Изминалата 2008 г. протече под знака на световната финансова криза. Краят на началото бе през септември с вълна от фалити на водещите компании в ипотечното кредитиране в САЩ. Последвалият крах във финансовите институции бързо се пренесе в Европа, Азия и останалите континенти, поставяйки на изпитание устоите на световния финансов ред.

 

В началото бе паниката!

 

Станахме свидетели на невиждани от близо век сривове на борсовите индекси в следствие на инстинктивните разпродажби в подобни случаи на взаимосвързаните световни финансови пазари. Опитите на правителствата за предприемане на различни по вид и значение антикризисни програми само до някъде успяваха за кратко време да смекчат устрема на глобалния финансов крах. По отношение на фондовите пазари се предприеха драконовски мерки, като спиране на „късите продажби” или в редки случаи прекратяване на търговията, за известен период от време, в опит да се ограничат пораженията от надигащата се паника. Последва неминуемото влошаване на икономическите показатели в различните страни и предприемането на различни мерки за спасяване от изпадането в рецесия. Самото им предприемане бе един вид психологическа подготовка за приемане на неизбежното.

Какво се случи в България и доколко световната финансова криза се отрази на българския капиталов пазар? По този въпрос се изговори много. Уповавайки се моментното състояние на икономиката ни по икономически показатели бе направен опит за насаждане на мнението че ще останем в периферията на световната финансова криза. Последвалите събития бързо опровергаха утопичната страна на тази илюзия. Приета в ЕС, България бе тясно свързана и  зависима от процесите, протичащи на континента. В последния месец от годината излязоха и първите сигнали на навлизане на кризата и у нас. Забавянето на ръстът на износа, увеличаване на безработицата, спадът на пазара на имоти, свиването на производството в добивната,  преработващата промишленост и другите сектори на икономиката, са все ясни предпоставки за това което ни очаква.

Кризата рязко засегна и пазара на недвижими имоти, а от там и компаниите, инвестиращи в тях. Особено след фалирането на доста външни банкови институции, допълнително се усложни притокът на инвестиции в недвижими имоти, породено от рязкото поскъпване на финансовите ресурси. Банковите институции у нас, затегнаха мерките по отпускането на заеми за този вид дейност, намалявайки до разумен минимум финансирането на подобни проекти, рязко вдигайки лихвите по ипотечни кредити. Тъй като до голяма част у нас банките са един вид филиали на чуждестранните, те затегнаха условията по отпускане на кредити, като от друга страна в противовес на това значително вдигнаха лихвите по депозитите при появилата се конкуренция, в борба за усвояването на свободните финансови ресурси и преразпределянето им на пазара. Това до някъде бе и причината за понижаване цената на недвижимите имоти, която икономически необосновано донякъде бе придобила нереални размери в предходните години. Прогнозите за този пазар са песимистични в очакване на свиване на търсенето, което ще окаже натиск върху за понижаване цените на имотите.

Тази икономическа обстановка даде своите негативни последствия върху пазара на ценни книжа на Българска фондова борса през изтеклата 2008-ма година. Изтеглянето на чуждестранните финансови инвестиции продължи почти през цялата година. Като добавим недоверието на инвеститорите за обръщане на тренда, един по един се изтегляха част както институционалните инвеститори, така и юридическите и физическите лица.

 

На пазара останаха единствено професионалните играчи

 

за които този вид търговия бе начин на живот, преценили че ще успеят да се приспособят в обстановката на падащ пазар. В доста неподходящ момент бе въведена новата система за търговия Xetra. Новите правила ограничха донякъде и без това намаляващата борсова активност. Неравностойното положение, в които бяха поставени някои от инвеститорите, както и времето за възприемане на новите правила и особености на системата се посрещаше по скоро с неодобрение. Но правилата са си правила и всичко е с цел за развитие на борсовия ни пазар. Положителни и отрицателни страни всеки можеше да покаже според собствената си преценка. Но в обстановката, в която се намираше пазара, очакванията за навлизане на чужди инвестиции, не се сбъднаха. Всичко останало бе въпрос на време и навик, а от там и на изграждане на стратегия за търговия при падащ пазар.

Почти по всички основни показатели за инвестиционен интерес и активност имаше спад, но колко?

Погледнато от към брой търгувани различни емисии (в това число и издадени права), понижението не е толкова фрапиращо. Бяха подложени на търговия 477 различни емисии, спрямо 494 през 2007 година. През всичките 247 борсови сесии бяха търгувани средно дневно по 120 различни емисии ценни книжа или с близо 20% по-малко спрямо 2007 г. Най малко емисии са търгувани на 27 ноември, едва 68, а най много са били те на 171 броя на 16 януари 2008 година.

С почти 18% спаднаха сключените на ден борсови сделки като средно-дневната стойност по този показател на борсова активност се понижи за годината до 1573 на ден или с 18.29% спрямо 2007г. Най малко сделки се сключиха отново на 27 ноември, 529 сделки, а най-много на 16 януари 2008 г., 5149 броя Общия брой сключени сделки за годината е 388 557 броя. На първите 5 компании в тази класация се дължеше 26.67% от общия бой сключени сделки, като същите те са се търгували във всяка една борсова сесия. За разлика от предходната година, когато сделки с 11 компании бяха регистрирани във всяка една борсова сесия.

Най-много сделки се сключиха с книжата на Химимпорт - 30 667 бр., следвани от Еврохолд България (19 438) и Монбат АД(19 050). С цели 39% по-малко бяха прехвърлените обеми ценни книжа. Общо за годината те бяха 487.203 млн. броя. Най-голяма по обем бе търговията с книжата на Петрол АД (46.044 млн. бр.), следвани от тези на Химимпорт АД (19.847 млн. бр.).

Реализираният през годината на БФБ оборот на нормалната търговия бе в размер на 2.132 млрд. лева или по-нисък с цели 73.96% спрямо предходната година. Първите 10 компании образуваха 46.29% от общия оборот реализиран на БФБ. Челник в тази класация отново беше най-печелившата за годината компания - Петрол АД с оборот от акциите му за годината в размер на 326.406 млн. лв. или 15.31% от общия оборот. След нея се наредиха книжата на Химимпорт АД със оборот от 169.591млн. лв. или 7.95% от общия оборот, а третата позиция бе отредена на акциите на Корпоративна търговска банка АД, със 100.536 млн. лв. (4.71% от общия оборот).

Общо 121 емисии нови емисии излязоха за търговия на пода на БФБ. Общия брой ценни книжа излезли за търговия бе 755.576 млн. бр. на обща номинална стойност 1.187 млрд. лв. От направените увеличения от компаниите през годината за търговия излязоха нови 491.475 млн. бр. акции на общо 42 дружества. Акциите на 40 нови компании стъпиха на БФБ за търговия през годината, като 17 от тях бяха на дружества със специална инвестиционна цел. Общата номинална стойност на тези акции възлезе на 266.82 млн. лв. Към тях се присъединиха 25 облигационни емисии и дяловете на 14 договорни фонда.

Доста пострадаха борсовите индекси през изминалата година. Под натиска на големите сривове в цените на родните ни книжа,

 

най-голям удар пое индексът на сините чипове SOFIX

 

като затвори годината на 358.66, равняващо се на ниво с давност от началото на септември 2003 година. Загубата от началото на годината е с цели 79.36% или 1334 пункта в цифрово изражение.  Всички компании, принадлежащи на индекса приключиха с понижения годината, вариращи между 30.91% и 88.99%. Подобно бе състоянието и при разширения борсов измерител BG40, с единствената разлика, че тук присъстваше единствения представител на борсовите индекси, завършил със повишение годината. Това бяха книжата на феномена на БФБ - акциите на Петрол АД. Инвестиралите в книжата на компанията в началото на годината могат да се поздравят с близо 100 %  възвращаемост на инвестицията си. Въпреки че в края на годината BG40 падна за момент под стартовата си стойност, все пак успя да приключи годината над това ниво, затваряйки на 107.81 пункта или със загуба за 2008-ма година от 79.13%.

Станахме свидетели на невиждани за нашият малък пазар сривове на цените на ценните ни книжа до нива с 5-годишна давност. През годината 210 емисии достигнаха своите абсолютни ценови минимуми. Дали българските ценни книжа са евтини? Отговорът на този въпрос е категоричен – „да”. Дали сме достигнали дъното? Това никой не се наема да прогнозира. Но повече няма на къде!