По предложение на парламентарната група на "БСП за България", Народното събрание гласува за създаване на Временна комисия по повод придобиването от "Българска банка за развитие" на 28 265 200 акции на Първа инвестиционна банка. Депутатите приеха комисията да е от 10 народни представители - по двама от всяка парламентарна група и да работи два месеца. За председател на комисията бе избран депутата от ГЕРБ и заместник-председател на комисията по бюджет и финанси Евгения Ангелова, а за заместник-председател депутата от "БСП за България" Румен Гечев, който също е заместник-председател на комисията по бюджет и финанси.

Мотивите с които депутатите от "БСП за България" внесоха предложението си за временната комисия в общи линии са няколко.

На първо място депутатите от левицата твърдят, че вместо да се фокусира върху подкрепата на малките и средни предприятия ББР отделя стотици милиони за финансиране на компании с олигархичен характер.

На второ място "БСП за България" смята, че е притеснителен факта, че при покупката на акциите от увеличението на капитала на ПИБ, ББР е платила 140 млн. лева - цена, която е два пъти по-висока от пазарната. От "БСП за България" подчертават, че тази цена на придобиване автоматично води до загуби за ББР, което според депутатите е не само недопустимо, но и противоречи на законите.

На трето място от левицата заявиха, че влизането на ББР в капитала на ПИБ не е обвързано с ангажименти за участие на държавната банка в надзорните или ръководни органи на ПИБ, както и с ангажимент от мажоритарните акционери на ПИБ да изкупят акциите придобити от ББР след определен период от време и по цена, която няма да доведе до загуба за ББР. От "БСП за България" подчертаха, че при липсата на договореност за такова изкупуване, загубата за ББР от участието й в увеличението на капитала на ПИБ е почти сигурна. Освен това според левицата поради това, че ББР няма блокираща квота в капитала на ПИБ, при вземане на последващи решения за увеличение на капитала на частната банка акционерния дял на ББР в нея може да намалее и това допълнително да обезцени вече закупените акции.

На четвърто място от "БСП за България" обърнаха внимание на факта, че до намесата на ББР в увеличението на капитала на ПИБ към него не е имало проявен интерес от частни инвеститори.

"След като се разбра за участието на държавата, се появи чужд инвеститор, чиято дейност е свързана с хазартния бизнес. Имайки предвид, че този инвеститор вече е изявявал интерес към пазара на хазартни игри у нас, както и всичко което напоследък се случва в сектора, възниква въпросът дали привличането на този инвеститор не е свързано с "гаранции" за неговото бъдещо участие в преразпределението на хазартния бизнес у нас", пише в мотивите на "БСП за България".

Тук трябва да се подчертае, че Първа инвестиционна банка нямаше нужда от това увеличение на капитала, за да извършва нормално дейността си при спазването на всички регулативни изисквания на БНБ. И преди това увеличение нейната капиталова адекватност бе 19.57% при регулативен минимум, изискван от БНБ от 15.5 процента. Истината е, че ПИБ бе принудена да увеличи капитала си от правителството, което се мотивира, че това е задължително условие, за да бъде приета България в Банковия съюз на ЕС, без което страната ни не може да влезе в ERM II. Въпросното твърдение на управляващите обаче също е спорно, тъй като Решението на ЕЦБ за приемане на България в Банковия съюз по механизма за тясно сътрудничество е от 24 юни, докато увеличението на капитала на ПИБ приключи на 2 юли - седмица по-късно. Поради тези времеви разминавания ще е добре правителството да представи поне един писмен документ от периода юни- юли 2020-а в който ЕЦБ категорично и безусловно обвързва приемането на България в Банковия съюз с увеличението на капитала на ПИБ. Иначе ще остане обоснованото подозрение, че под маската на стратегическия държавен интерес управляващите са изнудили ПИБ да приемат ББР за акционер преследвайки неясни за широката публика цели.