Днес в Западните Балкани се разнася тревожно ехо от 90-те години на миналия век. И тъй като разговорите за разширяването на Европейския съюз в региона спират, има тревожен общ фактор в кризите, пред които са изправени Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора: сръбското правителство активно подкрепя усилията за тяхното дестабилизиране, подкрепя вътрешни прокси и заплашва техните суверенитет и териториална цялост, коментират пред "Политико" Арминка Хелич, член на Британската камара на лордовете, специален съветник на външния министър на Обединеното кралство Уилям Хейг от 2010 до 2014 г. и Антъни Мангъл, депутат от консерваторите. 

В съчетание с руската намеса, разделението на ЕС и слабостта на НАТО, това се оказва смъртоносна смес. Напредъкът, постигнат в региона през 2000-те години - към мирни, проспериращи, мултиетнически държави - изчезва и пространството е широко отворено за създаващи проблеми. Дошло е времето НАТО и ЕС да работят заедно и да предприемат действия за спиране на упадъка и защита на постигнатия напредък.

През септември тази година на границата с Косово Сърбия разположи бронирана техника и бойни самолети, оспорвайки демилитаризацията след 1999 г. В Босна и Херцеговина босненски сръбски сецесионистки политици, които са политически и финансово зависими от Сърбия, едностранно и противоконституционно се оттеглят от институциите на държавно ниво, създадени в резултат на Дейтънското мирно споразумение, докато провеждат специални полицейски учения в явна демонстрация на сила. В Черна гора Белград разпалва религиозни разделения, допринасяйки за все по-токсичен политически климат, който възобнови въпросите за външнополитическата ориентация, етническа принадлежност и вяра.

Всички тези дестабилизиращи действия са подкрепени от концепцията за "сръбския свят" - идея, тревожно подобна на "Велика Сърбия" на бившия президент Слободан Милошевич - сега открито се подкрепя от вътрешния министър на страната Александър Вулин. Тук могат да се видят ясни следи от 90-те години на миналия век, през които режимът на Милошевич създаде поредица от войни, кулминиращи в етническо прочистване и геноцид.

Този път обаче ситуацията се влошава от други фактори. На първо място сред тях е активната намеса на Русия. Кремъл подкрепи опита за преврат в Черна гора през 2016 г. и продължава да възпрепятства пълното международно признаване на Косово от Съвета за сигурност на ООН. Кремъл също така подкрепя паравоенните формирования и отправя открити заплахи в отговор на всяко предложение за присъединяване на Босна към НАТО, опитва се да подкопае върховния представител, отговорен за наблюдението на напредъка на Дейтънските споразумения и подкрепя сецесионисти и националисти в целия регион.

След това възниква проблемът с разединения ЕС. Докато България остава единственото вето срещу преговорите за членство на Северна Македония и Албания, унгарският премиер Виктор Орбан предложи платформа за опасна ислямофобска и антибосненска реторика и исторически ревизионизъм, който изкривява установените факти за войните от 90-те години в бивша Югославия. С тези идеи в открито обръщение ЕС не е в състояние да се справи с предизвикателството за запазване на мира и стабилността на Балканите.

Завършването на хеттрика — насърчено от хаотичното изтегляне от Афганистан — е усещането, че НАТО е импотентен и че сега е подходящ момент да се оспори позицията му в региона.

Поради това е изключително важно да предприемем колективни действия. Първо, към региона трябва да се подходи като съгласувана цялост: западната политика трябва да вземе предвид, че кризите и напрежението в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора са свързани и че за съжаление да се разчита на Сърбия като стълб на стабилност на Западните Балкани е погрешна политика.

Сърбия вече не е полезен съюзник при решаването на политически проблеми на Балканите; по-скоро е основна причина за тях. Ето защо нашият подход трябва да се насочи към ограничаване, като държим президента Александър Вучич и сръбското правителство отговорни за провокирането на нестабилност.

Второ, НАТО трябва да гарантира, че присъствието му в региона е достатъчно значително, за да действа като възпиращ фактор срещу насилието. Това означава увеличаване на броя на войските. Стабилизационните сили на EUFOR в Босна и Херцеговина имат само около 700 членове, оскъден контингент, който е малко вероятно да задържи някаква значителна нестабилност. Косово също трябва да бъде прието в програмата на НАТО Партньорство за мир заедно с Босна и да бъде приветствано в НАТО възможно най-скоро.

Трето, ЕС трябва да се събуди за заплахата по своите граници. Учтивите думи няма да ни отведат доникъде. Силният отговор, подкрепен от заплахата от санкции, е единственото послание, което ще премине. Заплахите от насилие, етнически национализъм и отричане на геноцид трябва да бъдат посрещнати с ясно и бързо осъждане, а не с обичайното неловко мълчание на ЕС.

Някои европейски политици може да се притесняват, че такъв силен отговор ще послужи само за отчуждаване на Западните Балкани, но този страх е неоснователен. Русия няма да замени ЕС. Младежите от региона не заминават за Москва, а за ЕС. Когато европейските лидери заявиха през 2003 г., че "бъдещето на Балканите е в рамките на Европейския съюз", те бяха прави. Въпросът е през колко още борби ще трябва да премине регионът, преди да стигне до там.

Ако европейски лидери като Орбан от Унгария или Янез Янша от Словения блокират този завой към принципна политика, тогава прогресивните правителства трябва да координират, заедно със САЩ и Обединеното кралство и да продължат напред в краткосрочен план. В дългосрочен план европейските държави ще трябва да изградят стратегия и политика, за които всички 27 членки могат да се споразумеят - нещо, за което САЩ трябва да работят за насърчаване. Ако членството в ЕС за страните от Западните Балкани не е предвидено, тогава трябва да се обмислят междинни стъпки, като членство в единния пазар и митническия съюз и увеличаване на финансирането.

Не се съмнявайте, конфликтът в региона вече не е немислим - ако не действаме, това е просто въпрос на време. Русия знае това и умишлено тества решителността и способностите на НАТО. Ако НАТО и ЕС не са в състояние да отстояват стабилността на Балканите (не заден двор, а двор в самото сърце на домът им), тогава няма изглед да направят това където и да е другаде.

При липсата на надежден евроатлантически ангажимент не само Балканите ще пострадат.

The Economist: Балканите са в надпревара за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия

The Economist: Балканите са в надпревара за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия

Преди 30 г. Сърбия воюва с малки съседи, не с по-големи като България или Румния, обградена е от НАТО, но иска да е готова