Всяко лято туристи от цял свят пътуват, за да видят нови, неизследвани места. Повечето хора обичат да посещават популярни туристически атракции, но има и такива привлечени екзотични природни или културни региони на планетата.
Всяка година Световната организация по туризъм събира данни за международния туризъм и за броя на пристигащите във всяка страна. Водещите в тази област държави отчитат десетки милиони туристически посещения.
Но има и такива дестинации, които по различни причини са посетени от едва няколко хиляди души годишно. Ще ви запознаем с 10-те най-малко посещавани страни в света през 2017 година.
Източник: Wikipedia
10. Сан Томе и Принсипи: 8 000 туристи
Сан Томе и Принсипи е островна държава близо до Централна Африка. Тя е разположена на едноименния архипелаг в Гвинейския залив край бреговете на Африка.
Държавата включва два острова с вулканичен произход - Сан Томе и Принсипи, разстоянието между които е около 140 километра - и още шест по-малки острова.
Африканската култура на страната изпитва силно португалско влияние от колониалния период и все още е свързана с Португалия. В Сан Томе местните занаятчии правят дървени скулптури.
Островите имат отличен потенциал за развитие на туризма, а правителството се опитва да подобри туристическата инфраструктура.
Източник: Wikipedia
9. Ниуе: 8 хиляди туристи
Ниуе ( на английски Savage) е коралов остров в централната част на Тихия океан и едноименна самоуправляваща се държава, свободно присъединила се към Нова Зеландия.
Въпреки че туристическият сектор в Ниуе е в ранна детска възраст, развитието му е един от приоритетите на правителството.
Основните ограничения за развитието на туризма са много лошата въздушна комуникация с други страни по света, почти пълната липса на развита туристическа инфраструктура.
Островът се посещава най-вече от граждани на Нова Зеландия, Австралия, европейски страни, САЩ и Канада.
Източник: Wikipedia
8. Либия: 6 250 туристи
Либия е държава в Северна Африка на брега на Средиземно море с потенциал за морски и културен туризъм.
През 2011 г. по време на Арабската пролет започнаха антиправителствени демонстрации, чието брутално потискане предизвика намеса на западните страни, по време на което диктаторът Кадафи беше свален и убит.
След това либийската държавност не бе напълно възстановена, не се формира стабилно правителство и остава с висока степен на политическа нестабилност.
От 2014 г. насам бушува гражданска война между различни ислямистки групи и международно признато правителство.
Източник: Wikipedia
7. Маршаловите острови: 6 хиляди туристи
Маршалските острови са тихоокеанска държава в Микронезия, асоциирана със Съединените щати.
Туристическият сектор на икономиката на Маршалските острови е още в начален етап на развитие. Поради тази причина броят на пристигащите в страната туристи остава доста по-малък в сравнение с други страни от Микронезия.
Архипелагът се посещава предимно от граждани на САЩ и Япония.
Основните видове развлечения за чужденците са гмуркане, спортен риболов, културен туризъм, плаване с яхта.
Развитието на туризма се влияе неблагоприятно от няколко фактора: твърде високата цена и продължителността на полета до Маршаловите острови, неразвита инфраструктура.
Източник: Wikipedia
6. Екваториална Гвинея: 5 700 туристи
Екваториална Гвинея е държава в Централна Африка. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други.
Столицата и най-големият град на страната е Малабо, намиращ се на остров Биоко.
Територията на Екваториална Гвинея е била открита от португалците в края на XV в. От края на 16-ти век е започнало колонизацията на островите.
От 1778 г. е колония, притежавана от Испания. През 1963 година на Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 година страната получава независимост под името Екваториална Гвинея.
Източник: Wikipedia
5. Южен Судан: 5 500 туристи
Южен Судан е държава в Африка, получила самостоятелен статут след 20-годишнна гражданска война.
Петролът е основният ресурс на страната, върху който почива цялата икономика на Южен Судан. Северен Судан обаче контролира тръбопроводите, през които се изнася петрол, поради което всяка от страна има свои интереси, свързани с разпределението на петролните печалби.
В Южен Судан са регистрирани редица редки заболявания, които не се срещат никъде извън региона.
Политическата нестабилност в региона, въоръжението сблъсъци и липсата на инфраструктура са сериозни пречки пред развитието на туризма в страната.
Източник: Wikipedia
4. Кирибати: 4 хиляди туристи
Република Кирибати е тихоокеанска държава, разположена в Микронезия и Полинезия. Тя включва 33 малки атола, двадесет от които са необитаеми.
Основната пречка за развитието на туризма в Кирибати е лошата въздушна комуникация с други страни по света, както и липсата на хотелски бизнес.
Основният поток от туристи се отправя до островите Гилберт (предимно Атол Тарава), или до остров Коледа.
Страната предимно посещават туристи от Австралия, Фиджи, САЩ и Нова Зеландия.
Културата на Кирибати до голяма степен е уникална. Силно разпространени са традиционни обичаи и вярвания в духовете и магическите същества.
Източник: Wikipedia
3. Тувалу: 2 хиляди туристи
Тувалу е тихоокеанска държава в Полинезия.
Туристическият сектор на Тувалу е слабо развит и броят на пристигащите в страната чужденци остава доста нисък в сравнение с други държави в Океания.
Причината за това може да се търси в няколко основни фактори: неразвити въздушни връзки с други държави и високата цена на полетите, изостаналост на туристическата и другата инфраструктура, лошото качество на предоставяните услуги.
Въпреки това в Тувалу съществуват предпоставки за развитието на екотуризма.
Източник: Wikipedia
2. Сомалия: 400 туристи
Сомалия е страна от Източна Африка. В резултат на гражданската война и действията на сепаратистите Сомалия отдавна престана да съществува като истинска държава и се разпада на много части.
Поради тези причини няма условия за посещаването на страната от чуждестранни туристи.
Източник: Wikipedia
1. Науру: 160 туристи
Науру е много малка държава на коралов остров със същото име в западната част на Тихия океан.
Туризмът на острова е ограничен поради замърсената околната среда, останала след бурния добив фосфати за износ, който е било основният икономически отрасъл на страната.