Населението на България ще намалее с около 20% до 2040 година. Тази прогноза за демографско развитие бе разгледана по време на днешното заседание на министрите от кабинета "Борисов-3", съобщиха от МС.
Данните са записани в правителствената Прогноза за демографското развитие на България за периода 2015-2040 г. Тя ще бъде представена в парламента.
Документът е изготвен от Института за изследване на населението и човека при БАН на базата на сравнителна съпоставка на официални прогнозни данни на Евростат, НСИ, ООН и Световната банка.
Основният извод в проучването е, че се очертават сходни на сегашните тенденции в демографското развитие на страната през следващите няколко десетилетия.
Прогнозираното намаление на населението в периода до 2040 г. е значително - около 20-25% според различните проекции. Съотношението между половете ще остане стабилно, независимо от предвижданото намаление на смъртността, което засяга в различна степен мъжете и жените. Делът на младите хора до 20 г. ще се запази, докато на възрастните над 65 г. ще нарасне значително. Това определя и прогнозирано намаление на броя и дела на населението в активна възраст. Намалението на населението на териториален принцип обхваща почти всички области, без столицата. Очаква се този процес да продължи в течение на целия период.
В общоевропейски план България не е единствената страна с прогнозирано намаляващо население, се посочва в проучването. Според целевия вариант на проекцията на Евростат се очаква това да се случи в още 11 страни - Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватска, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия. Към тях условно биха могли да се присъединят Словения и Чехия, в които броят на населението се очаква да остане без промени до 2040 г. Това води до извода, че в почти половината страни от ЕС се очаква намаление на населението.
Населението на страната вероятно е достигнало до етапа на т. нар. "инерция на обратния растеж". Това показват прогнозните резултати от различните проекции, въпреки очакваното подобрение в показателите за смъртност и раждаемост.
Заради тази "инерция на обратния растеж", дори да има повече жени във фертилна възраст - до ниво за просто демографско възпроизводство - процес, който не се очаква в близко бъдеще, прогнозите са абсолютният брой на населението да продължи да намалява.
Тези трайни демографски тенденции и предизвикателства са отчетени и адресирани в стратегическите и оперативни документи за провеждане на демографската политика в България, допълват от МС.
psp_11
на 28.03.2018 в 16:39:29 #1Делът на младите хора до 20 г. ще се запази, докато на възрастните над 65 г. ще нарасне значително. ======= Абсолютна лъжа.. 2006-2017 год. лица от 0-14 год - 13,4 - 14,1 разлика 0,7% 2006-2017 год. лица от 14-24 год. 13,3 - 9,3 разлика 4% 2006-2017 год. лица от 24-49 год. 35,2 - 35,4 разлика 0,2% 2006-2017 год. лица от 50-64 год. 20,5 - 20,6 разлика 0,1 2006-2017 год. лица от 65-79 год. 14,2 - 16,0 разлика 1,8% 2006-2017 год. лица над 80 год. 3,4 - 4,8 разлика 1,4% тази разлика от 4% на сегашните бягащи от България няма да увеличат квотата от над 65 год... Отделно поколенията, които са били в трудова възраст след 1947 е много по-здрави, в сравнение с тези родени след 1987 год. в световен мащаб..