Тези, които предричат скорошен край на ценовото рали на стоковите пазари, изхождат от презумпцията, че развиващите се пазари са на път да забавят търсенето си, а спекулантите ще ги последват с прибиране на печалби. Това обаче се явява като вторичен тренд, представляващ корекция на по-дългосрочното възходящо развитие.

Сега, когато петролът е на път да стабилизира позициите си над $100 за барел, става все по-ясно, че едва ли някога отново ще видим цени под $60 за барел. По-голямата част от лесно достъпните петролни запаси на земята започват да дават по-малко петрол годишно, а труднодостъпните са изключително скъпи за добив и преработка.

Да не забравяме, че Китай и Индия тепърва развиват икономиките и производството си, което е свързано с гигантско потребление на енергия и суровини. С все по-бурното развитие на „новите икономики", нараства нуждата от транспортни средства и съответно горива за тях. В момента в Китай на всеки 1000 души се падат по едва 9 моторни превозни средства, докато в САЩ съотношението е 900 автомобила на 1000 души. С две думи, китайците имат много да наваксват, а с това и петролната им консумация.

Но нека не гледаме само към горивата, а да обърнем внимание и на другите суровини. Например уранът, който поскъпна до невиждан връх през миналата година, а след това върна половината от натрупаната си печалба. По света има 442 ядрени реактора, които се нуждаят от общо 80 000 тона ураново гориво годишно, докато през 2005 г. е било произведено едва 60 000 тона. Сами можете да видите защо цената расте. Да не говорим за планираните нови ядрени реактори, като в момента само Австралия строи 28, а в останалите страни по света са изграждат още 34.

Ако вземем предвид борбата на държавите по света с емисиите въглероден диоксид, ще ни стане ясно, че Китай и Индия скоро ще се впуснат в ядрената надпревара, а цените на горивото ще продължат да се покачват все повече. Уранът е една от стоките, които имат огромен потенциал за растеж при текущата енергийна обстановка.

Естествено не можем да обсъждаме състоянието на стоковите пазари, без да включим в анализа си златото. Въпреки силното покачване от последните години, ако отчетем инфлацията ще се окаже, че всъщност металът все още е далече от историческите си върхове. Цената му има на къде да расте и едва ли скоро ще видим чувствително по-ниски нива.

Пазарната волатилност от последните няколко дни, допълнително подкрепи котировките на ценния метал, особено след пренасочването на инвеститорски капитали търсещи убежище срещу инфлацията. Тук Китай отново може да „помогне" на цената да продължи своя възход. Припомняме, че азиатската страна разполага с над $1 трлн. валутни резерви и на практика никакви златни запаси, които би искала да изгради.

В Индия златото се ползва най-вече като сватбен подарък, а с увеличаване на благосъстоянието на населението, ще се увеличи и търсенето на ценния метал. Въпреки че в последно време бяха изградени нови 23 златни мини, те няма да успеят да покрият ръста на търсенето и намаляващия добив от съществуващите обекти. Почти същата е картинката с алуминия, медта, никела, въглищата и други суровини, които стават все по-нужни на развиващите се пазари. В сектора на ценните и индустриалните метали, спокойно можем да твърдим, че в средносрочен план посоката на тренда ще е нагоре.

Спекулантите пък ще продължат да влагат огромни парични обеми на стоковите пазари, тъй като предусещат добрата печалба, а хедж-фондовете ще купуват фючърси заради добрата им инфлационна защита и като убежище от резки промени във валутните курсове. Предстоящите крупни сделки по сливания и придобивания в минния сектор, ще се отразят като допълнителен стимул за цената на всички суровини.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo