България се подготвя за влизане в еврозоната след две години, т.е. на 1 януари 2024 година. Това става ясно от думите на министър-председателя Кирил Петков по време на интервю за кореспондента на Bloomberg в София Слав Оков. Премиерът Петков обърна внимание на необходимостта от активно увеличаване на подкрепата за въвеждането на единната валута. 

По думите на премиера, преходът от българския лев към еврото трябва да се третира внимателно и изисква мащабна обществена информационна кампания.

"Това не може да се направи изведнъж", каза Петков пред Слав Оков за Bloomberg News в София във вторник, като повтори целевата дата за приемане на еврото - до 2024 година. "Когато не се комуникира добре и след това се налага или натрапва нещо на населението, винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да съществуват."

"Ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024 година. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем от рано. Това е част от нашия план - да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче. Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?"

Петков потвърди, че страната ще запази непроменен сегашния фиксинг лев-евро до влизането в еврозоната през 2024 година.

Кирил Петков смята, че е нормално, когато се увеличи паричното предлагане, без непременно да се увеличава реалният брутен вътрешен продукт (БВП), да се създаде инфлация.

"Това се случи във всички европейски държави, това се случи и в България, като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен: нашата социална политика педвижда нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма елемент на спестяване и каквото и увеличение да беше дадено, то беше похарчено в икономиката, а това ни донесе допълнително покачване на инфлацията, но смятам, че тя е нормална, в рамките на 1-1,5% над европейската инфлация."

Българският премиер посочи в тази връзка, че "трябва внимателно да следим тези последици, но аз съм убеден, че няма системен проблем, който да създава риск за България. От много години валутният курс е фиксиран, няма прекомерно надвишаване или излишъци по търговския дефицит, които да не са овладени. Така че, за нас преходът към еврото би трябвало да е сравнително лесен. Левът вече е фиксиран към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова премия и нулевите разходи при транзакциите."

България е заложила дефицит от 3% през 2021 година. И през "тази година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит, какъвто, между другото, ще имат повечето страни в Европа", отбеляза Петков.

"По-важното е как ще се харчи този дефицит. Ако той бъде инвестиран ефикасно във всички неща, които искаме да направим, ако се инвестира в нулевата толерантност към корупцията, това е умна стратегия, която да се приложи в периода на възстановяване от Covid, а също евентуално и през следващата зима, когато е възможно все още да има нови вълни... през следващата година можем да си позволим дефицит до 4%, а тогава определено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и целта на повечето европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа."

Правителството не възнамерява да променя плоския данък за бизнеса и физическите лица, увери Петков. "Вярваме, че това е конкурентно предимство за България. Сега трябва да насочим внимание към разходите на събраните данъци. Колкото по-ефективно, толкова по-добре. Данъчният режим обаче остава такъв, какъвто е. Това конкурентно предимство за България все още не е изчерпано."

Относно големите инфраструктурни проекти, Кирил Петков коментира, че "България трябва да мисли за създаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на възможностите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна мобилност в свързването на Александруполис с Констанца например".

Петков каза още, че правителството ще търси начини за финансиране на инфраструктурни проекти, които "могат да помогнат за способността на НАТО да има по-добра логистика", включително повече мостове по река Дунав и пътни връзки, които ще помогнат за свързването на Гърция и Румъния, северните и южните съседи на България.

Според Петков, трябва да има устойчив подход към реформите от Зелената сделка, за да не намалее конкурентоспособността на региона. "Може би по-бавен преход или някои регулаторни процеси, с които трябва да го постигнем. Иначе рискуваме да станем най-бързо "най-зелени", но и най-бързо да намалее конкурентоспособността ни. А тези две неща трябва да вървят "ръка за ръка", за да постигнем наистина "зелените" цели на "зелена" икономика, която да е устойчива и която подкрепя своите граждани."

Запитан за затварянето на въглищните електроцентрали и замяната на мощности, Петков коментира, че "ако заменим местен източник на енергия с вносен, зависимостта ни се увеличава."

"Относно сроковете на затваряне на ТЕЦ-овете - бихме могли да ги заложим например до 2040 г., но това няма значение. При сегашните цени на въглеродните емисии и ако продължават да растат, тези ТЕЦ-ове наистина трудно ще работят на пазара.

Мечтая, да кажем, до 2040 г. да успеем напълно да заместим всички въглищни източници с чисти енергийни източници, които да са местни."

Премиерът уточни, че според него заместването на въглищните с газови централи "е временен процес и за нас няма смисъл", защото "след 10 години може да водим същия разговор за газа, както днес за въглищата."

Според Петков, България може да се разшири сегашната АЕЦ Козлодуй с евентуално нов реактор, но "не може да се говори за проект в Белене".