Сътрудниците в изследователския център на BMW са за завиждане. В „мозъчната фабрика" на мюнхенския концерн умората не се счита за признак за съвестна работа. Напротив - служителите трябва да спят на работното си място - коментира днес авторитетната медия Die Welt.

През работното си време (!) късметлиите да работят на точното място лягат на специални кушетки и следени от компютърни програми релаксират телата и духа си в продължение на 20 до 30 минути. Никой няма да отрече, че всъщност BMW се справят много добре в технологическо и икономическо отношение. Но да се приложи водещият германски опит - за това на повечето работодатели все още липсва смелост, както и културата да се проявява загриженост за нуждите на човешкия капитал.

Обаче дори и в страната на идеите, както с право е наричана Германия, подобна практика е рядкост. „Темата силно се подценява от фирмите", казва Инго Фитце, изследовател на съня в берлинската университетска клиника Charité. Спадаща ефективност и мотивираност на персонала, трудови злополуки и загуба в качеството - всичко това е предизвикано от претоварването на бюрото или зад машината. В резултат националната икономика понася щети в милиарден размер.

Както забеляза още през 1979 футуристът Алвин Тофлър, индустриализацията причини нови болести на нашата цивилизация: претоварване и загуба на съня. През 1990те американско изследване установи, че за столетие времето за нощен сън на хората е спаднало с 20%. Експертите считат, че в бъдеще времето за сън на хората ще продължи да намалява.

Глобализацията причини мобилност. Мобилността се изразява в часове, прекарани в самолетни полети. Честата смяна на часовите зони смачква жизнеността на хората. След това идват кариеристите, които считат, че ще станат щастливи, изкачвайки се по служебната стълбица. Какъв по-добър начин да те забележи шефът от това да прекарваш поредна вечер няколко часа след работно време в офиса?

Спада и качеството на съня. Стресът, страхът за бъдещето съществуване и проблемите от деня налитат в несъзнаваното като кошмари и вгорчават нощната почивка на тружениците. „Пет милиона германци имат проблеми със заспиването и с отспиването", казва Юрген Цули, автор на „Моята книга за добър сън". А три милиона германци редовно взимат сънотворни.

Ето и някои данни от изследванията на бюджета на времето, които за съжаление в последно време загубиха популярността си в България (след основните трудове на З.Стайков през 1980те). Европейците се оказват много по-социално ориентирани от нас и в резултат знаят много повече за нуждите и навиците на населението. Германецът спи средно 7 часа и 3 минути, или с около 3 минути по-дълго от италианците.

24,7% от германците се оплакват от умора през деня - докато в Италия те са само 7.3%. Германците работят средно 1525 работни часа годишно, което е 400 часа по-малко от средния американец.

За американците липсата на достатъчно сън се превръща в сериозен проблем. След болежките, безсъницата е втората по честота причина за американците да ходят на лекар. Неотспалите се американци нанасят щети на националната икономика в размер на $ 50 милиарда годишно! Фирми като IBM и Apple са разбрали сериозността на положението и в заводите си са създали зони за подремване на служителите.

Но не може да се очаква работодателите току - така да си променят отношението към почивките на служителите си. Виновна за това е европейската традиция - още с детските вълшебни приказки сме обучавани, че работливите и ранобудни девойки са позлатявани, а поспаланките са обект на присмех. В старогръцката традиция сънят и смъртта са представяни като братя.

Другояче стои въпросът в Япония и Китай: там спането през деня се радва на добър имидж, даже се счита за знак на особено усърдие: ако склониш глава на клавиатурата на компютъра няма да бъдеш порицан, а напротив, ще породиш одобрение. Не е случайно, че японците, рекордьори по работни часове в света (1975 часа), са специалисти в наваксването на съня си по време на работа. Спи се на бюрото, в пленарната зала подчинените прохъркват, а началниците клюмат по време на заседания. Японският език има даже и дума „инемури", която означава „присъствам спейки".

Защо безсъницата е вредна? След 24 часа без сън се държим като с един промил алкохол в кръвта. Липсата на сън повишава личностното надценяване и намалява способността за реагиране. Продължение на безсъницата са болести и злополуки в дома, на работа или в уличното движение.

Защо сънят през деня е (икономически) полезен? Изследвания са показали, че подремване само за 10 до 30 минути през работно време покачва производителността с 35%. Ако спането звучи кощунствено на капиталистите работодатели, те все биха могли да стимулират тонуса на персонала си чрез курсове и програми за разпускане - автогенен тренинг, медитация, тай - чи.

След всичко написано дотук, не е ли логично, че за работодателите и за страната ни е много важно да си отспиваме добре?

Етикети: сън 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo