Железницата е транспортно-техническото нововъведение на деветнадесетото столетие, което дава импулс на развиващото с бързи темпове индустриално производство. През 20-те и 30-те години на века е поставено началото на железопътния транспорт на Стария континент.

Европа строи трескаво железници, които първоначално са ориентирани във вътрешността на континента, за да се осигури достъпът до големите пристанища. Първата жп линия в Англия е открита през 1825 г., последвана от тези във Франция през 1832 г. и в Германия през 1835 г.

През 30-те години вече има построени 129 км, а в средата на века достигат до 23 400 км. Почти по същото време, османското правителство при управлението на султан Махмуд II (1808-1839) проявява интерес към железопътния транспорт, пише в поредицата "Книжовен калейдоскоп" на Националната библиотека.

Основите на железопътната мрежа в Османската империя са поставени доста по-късно, в периода между Кримската война (1853-1856) и края на Първата световна война (1914-1918) в няколко основни направления, които обхващат земите в Анадола, европейските и арабските провинции на империята. Строежът в Анадола е поставено през 1857 г. с отсечката Измир - Айдън и Измир-Касаба, по-късно последвани от Муданя - Бурса и Хайдар паша-Измит.

Що се отнася до железопътната мрежа в Румелия, първите концесии са дадени на британски предприемачи през 1857 г. и 1861 г. за строежа на линиите Черна вода - Кюстенджа и Русе - Варна. Първата обслужва търговията по Долен Дунав, Моравска Бесарабия и Галац, а цел на втората е да скъси с няколко дни пътуването между Лондон и Истанбул.

В края на 60-те години на века правителството полага усилия за изграждане на цялостна жп мрежа. През 1869 г. с помощта на международен капитал, дружеството на барон дьо Морис фон Хирш получава концесия за построяването на т. нар. Румелийска железница, чиято цел е да свърже Централна Европа с Истанбул през Сръбското княжество.

Предвидено е свързване на Солун с австрийските земи през Босна. След Берлинския конгрес железопътното строителство е концентрирано по направлението на Македония и Беломорска Тракия за свързане със Централна Европа. Железопътното строителство в арабските провинции на империята се развива по-късно в края на 70-те на XIX в. и началото на ХХ в., когато империята губи част от европейските си земи.

Тук са положени основите и на двата гигантски инфраструктурни проекта - Багдатската линия и Хиджазската железница. Последната цели да улесни транспорта на богомолците до свещените за мюсюлманите градове Мекка и Медина.

Поредицата "Книжовен калейдоскоп" представя документи, илюстриращи различни аспекти от историята на изграждането и експлоатацията на железопътната линия Русе - Варна, като един от първите значими предосвобожденски проекти по българските земи.

Този проект е известен още като "концесията Паушалини" или "Дунавска концесия", за която е издаден ферман през 1861 г. През 1863 г. английската фирма "Уйлям Гладстон и братя Бъркли" под названието "Русе-Варненска железопътна компания" получава правото на строеж и експлоатация на железницата на концесия за срок от 99 години.

На 21 май 1864 г. е направена първата копка на строежа на железопътната линия в Русе по времето на валията Ариф паша. Две години по-късно линията се счита за завършена. Голяма заслуга за строежа и контрола на жп линията има Ахмед Шефик Мидхат паша (1882-1884 г.) като пръв управител на Дунавския вилает в периода 1864-1868 г.

Благодарение на този проект са построени първите 225 км железопътна инфраструктура по нашите земи. Горе споменатата фирма получава правото на особено ползване на инфраструктурата-обект, който е публична държавна собственост и се изгражда с финансовите средства на концесионера. Средствата за изграждане на инфрастуктурата са подсигурени от "Финансово-османско дружество" на Уйлям Гладстон и братя Бъркли със седалище в Лондон.

Възложител е Османската империя в лицето на Високата порта и Танзиматския съвет, проектант е Хенри Бъркли, а главният изпълнител е инж. Кандлис. В независимият строителен надзор са включени генерал щабни офицери под ръководството на полк. Вагман бей, който е и главен комисар на железницата.

Контролът върху строителството е поделен между централна власт - Министерство на общополезните дела, местно управление - валията на Дунавския вилает Мидхат паша и "Комисия по общополезните дела" на вилаета, подчинена на министъра на общополезните дела и образованието (по-късно Министерство на благоустойството и търговията) Ибрахим Едхем паша.

Ръководно-експертната дейност на проекта е в ръцете на британците, а нискоквалифицираният труд е предоставен на цялото работоспособно местно българско население, което полага тежък ръчен физически ангариен труд и трудова помощ по протежение на цялото трасе на железопътната линия. Този железен път става собственост на Българската държава през 1888 г.