„30% от туристическия данък ще издържа нови чиновници", разкрива от първата си страница „Сега"
Общините и бизнесът се обявиха остро срещу новия закон за туризма, подготвен от икономическото министерство. Основните възражения са, че голям дял от туристическия данък, въведен от началото на 2011 г., ще отива за издръжката на нови държавни формации и чиновници с неясни функции и ефект.

Проектът предвижда да се учреди държавна фирма - "Българска туристическа организация" (БТО), която ще се занимава с реклама, маркетинг, изложения, ще поддържа национален интернет портал на бранша и т.н. Тя ще е със статут "държавно предприятие" - няма да разпределя печалба, ще разчита на бюджетни пари, никой няма да има право да блокира банковите й сметки. Правилата на Търговския закон за фалита също няма да важат за нея. Това означава, че хазната ще трябва да издържа държавното предприятие, дори то да се окаже ужасно губещо.

Бюджетната издръжка ще идва първо по линия на туристическия данък - 10% от приходите ще са за фирмата. Отделно в БТО ще постъпват и половината от събраните глоби по Закона за туризма. Туристическото предприятие ще допълва финансите си с проекти по различни донорски програми. А кабинетът ще му разрешава да тегли и заеми.

Отделно от тази фирма ще се създадат още шест "организации за управление" в няколко зони, на които ще бъде разделена страната според специфичните природни дадености, културни, исторически и архитектурни забележителности. Всеки туристически район ще си има собствено мото, лого и рекламна политика. За издръжката на чиновниците в тези организации ще отиват 20% от туристическия данък, събран от всяка община в съответния туристически район. Към отчисленията от данъка бюрократичните структури ще добавят приходи от собствена стопанска дейност, финансиране от еврофондове и др. В управлението може да участват представители на общините и на туристически организации.
Още от статията на „Сега"

„Бербо цепи кабинета", четем от първата страница на „Стандарт"
Бербо разцепи кабинета. Часове преди финала на Шампионската лига между колосите "Манчестър Юнайтед" и "Барселона" министрите се разделиха на два лагера. За отбора на Митко Бербатов ще викат финансист номер 1 Симеон Дянков, колегите му Росен Плевнелиев и Ивайло Московски. Опозиция пък ще го играе аграрният шеф Мирослав Найденов. Той ще стиска палци на "Барса". В неговия лагер мина и големият син на Плевнелиев, който също ще подкрепя испанците. Цял ден не издаваше фаворита си премиерът Бойко Борисов. Депутатите дори залагат за кого ще вика Генерала. "Ще подкрепям "Манчестър Юнайтед", заяви за "Стандарт" премиерът сноши.

За мача на годината в Лондон са вече бащата, майката и братът на Бербо, а дядото студи ракия в Марикостиново.
Още от статията на „Стандарт"

„Преговаряме с "Уестингхаус" за доставка на ядрено гориво", съобщава от първата си страница „Класа"
Американската компания „Уестингхаус" иска да доставя свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй". Това обяви премиерът Бойко Борисов по време на парламентарния контрол вчера. Той се е срещнал с Андерс Джаксън, президент на компанията за Европа, Средния изток и Африка, и с вицепрезидента за Южна Европа Хосе Гутиерес. На срещата са присъствали и енергийният министър Трайчо Трайков, както и американският посланик у нас Джеймс Уорлик.

Освен за потенциалните доставки на гориво американското дружество проявява интерес и към модернизацията на сега съществуващите V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй". Фирмата има голям опит и в извеждането от експлоатация на ядрени обекти, като може да съдейства на правителството и в това отношение, обясниха от правителството. Очаква се в близките дни „Уестингхаус" и Българският енергиен холдинг да подпишат меморандум за сътрудничество в ядрената енергетика.

От „Уестингхаус" отново са представили своя ядрен реактор AP 1000 пред българското правителство, за да се разгледа като вариант за бъдещия VII блок на АЕЦ „Козлодуй". За първи път блокът бе представен пред правителството в края на 2009 г., когато представители на японската компания „Тошиба", собственик на „Уестингхаус", бяха на посещение у нас. Това е един от малкото реактори, надхвърлящи трето поколение, обясняват от кабинета.
Още от статията на „Класа"

„АЕЦ "Козлодуй" ще тества работа с американско ядрено гориво", информира „Сега"
България ще тества работа с американско ядрено гориво за атомните си мощности, разкри премиерът Бойко Борисов по време на парламентарния контрол вчера. Заедно с американския посланик Джеймс Уорлик той се срещна с представители на американската "Уестингхаус", която ще подпише споразумение за обща дейност в енергетиката с Българския енергиен холдинг.

В оскъдно съобщение за разговорите се казва, че е "обсъдена възможността за диверсифициране на доставките на свежо ядрено гориво за българските реактори с доставки от "Уестингхаус".

Американското ядрено гориво е по-скоро "експеримент" и ще е до 2.5 пъти по-скъпо от руското, съобщиха енергийни експерти пред "Сега". "Не може да се играят политически игри с ядрената енергетика. За да работят реакторите на АЕЦ "Козлодуй" с гориво, доставяно от американската компания, ще трябва да им се направят преустройства за поне 200 млн. долара", пресметна пред "Сега" Йордан Костадинов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй". Други експерти коментираха, че чехите вече са пробвали работа с гориво, доставяно от американска компания, но сами са се отказали, защото централата им не е могла да работи с него.

От министерство на икономиката съобщиха още, че е дискутирана възможността за развиване на съвместен бизнес между българска компания и "Уестингхаус" по извеждане от експлоатация на ядрени мощности и предлагане на услугата на международните пазари. Имало перспективи и за обща дейност и в "частта на високите технологии в ядрената енергетика и активното включване на български специалисти по електроника и IT".
Още от статията на „Сега"

„Тровят ни с електронни цигари менте", информира „Монитор"
Електронни цигари менте тровят мераклиите да откажат вредния навик. Те се продават за по 10-30 лева не само по пазарите и битаците, но и в някои магазини за тютюневи изделия. Никой не следи какво съдържат въпросните електронни цигари, защото законите у нас не ги ловят.

За продажбата им не се изисква разрешително от Изпълнителната агенция по лекарствата, нито регистрация в бившата ХЕИ, както се практикува с хранителните добавки. Това установи проверка на „Монитор". Без регистрация и контрол са дори тези от тях, които се предлагат в аптеките.

Въпросните изделия се търгуват успешно и в интернет. Там цената им тръгва от 9,90 и удря 140 лева. Виртуалните търговци обещават с тях човек да се откаже лесно и завинаги от вредния навик, но не дават никакви гаранции за тяхната безвредност, нито пък какво съдържат пълнителите им.

Пълнителите на електронните цигари съдържат никотин, ако се вярва на надписите върху кутиите. С него пушачът задоволява никотиновия си глад. Не е ясно обаче какво още може да има в тях, особено ако са от непроверена марка, като тези, които се търгуват по пазарите, обясни председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки магистър-фармацевт Николай Костов.

Пълнителите са три варианта. Най-силни са тези със съдържание от 18 мг никотин. Мераклиите да откажат цигарите обикновено започват с тях. Постепенно преминават към средните по наситеност, в които никотинът е 14 мг. Най-слаби са пълнителите от т.нар. ниско ниво с 11 мг никотин.
Още от статията на „Монитор"

„Отказваме се от шопинг в Гърция", съобщава „Стандарт"
Солун вече не е най-предпочитаното място за пазаруване на българи зад граница. Двойно по-малко сънародници са посетили гръцкия град, за да напълнят торбите с хранителни продукти или маркови дрехи. Нощувките на българите са паднали наполовина в Солун от началото на годината в сравнение с 2010 г. Това обяви собственикът на голяма верига хотели Константинос Торнивукас. Причината за отлива според него се крие в кризата и все по-високите цени при съседите. Солените покупки вече са атрактивни само за най-платежоспособните клиенти. Те обаче често си позволяват да отскачат не само при съседите, но и в Италия и Австрия. Цените в Гърция вече не са толкова изгодни, а шопингът във Виена и Милано е по-престижен, твърдят запознати с вкуса на родния хайлайф.
Още от статията на „Стандарт"

„Лошите кредити не заплашват банковата система", информира „Монитор"
Нивото на лошите кредити у нас не създава риск за банковата система. Причината е, че българските трезори са натрупали достатъчно капиталови буфери, за да се справят с просрочените заеми. Това съобщи вчера управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров по време на конференция за банковата система в условията на криза.

„Информацията, че лошите кредити у нас достигат 19%, не отговаря на действителността", заяви Искров. В четвъртък експерти пресметнаха тази стойност на база на паричната статистика на БНБ. Според Искров в тази цифра влизат и преструктурираните кредити, които не е задължително да са проблемни. Според шефа на БНБ заемите, които се определят като „лоши", т.е. имат просрочия от над 90 дни, са около 12%.

Искров обясни още, че от размера на лошите кредити невинаги достатъчно точно може да се съди за състоянието на банковата система. „Винаги трябва да се има предвид доколко банките имат допълнителни капиталови буфери, с които да посрещнат тези лоши кредити", поясни управителят на централната ни банка. Според него в това отношение българските трезори са в добро състояние. „Независимо от нарастването на лошите кредити банките са в състояние да заделят достатъчно резерви срещу проблемните кредити, както и да поддържат капиталова адекватност много над изискванията на ЕС", каза още Искров. Той припомни, че средната капиталова адекватност за банките в Европа е около 8%, а у нас минималното изискване е 12%. Капиталовата адекватност на трезорите у нас обаче значително надхвърляла тези нива и достигала 17%.
Още от статията на „Монитор"

„В ЕС няма проверка за горивата, приключила за по-малко от две години", казва в интервю за „Класа" Петко Николов, председател на Комисията за защита на конкуренцията
Господин Николов, какви са в момента основните приоритети в работата на Комисията за защита на конкуренцията?
- В дългосрочен план се стремим да създаваме условия за разширяването на конкуренцията в интерес на потребителите и икономиката. От друга страна, с практиката си по приложението на Закона за обществените поръчки нашата цел е да съдействаме за законосъобразното разпределение на публичните финанси. За нас е много важно да утвърждаваме авторитета на КЗК и в международен план.

Що се отнася за краткосрочните приоритети, това са всички преписки, по които ежедневно работим. На първо място, секторните анализи, които в момента са основна част от дейността ни. Става дума за анализи на пазарите на хлебно зърно, производството и реализацията на бензин и дизелови горива, производството и търговията с маслодаен слънчоглед. Освен това работим по няколко производства за установяването на картелни споразумения. Ще спомена и неспиращите производства за установяване на нелоялна конкуренция. Важни са и преписките, свързани с нарушаване на процедурите за обществените поръчки. Специален акцент в нашата работа сега е отбелязването на 20-годишнината от създаването на КЗК. Кулминацията ще бъде на 15 ноември, когато ще се проведе традиционният Ден на конкуренцията. Очакваме наши гости да бъдат еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния и директорът на Генерална дирекция „Конкуренция" на ЕК Александър Италианер.

Отразява ли се кризата върху лоялното поведение на компаниите, които са на българския пазар?
- Икономическата обстановка създава големи трудности на компаниите не само в България, но и в международен мащаб. Стремим се да не пречим на бизнеса да работи, да създаваме относително спокойна обстановка и добра регулаторна среда, в която компаниите с позитивно мислене да постигат добри резултати. Стараем се да насърчаваме лоялното поведение на предприятията, преди да се появи необходимостта от санкции. А ако тя все пак настъпи, няма никакво съмнение, че комисията ще упражни правомощията си. Смисълът от съществуването на КЗК като регулаторен орган не е да наказва фирмите. Последните промени в нашето законодателство дават възможност на компаниите сами да поемат ангажименти за промяна на пазарното си поведение.

Може ли да се каже, че у нас има тенденция, според която чуждите компании, като дойдат у нас, много бързо прихващат от лошите български навици?
- Мисля, че идването на големи чуждестранни компании у нас има по-скоро дисциплиниращ ефект върху българските фирми. Налага се тенденцията тези компании да подхождат с амбицията да работят прозрачно и честно на българския пазар.
Още от интервюто на „Класа"