Трябва да обърнем специално внимание на глобалното и регионалното развитие, за да можем трезво и спокойно да идентифицираме промените, възможностите и стратегическите трудности, които възникват, пише Никос Коциас за "Катимерини".
Поражението на Съединените щати в Афганистан създаде впечатлението сред много лидери в нашия регион, че могат да изразят своите ревизионистични тенденции много по-лесно, тъй като рискът американската военна машина да ги спре е много по-малък, отколкото преди 20 години.
Най-очевидното разминаване се проявява в Босна. От една страна, Република Сръбска се стреми да увеличи автономията си спрямо централната босненска държава, а от друга страна, хърватите показват, че вече не желаят да се чувстват доминирани от мюсюлманската общност, какъвто беше случаят досега. По същия начин има повишена агитация от страна на искащите сръбска автономия от Косово.
Тези различия са придружени от силни националистически тенденции в повечето държави в региона. Има ясна опасност косовско-сръбските отношения да се нажежат, тъй като първите не спазват споразуменията със сръбските общини, а вторите отказват да признаят реалността на ситуацията на място.
Българският национализъм е още по-силен, с мечти за "Велика България". Интересният аспект тук е, че крайни националистически групи в Гърция подкрепят това движение, дори само защото се противопоставя на споразумението от Преспе. Национализмът също има значително присъствие в Албания, както и в групите в Хърватия.
Сериозна отговорност за тези явления и цялостното засилване на дестабилизиращите фактори в региона е на Европейския съюз. Неговото ръководство не успя и то се отказа от политиката си на интеграция на Западните Балкани, включително от позицията, че без държавите от Западните Балкани не може ЕС да се нарече истинска географска единица.
Не е разработен алтернативен план за задълбочаване на отношенията между региона и ЕС или за финансова подкрепа. Освен това държавите-членки на ЕС в Югоизточна Европа не проявяват истински интерес или загриженост, докато гръцкото правителство изглежда неспособно да се справи с въздействащи политики за региона. Ограничава се до рекламни каскади.
Политическите събития в региона, заедно с вътрешнополитическите въпроси, доведоха до оставката на премиера на Северна Македония Зоран Заев (Заев, който обяви оставката си заради лоши резултати на местните избори миналия месец, по-късно каза, че ще остане на поста докато политическата ситуация се стабилизира). Основната причина за реакцията му обаче е, че ЕС не изпълни нито едно от обещанията си и се оказа неспособен за взискателните геополитически въпроси на региона.
Заев направи трудни компромиси с Гърция, за да даде на народа си положителни европейски перспективи. Перспективи, които потискат и покоряват славяно-македонския национализъм, сила, която се противопоставя на всяко решение по въпроса за името на Северна Македония.
Освен това присъединяването на Северна Македония към ЕС би позволило съвместното съществуване на албанското малцинство в по-широка институционална рамка, нещо, което би ограничило вътрешните борби между двете най-големи общности и би попречило на плановете за "Велика Албания".
Гръцкото правителство за съжаление продължава да наблюдава тези събития с апатия. Не направи нито един съществен ход, за да се противопостави на инерцията, проявена от ЕС и тези "по-големи националистически" схеми в региона.
Всичко споменато по-рано улесняват интервенции в региона от агресивни играчи като Турция. Турция, използвайки политически сили, които зависят от нея, се опита да допринесе за падането на Заев.
Гръцкото правителство изглежда не разбира напълно различията, които съществуват между правителство на ВМРО, подкрепяно от Турция и това на Заев, който се съгласи на споразумението от Преспа.
Ако не друго, то изглежда основно се занимава с убеждаването на всички с медийни трикове, че скачането нагоре-надолу е доказателство за велики и исторически жестове. За съжаление, както всички знаем, гръцката външна политика вече няма особена тежест, не и тази, която имаше преди няколко години.
Гръцкото правителство трябва незабавно да организира международна информационна кампания, за да сподели събитията, които се случват в региона и опасностите, които те създават, и да поиска от Европейския съюз да поднови преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония.
Трябва да го направи, защото българското вето е извинение, а не същността на въпроса. Гърция също трябва да убеди Франция, която съвсем правилно преследва институционални промени във вече разширения ЕС, че преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония могат да започнат незабавно, тъй като рамката за завършване на процеса ще бъде на второ място след разумен срок за институционални промени в ЕС.
Гръцкото правителство трябва да спазва споразумението от Преспа и неговите разпоредби (включително съвместни институционални срещи и комисии). По-специално, трябва да създаде специални комисии, като тези, необходими за търговски марки и учебници.
Всичко сочи към факта, че правителството изглежда не разбира, че в споразумението има задължения, които не са "дълбоки желания" на Северна Македония. Ръководството на Северна Македония ще гледа доволно на всяка липса на политическа воля на части от споразумението, особено тези, които не са техен избор.
Гръцкото правителство трябва да запише и изобличи пред ООН всички нарушения на споразумението от страна на членове на ВМРО и членове на партията. Не бива да се подценява използването на незаконното име "Република Македония" от осем новоизбрани кметове.
Необходимо е някои безразсъдни хора в Атина да осъзнаят, че фактът, че националистическите сили в Северна Македония не искат споразумението от Преспа и доведоха Заев до оставката му, е знак, че сделката е всичко друго, но не и "предателство" от наша страна. Ако беше, те щяха да са тези, които свирепо пазят сделката.
Атина все още трябва да ратифицира три неуредени меморандума със Северна Македония. Правителството трябва да ги представи на Камарата възможно най-скоро. Опозицията трябва да носи отговорност и като се има предвид нарастващите признаци на дестабилизация в региона, не трябва да разглежда този въпрос с надеждата да получи тактическо предимство.
Напротив, това трябва да допринесе за насърчаване на изпълнението на споразумението от Преспа, за да се избегне укрепването на по-агресивните сили в региона.
chafeto
на 16.11.2021 в 00:24:02 #3Подобни глупости за "Велика България" слушах и гледах в македонското предаване "Во центар" с Васко Ефтов. Други на Балканите работят за "велика" държава, но както и да е.
58eng
на 15.11.2021 в 03:40:08 #2Лайняна статия,лайнян коми сайт,доносници на коми ДС...
projekt
на 15.11.2021 в 00:29:01 #1народите на балканите живяха добре до момента в който не се намеси САЩ и в стремежа си да избута влиянието на Русия създаде хаос, изкуствени държави, напрежение между хората. сега виждаме последствията от всичко това.