След Освобождението на България социално-политическата система на страната ни е частната собственост и свободно функциониращите пазари. На този фон Княжество България не води системна стопанска политика.
Причините за това са няколко. Бавното развитие на капиталистическите отношения, както и това, че българската буржоазия още не е добре оформена са основните.
Икономиката ни изостава , а нерешеният национален въпрос е причина за разбиване на единния български пазар, разказват историци пред портала bg-ikonomika.
На първо място стои стопанският проблем. България се придържа към принципите на Фридриф Лист, според който не трябва да съществува свободна външна търговия. Неговите идеи стават основа на българската стопанска политика в онова време.
Правителството е изправено пред това да подобри инфраструктурата чрез нови пътища и железници.
В малкото време, в което управляват, а именно от 1879-а до 1880 година, консерваторите успяват само да положат началото на стопанската политика на страната. На 26 март 1880-а властта е в ръцете на либералите.
Те обръщат внимание на аграрния въпрос. Доказват, че всички турски чифлици са образувани от земите на български общини. Одобряват извършения аграрен преврат и продължават да настаняват българските бежанци по празните територии.
Либералите въвеждат ново тиреториално разпределение на земята, като най-големи успехи имат в областта на финансовата политика. Те успяват да увеличат бюджета на страната.
През 1881 година е извършен преврат и либералите са свалени от власт. Тя се поема от Батенберг, зад когото стоят консерваторите. Той променя стопанската политика на страната и позволява продажбата на чифлиците. От това се облагодетелстват предимно богатите.
През септември 1883 година се съставя коалиционно правителство, начело с Драган Цанков. То се състои от консерватори и умерени либерали. То прави промени в аграрната политика, като чрез промяна в законодателството се толерира местната продукция.
Година по-късно на власт идват либералите на Каравелов, които изменят законите на предходното правителство. Започва създаването на кредитни учреждения. Затяга се и данъчната политика. Премахва се феодалното наследство в българското земеделие. България се превръща в страна с дребна и средна поземлена собственост.