Често си говорим за финансовата свобода, но трябва да си признаем, че пътят към нея изобщо не е лесен. Въпреки че основните принципи при управлението на личните финанси са прости, прилагането им е трудно.

Това е причината над 85% от хората у нас да живеят от заплата до заплата, и само малка част от българите успяват да натрупат по-голямо богатство или да постигнат финансова независимост.

А защо е толкова трудно? Защо толкова малко хора имат писмен финансов план, а още по-малко го спазват?

След като почти 20 години се занимавам с финанси, а от 5 работя с клиенти по управлението на техните пари, открих 4 основни причини, които ни пречат да постигнем финансов успех, както и 11 начина да ги преодолеете.

Причина 1: Да харчим е по-забавно, отколкото да спестяваме

Нека бъдем честни със себе си – изпитваме онова странно гъделичкащо чувство всеки път когато си купуваме нещо, което сме искали. Възбудата се засилва, ако то е по-скъпо или сме чакали повече време, преди да си го купим. Всеки от нас има някакъв фетиш. Някои обичат скъпите коли, други луксозните обувки, а трети си падат по различни електронни джаджи.

За съжаление, това приятно чувство не трае много дълго. Минава известно време и започваме да приемаме новата покупка като част от интериора, без да й обръщаме никакво внимание.

Когато изкарах книжка и си купих първата кола (много бързо BMW 316i, син металик), чувството беше невероятно. Качвах се и просто си карах из града, без да отивам никъде. Обичах да му „запаля“ гумите на светофара и да вдигна поне 100 км в час до следващия светофар.

Тази еуфория премина след 2-3 месеца и когато свалих „розовите“ очила се оказа, че тази кола си има нужда от сериозна поддръжка. Освен разходите за гориво, имаше данъци, застраховки, консумативи и ремонти, разбира се. Парите си хвърчаха, а аз дори нямах толкова голяма нужда от кола по това време. Така беше и с други покупки, като първия ми мобифон, първия ми GSM, първият ми лаптоп и т.н.

Аз ти предлагам 3 стратегии за справяне с тази пречка:

Прекарвай времето си в евтини или безплатни занимания, които ти харесват. Вместо да харчиш пари за неща, които ти носят само краткосрочно удоволствие, прекарвай добре времето си. Когато бях в корпоративния свят, и аз търсех бързите удоволствия – имах пари, но не и време. И така исках да превърна парите бързо в нещо, което ми носи радост (или поне така си мислех).

Само че това не е никак евтино. Отиваш на кино с приятели или с гаджето, и вече едни 100 лева ги няма. Нямаш време да избираш нов телефон и си купуваш първия, който ти хареса. Имаш само две седмици отпуск през лятото и харчиш като „отвързано куче“, за да си „отпочинеш“ от работата. Не си виждал родителите ти от половин година, въпреки че живеят на един час път и им подаряваш скъп подарък за Коледа, с който да компенсираш липсата си на другите семейни празници.

Когато станах предприемач и можех сам да определям приоритетите си, се оказа, че има хиляди хубави неща за правене, които не ми струват почти нищо – разходки в парка през „работно време“, посещение на различни празници (на черешата, на боба и на домашната ракия, разбира се), каране на колело, футбол с приятели и много други.

Дори скъпите на пръв поглед удоволствия като мини-почивка в хубав хотел се оказаха на много ниска цена. Не е трудно да ги намерите – просто се обадете и попитайте колко струва нощувката от понеделник до петък. Ние с жена ми сме били в доста добри (но почти празни през седмицата) хотели, които са ни предлагали да останем на 30% от цената за още една или две нощувки.

Дори да си на работа от 9 до 5 (или по-скоро до 6) имаш възможност да го направиш, стига да пропуснеш твоите любими телевизионни предавания или безцелното ровене в интернет.

Дай си време да помислиш за ползите от спестяването. Аз не съм импулсивен купувач и винаги отлагам покупката поне с 24 часа, за да обмисля предварително какви ползи ще ми донесе тя, и дали ползите ще са повече от цената й. След това сравнявам няколко алтернативи, за да избера най-добрата. Може би ти се струва доста скучно и неимпулсивно.

Сигурно е така, но тази стратегия ме доближава до големите ми цели в живота, за сметка на краткотрайното удоволствие от покупката на някоя вещ.

Промени своя социален кръг. Това за средното от 5-те човека сигурно го чуваш на всяко събитие за личностно развитие, така че няма да го пиша и аз. Знам колко е трудно да смениш средата и приятелите си. Не е нужно. Аз си имам приятели от детството, с които се виждаме често. Имам и приятелски кръг от хора като мен, които искат да се развиват и постоянно търсят начини за това. Те не ми позволяват да изпадна в онова състояние, в което всички са ти виновни, че ти не успяваш. И им благодаря за това.

И така, ако твоята среда е от хора, които не управляват добре парите си и харчат импулсивно без идея и без план, може би е време да направиш нещо и да си създадеш още един приятелски кръг. Той може да е в офиса, където работиш, или от сбирки на хора, запалени от общи теми.

Когато аз работех, имах много „социални“ разходи, като скъпи обяди и вечери, по питие след работа (където пак се говори за работа), тиймбилдинги с лични средства, събиране на пари за рожден ден на колега (в офис със 100 служители това беше доста често) и други. Ние сме социални животни, но когато приятелството ни с някой зависи от това, колко пари ще харчим, е време за промяна.

Причина 2: Големите финансови цели отнемат повече време, за да ги постигнем

Да, големите цели изискват повече време, което се измерва често с години, дори десетилетия. А това си е доста време, както и да го погледнеш.

Човешките същества, въпреки цялата еволюция, не са особено търпеливи. А и мозъкът ни е настроен да мисли ден за ден за нашето оцеляване, а не за нашия успах. Всяка по-дългосрочна цел губи връзката си с настоящето и по тази причина много хора се отказват от нея.

Учените са установили, че всяко събитие, което се очаква да се случи след повече от 10 години, ние го възприемаме като много далечно бъдеще и мозъкът ни „отказва“ да мисли за него.

Както виждаш, природата и нашата дълбока същност са против нас. Аз ще ти предложа 3 работещи метода, за да преодолееш тези малки спънки към постигането на голямата ти цел:

Фокусирай се върху малките цели. Една дългосрочна цел отнема много време, но ако я разбием на повече едногодишни, месечни, седмични и дневни микроцели ще е доста по-лесно да постигнем напредък, нали?

Тук има нещо много важно, което често се пропуска. А това е дали тези малки цели имат връзка с голямата цел или просто си намираме работа.

Тук бих ти предложил да използваш принципа на Парето, като се фокусираш върху 20% от действията, които водят до 80% от резултатите. Например, ако искам да отида на карнавала в Рио и знам, че това ще ми струва 15,000 лева, мога да разделя тази голяма цел на няколко проекта, от които да изкарам по-голямата част от парите.

Лишаването от дребни неща като кафе или шоколад, няма много да спомогне за постигането на целта, а дори напротив – аз ще си мисля как да се ограничавам, вместо да изкарам и инвестирам повече пари. С участието ми в един проект, който ще ми донесе 6,000 лева ще направя една важна стъпка към Рио и си струва да отделя повече време и енергия за него.

Виж нещата, които вече са направени, а не само тези, които предстоят. Когато имаме голяма цел, ние се фокусираме само върху нея. Лепим си листчета навсякъде с нея и си представяме бъдещето, когато вече сме я постигнали. Защо тогава да се вглеждаме в миналото?

Точно това е идеята – да видим колко далече сме стигнали. Къде сме били преди 5 години, преди 3 години, миналата година, преди 6 месеца или преди 2 седмици. Финансовото ви състояние се е подобрило значително, нали? Неща, които сме си мислили, че са невъзможни, вече са в миналото.

Поне на мен тази техника много ми помага. Сядам един ден в месеца и вместо „To do list“ правя „Done list“ с всичко, което съм постигнал досега. Това ми дава сили и увереност, че с този прогрес мога да постигна и големите ми цели.

Причина 3: Често има действие в началото, а след това нищо не се случва

Случвало ли ви се е да имате огромна енергия да направите нещо, но след първоначалните действия да трябва просто да чакате? Аз не съм много търпелив и тези ситуации ме изнервят. Аз искам екшън и нещата да се случват, а не да вървят на автопилот. Това не е секси, нали?

Но един от най-ценните уроци, който научих за управлението на парите е, че тази дейност изисква търпения и дисциплина. Не е вълнуващо, но работи. Ако искаме повече адреналин, е по-добре да скачаме с бънджи, а не да си го набавяме от финансовите ни решения.

Сигурно някой би казал:

„Стойне, не съм съгласен. Трябва да се рискува, за да станеш истински богат“.

Така е, но дори при риска, трябва да изчакаш правилния момент и да проявиш твърдост и търпение, въпреки че ти се иска да изкрещиш „Show me the money!“ и да прибереш печалбата веднага.

Да се върнем на темата – трябва да намерим начин да не забравяме и да не се откъсваме от голямата цел, въпреки липсата на много действия от наша страна.

Свържи се с хора, които правят същото като теб. Много популярни са на Запад (а от скоро и в България) предизвикателствата. Много хора участват в един проект и се подкрепят взаимно в постигането на общата цел, независимо дали тя е да спестиш 400 лева на месец, да имаш лично богатство от 300,000 лева или да станеш финансово независим.

Тази тактика помага на две нива. Първата, разбира се, е подкрепата – едно невероятно чувство, че някой друг вярва в теб и твоите сили. Колкото и да си казваш, че това няма да стане, подкрепата ти дава крила.

Второто ниво е социалната функция и състезателния елемент. Колкото и да не си го признаваме, ние търсиш чуждото одобрение и искаме да постигаме по-добри резултати, за да сме признати в групата. Когато виждаш, че Георги от Карнобат вече е спестил 1,000 лева, инвестирал е и това му е донесло 128 лева за 4 месеца, искаш и ти да го направиш, нали?

Изкарвай повече пари, с които да финансираш голямата цел.Представи си, че голямата цел е да стигнеш от София до Варна с автомобил и спестяванията са горивото, с което го зареждаш. Проблемът е, че караш само на първа скорост. Да, движиш се, но с по-ниска скорост и изразходваш повече гориво. Допълнителните доходи ще ти позволят да преминеш на 2-ра, 3-та, 4-та или 5-та скорост, т.е. ще се движиш по-бързо и по-скоро ще стигнеш до голямата си цел Варна.

Вече чувам:

„Стойне, как да изкарам допълнително пари, като работя по цял ден, а и съм от по-малък град – тук няма никакви възможности“.

Прави сте – в по-малките градове няма никакви възможности и ако работиш по 8 часа на ден е невъзможно да изкарваш допълнително пари. Ако го вярваш, значи е така. Правиш един опит, но не става и вече казваш„Ето аз опитах, но не стана. Казах ли ти. Имам желания (ти го видя), но не става“. А опита ли още веднъж? А 3-ти път? А още няколко пъти?

Ако нещата се получаваха от първия път, светът щеше да е доста различно място, но за съжаление, това не е така. Нито едно велико изобретение не е измислено от случаен човек, без знания в съответната област. Тези хора са правили стотици, дори хиляди опити, преди да изобретят нещо, което дори не е било максимално ефективно, а е трябвало да минат доста години, преди да стане такова, каквото го познаваме днес.

Ако нямаш идея, ще ти дам една безплатна, за която нямам време да я реализирам. Напиши surprise eggs или kinder eggs в YouTube, пусни си първото видео и виж колко посещения има. Повечето са с над 100,000,000 гледания (най-вече от малки деца и техните родители).

Идеята ще ти струва около 100 лева за шоколадови яйца, който да отваряш пред камерата. После пускаш реклама (аз я мразя, а малката крещи истерично „Тате, махай кламата“, но това не спира рекламодателите) и печелиш от нея. Просто като яйце.

Причина 4: Животът винаги променя нашите планове

Христо Попов казва, че тъкмо когато научиш отговорите, животът сменя въпросите. Много силно, нали? И така, каквито и планове да си правим, нещата се променят или объркват, нещо като законите на Мърфи.

Ние си имаме няколко големи цели (както и доста по-малки), но си губим работата, колата се разваля и ремонта ще излезе цяло състояние, наводняваме съседа отдолу и плановете ни тотално се объркват. Случва се на всички. След първоначалния шок е добре да седнем и да помислим какво се е случило и как може нещата да се оправят. Още по-добре е да сме си написали предварително домашното и да сме подготвени. Ето как:

Добрият, стар и работещ Авариен фонд. Това е едно от малкото неща в управлението на парите, което горещо препоръчвам и работи за мен и за всичките ми клиенти. Няма да те убеждавам в предимствата да имаш пари в брой, на които може да разчиташ при непредвидени обстоятелства, защото те са безброй.

Ако се случи нещо извънредно, почти винаги може да се оправи с пари, които ти имаш, ако си направил такъв фонд. Някои хора използват кредитните си карти или овърдрафти за да покрият неочакваните си разходи, но това е бомба с часовников механизъм, която може да гръмне още след няколко месеца, когато нямаме пари, за да погасим месечните вноски по кредитите и банката ни наказва с огромни лихви и такси.

Има рискове, но защо не ги прехвърлим на друг? Да, говоря за застраховане. Не е приятна тема, а и всеки си има едно наум за българските застрахователи, но лошите неща се случват с нас и нашите активи, независимо дали го искаме или не. Защо да не се подготвим предварително?

Освен застраховка на колата и евентуално на жилището, има и много други застраховки, които ще те защитят при непредвидени обстоятелства. Какво е по-ценно от здравето и живота ни? Защо да не ги защитим?

Ние живеем в доста динамични времена и сме подложени на всякакви вредни неща като нездравословна храна, мръсен въздух, работен стрес и много други, които застрашават нашето здраве. Когато се разболеем, освен че не може да работим и да генерираме доходи, имаме и повече разходи за лекарства, изследвания и други.

Да, може да разчитаме на държавното здравеопазване и болничните, но аз не бих го направил, ако имам възможност. България е бедна страна (и като доходи, и като мислене) и се харчат повече пари за луксозни коли за Здравната каса, отколкото за ефективна профилактика и лечение.

План за предстоящите предизвикателства. Много от „непредвидените“ неща, могат да се предвидят, всъщност. Знаем приблизително с колко ще се увеличат разходите ни, ако се преместим в друг град или си купим кола на лизинг. Знаем и какво ще се случи, ако си сменим работата (разходи за транспорт, допълнителни приходи, отпуски и други).

Защо просто не седнем и не го запишем, когато планираме да направим тези промени?

За мен, записването на някакви хипотези или план за бъдещето е успокояващо, защото знам какво може да се случи в някакви приблизителни граници. Аз не обичам неприятните изненади и затова се старая да ги избягвам. Да се чувствам като „заек на фарове“ без да знам какво да правя, не е за мен. Но това съм аз, а не ти.

Ако обичаш адреналина и изненадите (дори неприятните), не е нужно да правиш това. Просто „живей за мига“ и си носи последствията от него. Това е твоят избор. А винаги имаме избор, колкото и да изглежда понякога, че не е така.

Това бяха пречките, които съм срещал аз и моите клиенти, и варианти за преодоляването им. Големите цели са нещо, което ви вдъхновява и ни кара да ставаме сутрин с усмивка. Не позволявайте някакви леки пречки по пътя да ви попречат да стигнете там, където сте тръгнали.