Какво очаквате от новия здравен бюджет, от ония 400 млн. лв., акумулирани от увеличената с 2% здравна вноска? Тяхното използване е под въпрос, тъй като парламентът разпореди да се заделят като резерв.

- В болничната помощ не очаквам коренна промяна, защото на практика бюджетът е същият. Той не е увеличен и процентът от БВП за здравеопазването остана старият, въпреки уж покачването му. Цените на клиничните пътеки са непроменени, което значи, че положението на болните ще се влошава по простата причина, че всичко скочи нагоре: ток, вода, отопление. Да не говорим, че ще има ръст и в цените на консумативите - на медикаментите не вярвам. Всичко това определя не по-добра обстановка за здравната система през годината. Ако тези 400 млн. лв. се влеят в здравеопазването, тогава може да се мисли за друго.

Как да се разпределят?

- Решението за деблокирането на парите ще вземе парламентът. И ако това се случи, трябва да има строго определена схема за тяхното използване. При сегашното състояние на финансиране на болничната помощ наливането на тия пари няма да е от особена полза. Те пак ще се дадат на калпак, без да се оцени качеството на дейността на болниците и най-важното - с нищо няма да допринесат за развитието на системата на здравното осигуряване.

Каква трябва да бъде схемата?

- Рецептата ми е проста. Тия допълнителни 2% представляват 25% от общата задължителна здравноосигурителна вноска. Най-простото е да се въведе доплащане на здравните пътеки от 25%, без да бъдат ощетявани хората. Постъпвайки в болницата, пациентът трябва да попълни документ, че доплаща една четвърт от стойността на пътеката.

През първата година държавата, която събира от увеличението с 2% на здравноосигурителната тежест тия 400 млн. лв., ги превежда на болниците за 25-процентно доплащане на пътеките. Така освен че ще влязат повече пари, но и Здравната каса няма да бъде лъгана. Ще е налице сериозен контрол, и то от страна на пациента. Болниците не могат да надписват здравни услуги, защото пациентът трябва да се подпише.

Според моето предложение до 30 октомври всеки един от нас трябва да си избере доброволен фонд. След този срок  онези, които не са го направили, се разпределят служебно в някои от фондовете. От следващата година тия 2% влизат в здравните фондове, пропорционално на осигуряващите се.

Стъпка към демонополизация на касата ли е?

- Не още, но по този начин доброволните фондове честно ще влязат в системата на здравното осигуряване. Сега съществуващите фондове са измислени. Законът не е лош, но им липсва ниша. За какво да плащат, при 100% поемане на пътеките от здравната такса?

Остава им да плащат за избор на екип и други несъществени услуги. Затова здравните фондове практически не участват в здравноосигурителните плащания. Когато след 2-3 години укрепнат, ще проличи кой фонд е наистина добър и постепенно по естествен път ще бъде осъществена демонополизация на НЗОК.

Тогава на фондовете, които наистина са изплували, да се дадат да управляват и останалите 6% от здравната вноска. Ние сме свикнали все с директиви да работим, затова нищо не става. Слава Богу, че досега касата не е демонополизирана, щеше да фалира покрай останалите.

Донякъде граничи с предложението на Антония Първанова?

- Нищо общо няма. Там тя предлага здравно застраховане, а тук става дума за здравно осигуряване. Нещата са коренно различни, което подсказва, че аз не приемам нейния проект. На този етап демонополизирането на касата ще изиграе много лоша шега и би представлявало капитална грешка. Не съм противник на новите каси, но трябва да стане по естествен път.

Казахте доплащане, как виждате идеята на бившия здравен министър Радослав Гайдарски пациентите да плащат официално част от здравните услуги?

- Тя е отдавнашна. Ако не е осигурен, пациентът и сега сам си плаща. Но според идеята, която споделих, през първата година не говорим за солидарност, когато вкарваме тия 25%, а за лично участие. След това парите ще се натрупват в доброволните фондове.

Как ще коментирате решението на НЗОК за въвеждане на минимален брой на болните и през тази година? През 2008-а това изискване бе премахнато от ВАС след обжалване от пациентски организации.

- Касата търси начини да влезе в рамки на определения й бюджет, т. е. защита за себе си. Въвеждането на лимитите е такава мярка, като бивш директор на НЗОК го разбирам. За нея това не е лош ход, макар да не устройва болниците. Но той има и възпитателен ефект, защото в началото на годината болниците знаят докъде да се разпростират.

За съжаление при тази здравноосигурителна система лимитите са единственият механизъм и донякъде гаранция на НЗОК, че може да изпълни закона за бюджета си. Второ, тя е задължена да сключи договори с всички болници. Ако бъде въведена здравната карта, може да се включи конкурсният принцип.

Дайте да видим за лечение на сърдечно-съдови заболявания кой какво ще предложи: показателите смъртност, заболеваемост, инфекции, условия за пациентите. Въз основа на тях касата може да сключи договор с една болница, но да откаже на друга.

Как ще коментирате новото ръководство на Българския лекарски съюз?

- Ще започнат апаратни игри. Лично аз не съм усетил особен резултат от присъствието на БЛС. Добре е да го има, но да държи на изпълнението на етичните норми, те не са проблем на държавата. Гилдията трябва да определи правилата за продължаване на медицинското образование, което се прави от лекарските камари на Запад. И най-важното - да се запази договорното начало в сключването на Националния рамков договор.

Не е нужно да става всяка година - нека да е на три годни, като се коригира единствено с процента на промяната на бюджета на касата. Ако ръководството на БЛС е зряло, при договарянето да извика действащи експерти, а не канцеларски плъхове. На тях никой не може да им наложи мнение, което не съвпада с нещата от живота. Аз съм водил преговори по рамковия договор и знам, че винаги трябва да има компромиси и от двете страни.

Изпълнителният директор на Агенцията по трансплантации проф. Христо Куманов твърди, че драстично е намалял броят на трансплантациите, а в същото време пари има...

- Донорите наистина намаляха, макар Законът за трансплантации да е добър. Нещата опират до работата с лекарите. Един пример: отидох във водеща областна болница. Директорът ми разказва как 28-годишна родилка е починала с аневризма (патологично разширение на кръвоносния съд - бел. авт.) в мозъка. Попитах: Защо не я обявихте за трансплантация? Не се сетихме - бе отговорът.

Докато в тия структуроопределящи болници не започнат да мислят в тази посока, успех няма да имаме. За да е добър донорът, лечението му приживе трябва да е било най-доброто. Парадокс е, но е вярно: мислейки пациента за потенциален донор, му осигуряваме най-доброто лечение. Донорството е мисионерство. Агенцията трябва да  събере шефовете на интензивните отделения на големите болници и да им го обясни.

Акредитацията

Когато болницата е известна, акредитацията не е проблем. По-големият риск е, ако болница в региона е с две звезди. Тогава касата трябва да докаже необходимостта тя да продължи да работи, защото е единствената в района и в люта зима една родилка не може да отиде никъде другаде. Тогава НЗОК трябва да я запази. Но, първо, да смени ръководството, и, второ, да налее в нея пари.

Ще обявят конкурс за специалисти. Лекарят ще дойде и от областния град, ако му дадем по-висока заплата и е на 55 години и прави всичко възможно да не се прибира вкъщи (смее се). Но е нужно да се мисли не на парче. И веднъж завинаги да се реши, че ще се върви в тази посока, без да зависи от конюнктурни политически моменти, консенсус на управляваща коалиция или на опозиция. Здравето на хората е най-ценно.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo