Тази страна ли ще стане новият "азиатски тигър"?

Политическото и икономическо отваряне на Узбекистан при новия президент Шавкат Мирзийоев беше шок за мнозина, особено след като новият президент, който преди това заемаше поста министър-председател, беше част от старата система. Но наистина, откакто встъпи в длъжност през есента на 2016 г., Узбекистан несъмнено е в процес на дълбока промяна.

Трансформацията "Узбекистан в 21-ви век" дори показва много паралели с постсъветските промени от 90-те години: политическа откритост, (повече) свобода на пътуване, структурни реформи и приватизация, опити за привличане на инвеститори и кредитори, достъп до експортни пазари и взаимодействие с международните системи.

Но на практика трансформациите от 90-те години доведоха до различни от очакваното резултати. В бившите съветски републики те обикновено водят до хибридни или авторитарни режими и "патримоничен" или "олигархичен" тип капитализъм.

Дали Узбекистан ще може да излезе от Централно- Азиатския порочен кръг на установени "диктаторски" и олигархични режими, страната избегна ли тази ситуация или на власт дойде нов олигархичен клан, анализира статията в канала "Геополитика" на dzen.ru.

Източник: EPA/БГНЕС

Под управлението на Каримов Узбекистан бе изолиран от света

Под ръководството на Ислам Каримов Узбекистан се очертава като икономически и политически изолирана страна с минимална външна търговия и ниски преки чуждестранни инвестиции.

Няколко чуждестранни компании, които правят бизнес в страната, не успяха да превърнат печалбите си от узбекска сом в чуждестранна валута. Узбекистан също так бе превърнат в полицейска държава, осигурявайки социална стабилност предимно чрез репресии.

Насилственото потискане на протестите през 2005 г. направи Узбекистан известен по целия свят като страна със сериозни нарушения на човешките права.

Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия и е административен и инфраструктурен център на региона през съветската епоха. Въпреки това, след възстановяването на независимостта, Узбекистан започна да влиза в конфликти с Киргизстан и Таджикистан.

Стратегията на Каримов първоначално работи добре. Узбекистан успя да постигне поразителен растеж. Страната се възползва от собствения си сравнително голям вътрешен пазар и наличието на природен газ, който правителството използва главно като евтин източник на енергийни ресурси.

Но още преди смъртта на Каримов дълбоките проблеми на страната станаха очевидни. Високите темпове на икономически растеж, които правителството продължи да докладва, бяха поставени под въпрос. На международно ниво изобилстват съобщения за корупция, безработицата е висока, съществува голям неформален сектор в икономиката. Самоналожената изолация се превръща във все по-тежко бреме.

Като бивш премиер Мирзийоев е добре запознат с политическите и икономическите проблеми на страната. За него беше очевидно, че по-нататъшното забавяне на реформите ще застраши собствената му власт.

По времето, когато Мирзийоев встъпи в длъжност през 2016 г., имаше повече увереност в това как структурните реформи на икономиката могат да се извършват по начин, който не застрашава непременно автократичната власт сама по себе си, а по-скоро може да помогне за защитата й.

Китай, както и съседният Казахстан, въпреки многото структурни различия, послужиха като източник на вдъхновение за промените. Разширяването на бизнес връзките с Китай вероятно станаха силен геоикономически мотив за реформи.

Източник: GettyImages

Как трябва да се разбират и анализират промените в Узбекистан?

Какви реформи извършва Узбекистан? И изход ли са от стагнацията на Каримов.

1. Нови източници на капитал, за които се осъществяват частични или всеобхватни структурни реформи, като приватизация, индустриализация и разработване на експортни стратегии. Узбекистан се опитва да адаптира държавния подход към капитализма, частичната пазарна икономика и глобализацията, което също изисква реформа на институциите и добри международни отношения.

2. На свой ред Узбекистан постепенно променя социалната основа на своята власт. Обикновено правителството включва добре обучена група технократи и икономисти. Към старата власт се присъединяват нови хора. Връзката между старата гвардия и новата често е конкурентна.

3. Модернизаторите също така възстановяват връзката между държавата и обществото. Населението вече не е просто субект и адресат на заповеди. По-скоро населението трябва да бъде мобилизирано и поставено в услуга на икономическото развитие. Това означава, че хората не трябва да стоят затворени, а трябва да станат част от държавен проект с определена вътрешна мотивация.

Инструментите са както икономическо участие, така и форми на административно участие в процесите. Това включват нови канали, създадени за подобряване на комуникацията между държавата и обществото. Потискането на опозицията не изчезва, а обикновено става под по-прикрита форма.

Икономическите реформи

Икономическите реформи са в основата на програмата за реформи. Правителството предприе важна стъпка, като въведе конвертируемостта на узбекската сом в чуждестранни валути. Това премахна голяма пречка пред приватизацията и преките чуждестранни инвестиции.

Това беше деликатна стъпка, както по отношение на макроикономическата стабилност, така и по отношение на правителствената политика. Забраната за обмяна на валута при Каримов създаваше гигантски черен пазар, от който се възползваха части от държавния апарат.

Връщането към конвертируемостта на валутата лиши черния пазар от тази възможност. В крайна сметка правителството също се отказа от държавния контрол върху валутния курс, което веднага беше последвано от 50% девалвация на нацинлните пари.

Източник: iStock

Реформа на данъчната система и премахване на някои налози

Осъществяването на паричната реформа беше първият ясен знак, че Мирзийоев е в състояние да контролира системата. Вече са приети законодателни разпоредби относно приватизацията на държавната собственост.

Следващият етап от структурните реформи ще бъде данъчната реформа. Официалният план на правителството е да намали индивидуалния данък върху доходите от 22,5% на 12%. Данъчното облагане на компаниите ще бъде намалено от 14 на 12%.

Планирани са и промени в пенсионното осигуряване. Много държавни такси трябва да бъдат намалени или премахнати изцяло.

Миграционната реформа на Узбекистан

Паричните преводи от работниците мигранти са важна част от брутния национален продукт на Узбекистан. При управлението на Каримов държавата не само отказа да окаже помощ на мигрантите, но и многократно очерня узбекските мигранти, въпреки че те дадоха важен принос за социално-икономическата стабилност.

Подходът на Мирзийоев е напълно различен в две отношения: първо, той има за цел официално да регулира миграцията и да гарантира защитата на мигрантите. В същото време той недвусмислено признава важния принос на мигрантите за икономиката на Узбекистан.

Второ, президентът провежда по-разумна миграционна политика, например чрез диверсификация на страните от миграционната дестинация, за да намали зависимостта от Русия.

Източник: iStock

Реформи на образователната система и администрацията

Икономическите реформи и прогреса, особено през 21-ви век, изискват инвестиции в образованието. Този факт заема голямо място в стратегическия план за развитие на Узбекистан. Това включва не само модернизацията на университетите, цялостното модернизиране на предучилищното образование също е част от плана.

Правителството признава необходимостта от преструктуриране на публичната администрация. През септември 2017 г. бе приета концепцията за реформа на публичната администрация. Целите включват ориентирана към услугите администрация, подобряване на вътрешното управление и вътрешния контрол и борба с корупцията.

Като цяло Мирзийоев вероятно ще следва външно престижни модели за подражание като Сингапур или Южна Корея, но може да използва и предишния опит на Казахстан, който започна с административни реформи през 90-те години на миналия век и постигна относителен напредък въпреки фундаменталните трудности (например Казахстан се изкачи до 36-то място в класацията на Световната банка "Doing Business 2018").

Административните реформи, особено борбата с корупцията, се оказаха особено трудни в бившите съветски републики. Предвижда се също така да се ускори въвеждането на системата за електронно управление, въпреки че основите й вече са положени под ръководството на предишния лидер Каримов.

Узбекистан ще разчита в тази област, на първо място, на дългосрочното си сътрудничество с Южна Корея.

Външната политика на Узбекистан: от изолационизъм до откритост

Откакто Мирзийоев встъпи в длъжност, Узбекистан подобри и засили външните си отношения във всички посоки. Русия и Китай, двете най-големи регионални сили в Централна Азия, са най-важните партньори на страната. Узбекистан също е член на инициираната от Китай организация за сътрудничество в Шанхай (SCO) и в момента председателства организацията.

Правителството очаква инвестиции от Русия, където роденият в Узбекистан руски олигарх Алишер Усманов може да играе ключова роля в бизнес отношенията между двете страни. Освен това Русия остава важна дестинация за узбекските трудови мигранти, а също така строи атомна електроцентрала в Узбекистан.

Китайската инициатива "Един пояс, един път" се фокусира върху Централна Азия и може да се превърне в по-важен икономически партньор за Узбекистан в дългосрочен план. Най-големият финансиран от Китай инфраструктурен проект в Централна Азия се намира в Узбекистан. С обща цена от 500 милиона долара, тунелът Ангрен-Пап е част от железопътна линия, която се очаква да свърже Узбекистан с Китай през Киргизстан. Но докато участъкът от узбекската част е завършен, изграждането на киргизката част все още не е започнало.

Китай и Русия ще бъдат най-важните партньори на Узбекистан. Но Узбекистан, както и всички страни от Централна Азия, са загрижени за тези партньорства. Има страх от икономическо узурпиране от страна на Китай и политическо узурпиране от страна на Русия. Това е само една от причините, поради които Узбекистан засили контактите си в други области: отношенията с Турция и Индия нарастват.

По този начин балансирането между големите сили е един от най-важните методи на външната политика за страните от Централна Азия. Разширяването на вътрешно-регионалното сътрудничество може да бъде опит за съвместно балансиране на ситуацията срещу Русия и Китай.