Мечтата на Макрон за еврозоната умря тази седмица

Отне на президента Макрон само една реч, за да захвърли цялата си стратегия за трансформиране на еврозоната. При избирането си френският президент обеща да спазва бюджетните правила на паричния съюз, за ​​да си възвърне доверието на Германия. Фискалната консолидация и структурните реформи не бяха просто начин за укрепване на френската икономика, те бяха и ключът към отключването на значителни реформи в еврозоната - включително на споделен бюджет, пише Bloomberg.

Меркел иска напълно нова Европа, не просто нова еврозона

Докато колегите й мислят за дълговете в ЕС, тя се фокусира върху по-голямата европейска картина

В понеделник вечерта, в отговора си на протестите на "жълтите жилетки", Макрон промени приоритетите си. Като отбелязва, че страната е в състояние на "социално и икономическо извънредно положение", той обяви редица мерки, насочени към подпомагането на работниците с ниски и средни доходи. Те включват увеличение от 100 евро на месец на минималната работна заплата и край на таксите за извънреден труд.

Очаква се тези политики да струват около 10 милиарда евро (11,3 милиарда долара) според някои първоначални оценки. Макрон иска да се справи с избягването на данъчно облагане, но пари в пакета му идват главно от допълнителни заеми. Очаква се бюджетният дефицит на Франция да нарасне до 2,8% от брутния вътрешен продукт през следващата година, до голяма степен поради еднократни мерки и да падне до 1,4% през 2020 г. Възможно е да се покачи до 3,5%, според френския вестник Les Echos.

На Европейската комисия ще ѝ бъде трудно да си затвори очите. Франция вече се ангажира да намали структурния дефицит с 0,2% от БВП през следващата година, според оценките на Комисията, по-малко от очакваното от Брюксел. Ако се запазят с течение на времето, новите придобивки биха могли да превърнат това намаление в чисто увеличение, поставяйки Франция в същия лагер като Италия. Това едва ли е начинът за Париж да убеди Берлин, че се е променил.

Както бе отбелязано, още едно увеличение на френския дефицит би било лицемерно спрямо Рим. Правителството на Макрон се обедини с останалата част от еврозоната, за да подкрепи отхвърлянето на бюджета на Италия от страна на Комисията. Това решение беше трудно, но справедливо: Италия планира да запази структурния си дефицит непроменен за всяка от следващите три години, което ще направи страната уязвима при нова рецесия. Но е трудно да видим как сега Макрон може да насочи пръста си срещу Матео Салвини, лидер на управляващата партия на Италия, когато и двамата приоритизират политически съображения пред предпазливостта.

Франция срещу Италия в съревнование за най-лош бюджет за 2019 г.

По-различна ли е Франция от Италия по отношение на фискалната си политика?

Поддръжниците на президента несъмнено ще посочат смекчаващи обстоятелства. Революцията на "жълтите жилетки" и подкрепата, която получиха от голяма част от населението, рискува да подкопае френската демокрация. Европейската икономика се забавя, така че известно фискално разхлабване може и да не е лоша идея. Дългът на Франция, който е около 100% от БВП, е по-нисък от този на Италия (близо 130% от БВП). Франция предприе редица структурни реформи - включително промени в пазара на труда - докато Италия се връща към реформите, въведени от предишните правителства.

И все пак защо заплахата от социални безредици във Франция е по-важна от тази в Италия? И ако това е подходящият момент за фискални стимули, тогава защо планираният дефицит на Италия от 2,4% от БВП трябва да е притеснителен? Що се отнася до различията между Италия и Франция, няма никакво съмнение, че последната е в малко по-добро състояние от икономическа гледна точка, но политическите последици на компромиси за Франция и двойно наказание за Италия ще бъдат ужасни.

Независимо от това, не е правилно да обвиняваме Макрон за това, че дава приоритет на националните интереси. Германия го остави в невъзможна ситуация , като отхвърли голямата му обединяваща визия за еврозоната. Берлин каза "nein" на завършването на банковия съюз, включително Европейската схема за гарантиране на депозитите (EDIS), и предложи само плаха подкрепа за създаването на стабилизационен фонд. Други френски планове, включително цифров данък, също бяха подкопани. Макрон нямаше много, което да покаже вкъщи, за да докаже, че стратегията му е успешна.

Който и да е виновникът, каквото беше останало от надеждите на френския президент за еврозоната умря с речта му тази седмица. Навсякъде в Италия, Германия, Франция, европейските политици се обръщат към вътрешните си работи. Никой не се интересува от укрепването на паричния съюз.