди да изтече крайният срок за компенсиране на цената на тока, обобщават от бизнеса.
Те изброяват в конкретни точки пътят до решението за временни компенсации за цената на тока за бизнеса.
- Компенсациите за небитовите потребители не са за сметка на държавния бюджет (т.е. на данъкоплатците), а са за сметка на т.нар. неочаквани печалби на производителите на ел.енергия и се поемат от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), средствата в който се акумулират в крайна сметка от пари на бизнеса.
- В групата на небитовите потребители попадат не само производствени предприятия, но и обществени институции като общини, болници, училища, детски градини, социални заведения, религиозни храмове, музеи, театри, читалища и др.
- Средната цена на енергийния микс в България, по данни на Министерството на енергетиката, е 250 лв. за мегаватчас. В тази средна цена влиза субсидираната евтина енергия за бита (82 лв.). По данни на КЕВР и изчисления на АОБР, цената на микса на държавните производители, който покрива цялото потребление на небитовите потребители в България, е под 200 лева за мегаватчас. За сравнение, средната цена на ел.енергията в Европа за МСП е 201 лв., за енергийноинтензивната индустрия е 135 лв., а за бита е 296 лв. за мегаватчас.
- Ако Народното събрание не беше гласувало компенсации, от 1 юли 633 000 небитови потребители на ел.енергия трябваше да заплащат цени в размер над 600 лв., като вече има прогнози за достигане през зимата на следващата година на цени от порядъка на 1000-1500 лв. Тези стойности неминуемо щяха да бъдат начислени в себестойността и в крайната цена на произвежданите стоки и услуги, което от своя страна означава инфлация, обедняване, закриване на производства и работни места! Ето защо, проблемът засяга всеки български гражданин!
- Бизнесът не иска помощи и подаяния, а възстановяване на надвзетото, и то - частично! Бизнесът иска прогнозируем енергиен пазар на достъпни цени, за да може продукцията му да е конкурентоспособна, да не се трупа инфлация, да поддържа качествени работни места, икономиката и обществото да се развиват възходящо, а не кризисно, се казва в писмото от работодателите.
USD
CHF
EUR
GBP
