„България сама замрази 3.2 млрд. евро за земеделие”, „Борисов спира мутантите”, „Първи сигнали от банките за размразяване на кредитите”, „Пет бона нагла заплата за ченге”

„България сама замрази 3.2 млрд. евро за земеделие", разкрива от първата си страница „Сега"
Раздаването на 3.2 млрд. евро по новата Програма за развитие на селските райони временно ще бъде замразено, съобщиха от фонд "Земеделие" вчера. Причината е, че одит на дирекция "Земеделие" в Еврокомисията е открил нередности в наредбите, по които се приемат документите на кандидатите, и докато те не се отстранят, спира обработването на всякакви заявления.

Резултатите от одита са предоставени на фонд "Земеделие" преди две седмици - на 18 януари т.г. "В препоръките ясно се посочва, че всички наредби трябва да се променят и в тях да бъдат вписани новите изисквания за свързаност на фирми. Ако страната не се съобрази с Брюксел, ще последват санкции", обясни вчера шефът на фонда Калина Илиева. Според нея министерството на земеделието е поело ангажимент да поправи нормативните документи в рамките на 1 месец и след това обработването на проектите отново ще продължи. Според експерти обаче спазването на този срок е много съмнително.

По програмата вече са приети и одобрени 9 хиляди проекта и ползвателите им няма да връщат парите, увери Илиева. Причината е, че те са минали по наредби и процедури, които вече са били одобрени от Брюксел. На 2790 фермери и фирми, чиито проекти чакат одобрение, все пак ще се наложи да изчакат и да приложат допълнителни документи.

Порочните наредби всъщност са писани още през 2007 г. и за тях в България отдавна се знае, че създават възможност за злоупотреби. ЕК например настоява в бъдеще фонд "Земеделие" задължително да проверява колко земя обработва всеки, кандидатстващ да купи трактор със субсидия от Брюксел. "Не може някой да има 20 дка земя и да кандидатства за закупуването на 15-и пореден трактор. Явно не го купува, за да го ползва той", обясниха експерти.
Още от статията на „Сега"

„Борисов спира мутантите", информира от първата си страница „Монитор"
Няма да допусна генномодифицирани организми (ГМО) на територията на България. Това заяви премиерът Бойко Борисов вчера при посещението си в централната еколаборатория на БАН. Както "Монитор" писа, законът за ГМО вече мина на първо четене в парламента, което предизвика вълна от протести на природозащитници, фермери и родителски организации.
Вчера премиерът обясни, че Европейската комисия ни е задължила да приемем такъв закон. "Много ясно трябва да разберат хората, аз съм против, правителството е против, но трябва да направим това гласуване, тъй като в началото на годината ЕС пуска пакет от поправки и закони, които трябва да бъдат направени задължително", каза Борисов.

Законът за ГМО не третира храни и фуражи и това е изрично постановено в закона, съобщиха от министерството на околната среда и водите (МОСВ) в становище до медиите. Експертите от ведомството опровергаха опасенията, че се либерализира продажбата на изкуствените продукти. Законът също не разглежда ГМО като начин за производство на лекарства в хуманната и ветеринарната медицина.

"В обхвата на законопроекта, който предстои да се гласува на второ четене в парламента, влизат лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда", обясниха от екоминистерството. Това били полеви опити с научни цели, а не засаждане на растения, които да се продават.

Освен това контролът върху такъв тип опити ще бъде допълнително затегнат. "Преди да се издаде разрешение за предлагане на пазара на даден ГМО-продукт за научни цели се извършва съгласуване с всички държави членки и с ЕК", обясниха от ведомството.
Още от статията на „Монитор"

„Първи сигнали от банките за размразяване на кредитите", анализира от първата си страница „Дневник"
Първи сигнали за размразяване на кредитната политика на банките показа допитване на "Дневник" сред основните и най-активни институции на пазара. Пробивът е при кредитирането на домакинствата и конкретно за ипотечните заеми. Няколко банки готвят или вече са пуснали нови оферти, част от тях са с облекчени условия, други с намалени лихви, трети - с бонуси към основния продукт.

Банкерите обаче признават, че в момента те се опитват да раздвижат пазара с атрактивни предложения, но интересът все още е слаб. "Ще се постараем да създаваме този интерес у клиентите, но е важно те да могат да отговорят на условията и да имат финансови възможности да обслужват задълженията си", посочи Виолина Маринова, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Анализатори прогнозират реално раздвижване на отпусканите кредити най-рано през пролетта. Банка ДСК предлага промоция по ипотечен кредит с лихва 7.79% в евро. Уникредит Булбанк и ОББ планират облекчения по жилищни кредити под различна форма. Пощенска банка също предвижда скоро да предложи новости в жилищното и потребителското кредитиране. В края на този месец СИБанк ще започне кампания за потребителски пакети с бонуси за лихвите и условията по продуктите.

Причина за раздвижването е натрупаната ликвидност на банките, които имат нужда да отпускат кредити, тъй като това е бизнесът им. Освен това ипотечните кредити са по-сигурни заради обезпечението, допълват банкери. Друга причина да се ориентират към ипотечните, а не към потребителските заеми, е по-ниският процент на провизии, които банките заделят при просрочие на първия вид заеми.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Пет бона нагла заплата за ченге", разкрива от първата си страница „Стандарт"
МВР удари първото ченге на заплата при Наглите. Спецотделът "Вътрешна сигурност" щракна белезниците на надзирателя Йордан Костов. Той е охранявал двама от бандата за отвличания в затвора в Казичене. Срещу 5-6 бона на месец корумпираното ченге осигурявало домашен отпуск на Павел Петков-Павката и Прокопи Прокопиев-Културиста. Инспекторът вършел услуги и на тартора Ивайло Евтимов-Йожи. МВР тръгва по дирите на надзирателя, след като на разпит Павката се изпуснал: "Давах му по 5-6 бона на Костов всеки месец, а той не свърши работата както трябва". Полицаите имат данни, че някои от отвличанията са извършени точно във времето, когато Павката и Културиста са били в "отпуск". МВР събира доказателства за още 4 ченгета, които са работели за Наглите.
Още от статията на „Стандарт"

„Всяка четвърта компания у нас - жертва на икономическа измама", информира от първата си страница „Класа"
Една четвърт от българските компании са били обект на икономически злоупотреби през 2009 г., като една трета от тях признават, че са се натъкнали на 10 или повече такива случаи. Това показа проучване на PricewaterhouseCoopers (PwC) измежду 59 водещи български фирми, което е част от глобално изследване на консултантската компания измежду 3037 организации в 54 държави.

30% от компаниите в света са били обект на злоупотреби в последните 12 месеца, а в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - 36 на сто. У нас, както и в региона, по-голямата част от тези престъпления остават неразкрити. Повече от 1/3 от сериозните злоупотреби са извършени от служители на високи управленски позиции (спрямо само 14% за света), а 73% от външни за компанията лица. В глобален мащаб делът на вътрешните и външните извършители е разпределен по-равномерно (44% спрямо 55%).

У нас, когато измамата е дело на външен човек, в повечето случаи се оказва, че това е клиент (36%) или влиза в категорията други - държавни служители, организирани групи и т.н. Ако е замесен служител, той обикновено бива уволнен (33%) или се подава граждански иск/повдига му се обвинение (27%). Според PwC е обезпокоително, че в една трета от случаите с вътрешен изпълнител, наказанието е забележка или предупреждение, а 7% от компаниите дори не предприемат никакви действия.

Проучването отчита, че българските компании проявяват самоувереност по отношение на опасността от злоупотреби. През 2007 г. 4,2% от всички анкетирани отговарят, че е малко вероятно да претърпят загуба на активи от финансови престъпления в следващите 2 години. През 2009 г. обаче 15% признават, че са станали жертва на този вид злоупотреба.

Присвояването на активи продължава да е сред основните измами у нас, макар че лицето на стопанската престъпност се е променило - случаите на счетоводни измами са се увеличили двойно в сравнение с резултатите през 2007 г. (от 15% на 33%). В сравнение с България, нивата, отчетени в ЦИЕ и по света, са по-високи - 38% и 43%. Всеки трети от обектите на финансово престъпление у нас признава, че е претърпял случаи на корупция или подкуп. През 2007 г. 13 на сто от участниците са допуснали, че ще станат жертва на корупция в следващите 2 години, но през 2009 г. са отчетени само 8%, което според експертите се обяснява с факта, че корупцията трудно се доказва.
Още от статията на „Класа"

„Управляващите измислиха търговия с данък печалба", разкрива „Сега"
Крайно екстравагантна схема, която изменя принципите на облагането с данък печалба, предлагат депутати от ГЕРБ и "Синята коалиция". Те са внесли промени в два закона, според които фирмите от филмовата и тв индустрията ще могат да си приспадат част от данък печалба и ще имат право да продават отстъпката си на трети лица.

Идеята на депутатите е продуценти на пълнометражни и тв филми да могат да получават "удостоверения за данъчен кредит" по данък печалба за направените разходи по снимането на филма. Стойността на данъчния кредит може да е максимум 30% от сумата на реално извършените и доказани разходи. Така данък печалба за тези фирми ще се намали значително, като в зависимост от конкретния случай понижението може да е с 30%, с по-нисък или с по-висок процент.

Според проекта на депутатите удостоверенията за данъчен кредит щели да се издават от Националната агенция за приходите след становище от Националния филмов център, който да увери данъчните, че фирмата действително е направила разходите.

Още по-любопитно е, че според проекта кино и тв компаниите ще могат да продават с отстъпка на трети фирми въпросните удостоверения за данъчен кредит, става ясно от мотивите към проектите за промяна на Закона за филмовата индустрия и на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. След като се снабди с документа на занижена цена, третата фирма, която може да няма нищо общо с киното, ще може да приспадне собствените си задължения към хазната. На фирмата ще й е изгодно, защото ще си плати данъците с 2, 3 или 5% отстъпка.

От промените ще загуби само хазната, защото ще спаднат преките й приходи от данък печалба, става ясно от мотивите. Депутатите, които са внесли законопроектите, обаче не са направили сметка колко точно идеите им ще струват на бюджета. Един от петимата вносители - шефката на комисията по култура от ГЕРБ Даниела Петкова, поясни пред "Сега", че преките приходи може и да намалеят, но за сметка на това ще има значителни косвени постъпления от инвестицията и от създадените работни места. Петкова каза, че освен нея под текстовете са се подписали още председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, депутатът от ГЕРБ Димитър Атанасов и народните представители от "Синята коалиция" Асен Агов и Михаил Михайлов.
Още от статията на „Сега"

„Премиерът се договори с гърците за край на блокадата", съобщава „Монитор"
Разговарях с кабинета на Папандреу и обещаха до края на седмицата да си решат вътрешните проблеми и блокадата да спре. Това каза вчера премиерът Бойко Борисов. Той допълни, че отново е поискал разговор с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Именно с това алармираме и ЕК - създава се негативна реципрочна реакция и това не може да е европейска практика, допълни Борисов.

Премиерът коментира и опасността и от наша страна да реагират с блокада по време на туристическия сезон: Аз винаги съм бил за добросъседство и разбиране. Ако се стигне до подобни действия, те в никакъв случай няма да са добри нито за нас, нито за гръцката страна, затова влагам толкова усилия да убеждавам и да искам намесата на ЕК, заключи Борисов. Над 80% от загубите за бизнеса в резултат от блокадата на българо-гръцката граница са недоказуеми. Това заявиха пред "Монитор" представители на най-засегнатите браншове. Незабавният удар от затварянето на границата понесоха автопревозвачите, автобусните фирми и туристическият бранш.

Официално обявените финансови загуби от страна на Националния кризисен щаб, сформиран във връзка с блокадата, възлизат на над 40 млн. евро. Днес изтича срокът, в който засегнатите компании трябва да предадат формуляри с данните за понесените загуби, които след това да бъдат приложени към искането на страната ни за финансови компенсации от страна на Гърция.

Формулярите, които се попълват за претърпените щети обаче, са валидни и могат да се използват като доказателство в съда, ако в тях са отразени единствено документно доказуемите финансови загуби.
Още от статията на „Монитор"

„Оздравяването на "Кремиковци" е отхвърлено, предстои разпродажба", съобщава „Дневник"
"Кремиковци" е пред разпродажба на активите, след като Софийският градски съд (СГС) не допусна оздравителния план за комбината, изготвен от синдика Цветан Банков, да бъде разглеждан от кредиторите. Като мотив се сочи несъгласието от министъра на финансите Симеон Дянков да се разсрочат публичните държавни вземания, което е задължително условие за обсъждане на оздравителния план.

Без тяхното разсрочване дружеството отново би се оказало неплатежоспособно още в първия ден след утвърждаване на плана. Вчера от финансовото министерство потвърдиха, че има такъв отказ, и го обясниха с липсата на гаранции и яснота за изплащането на тези вземания след разсрочването им. Според източници на Дневник  ръководството на комбината смята, че няма смисъл решението на съда да се обжалва заради този отказ.

Съгласно Tърговския закон, ако планът не е приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност (от август 2008 г. "Кремиковци" е в процедура по обявяване на такава). Юристи коментираха пред "Дневник", че единственият оставащ въпрос е откога тя ще влезе в сила. Обявяването в несъстоятелност и осребряването на имуществото предполагат незабавно освобождаване на работниците и постъпки за разпродажба на активите.

Те бяха оценени в края на септември за 837.2 млн. лв. по пазарна стойност, а ликвидационната им стойност (теоретична цена при разпродажба на парче) бе 662.7 млн. лв. Още тогава в оценката бе посочено, че с времето състоянието на активите и тяхната стойност може да се промени. В същия документ има и становище, че оценката е валидна до март тази година, когато ще е нужна нова експертиза.
Още от статията на „Дневник"

„С 2.7 млрд. лв. растат спестяванията ни за година", разкрива „Класа"
Спестяванията на гражданите и домакинствата у нас са се увеличили с над 2.7 млрд. лв. през миналата година, сочат данни на Българската народна банка. В края на 2009 г. влоговете на гражданите и домакинствата са 24.869 млрд. лв. спрямо 22.167 млрд. лв. за година по-рано. Според статистиката повече от една трета от депозитите са били вложени в Първа инвестиционна банка (910 млн. лв., или 33.71%). Общо 422 млн. лв., или 15.62% от новопривлечените влогове пък са влезли в банка ДСК, докато всеки десети лев е депозиран в УниКредит Булбанк.

През изминалата година финансовите институции у нас бяха много активни при промоциите на различни срочни депозити с атрактивни лихви. Вследствие на тези мерки други пет банки са привлекли по над 100 млн. лв. под формата на влогове. Това са Алфа банк, ОББ, Райфайзенбанк, банка "Пиреос" и Юробанк И Еф Джи. Данните на БНБ сочат, че отлив на депозирани средства се наблюдава при седем трезора.

Според статистиката три от представените у нас 30 банки отчитат печалба за 2009 г. в размер от над 100 млн. лв. Това са УниКредит Булбанк със 193 млн. лв., банка ДСК и Обединена българска банка с респективно 172.2 млн. лв. и 100.1 млн. лв. В челото са още публичната Корпоративна търговска банка (60.38 млн. лв.) и Райфайзенбанк (50.15 млн. лв.), изпреварили банка "Пиреос" и ПИБ, завършили годината с положителен финансов резултат от 45.9 млн. лв. и 32 млн. лв.
Още от статията на „Класа"

„Банките ни скубят с 820 млн. от такси", показва проучване на „Стандарт"
С 820 млн. лева от такси и комисиони са ни оскубали банките през миналата година. Това сочи статистиката на БНБ. Изчисленията показват, че в някои случаи приходите от такси и комисиони са дори 20 пъти по-високи от разходите, които финансовите институции правят, посочва "Новините днес".

Над 5 милиарда лева са прибрали банките от лихви. Като се извадят разходите, става ясно, че печалбата на 26-те трезора само от лихви е 2,7 млрд. лв. От такси и комисиони банките са спечелили общо 569 млн. лв. за година. Събраните лихви и такси не са само за нови кредити, а и за заеми, които са раздавани преди години, но все още се изплащат. Освен това в тези пера влизат и заеми на фирми, междубанкови операции и т. н. Отчетите показват, че въпреки кризата само три банки са излезли на загуба през миналата година. Това са гръцката Алфабанк, Емпорики и НЛБ Банка - София. В Топ 3 по печалба са Уникредит Булбанк (193 млн. лв.), Банка ДСК (172 млн. лв.) и Обединена българска банка (100,1 млн. лв.).

След като са приспаднати всички разходи, общата печалба на банковата система за 2009 г. е 780 млн. лв. Това е с 44% по-малко от 2008 г., преди да удари кризата.
Още от статията на „Стандарт"

„Не приемам титаничната битка на ГЕРБ срещу БСП", казва в интервю за „Сега" депутатът от "Коалиция за България" Стефан Данаилов
Проф. Данаилов, чувствате ли се на мястото си в този парламент?
- Скоро пред комисията по култура изпуснах тенденциозно фразата "защо ме правите глупак в собствените ми очи". Обсъждахме законопроекта за радио и телевизия. Доста неорганизирано се опитваха да ме убедят за някои неща, за които съм сигурен, че могат да се случат. В началото не ми харесваше атмосферата в парламента. Той е една общност, в която независимо какви политически идеи имаме, най-малкото е редно да се поздравяваме. Този процес отмина. Лека-полека започнахме да се обръщаме и като кажа "здрасти", да чуя "здрасти". Но въпросът е дали ще продължи да е така, тъй като предстоят сериозни закони, които заявява мнозинството - за радио и телевизия, за защита и развитие на културата. Ако и по време на работата по тия закони мнозинството по същия начин си решава само, се обезсмисля присъствието на един човек в парламента.

Това не е ли традиция - опозицията да стои притисната в ъгъла?
- Не е, бил съм председател на комисията по култура в 39-то НС и работата вървеше много сериозно, независимо че там имаше различни партийни представители. Убеждавали сме се, анализирали сме кое е най-точното.

Какво е усещането да те накарат да се почувстваш глупак в собствените ти очи?
- Много е тъпо. Все пак това е материя, която е много сложна. Някои законопроекти, като предложенията за промени в закона за паметниците на културата например, идват от група депутати. Моите уважения към депутатите, но те са далеч от тази материя, тъй като професионално никога не са били ангажирани с темата. Всеки депутат има право да предлага закони, но когато започнем да се убеждаваме колко е правилно или не, проличава си, че не поемат отговорността.

Според вас прокарват ли се много лобистки текстове в този парламент. Например, разрешението рекламни босове вече да могат да притежават телевизии?
- Това е голям пропуск и от моя страна. Тук не става въпрос за оправдаване, но много текстове бяха предложени за второ четене изцяло променени от първоначалния вариант, внесен от МС. Едва след като беше изгласуван този текст, разбрах какво отменихме. Най-малкото щях да задам въпроса какво налага това. За съжаление, аз също търся информация какво е довело през 2009 г. да влезе забраната рекламни шефове да могат да притежават телевизии. И това европейска мярка ли е.

Този текст не е ли дискутиран в комисията?
- Нямах практическото време да тръгна текст по текст, за да видя какво точно предлагат за второ четене. Работа на всеки депутат е да чете всичко. Помолих да го отложим, за да можем да се запознаем с промените, но не го приеха. А в комисията се чете: отменя се член еди-кой си...

Защо е нужна тази титанична битка между ГЕРБ и БСП?
- Аз съм човек, който не възприема този начин на действие. Нормално е да се направят ревизии, одити, за да видиш какво е състоянието. Извади доказателствата и тогава прави коментарите. Но цялата артилерийска подготовка на ГЕРБ беше в тази посока до самите избори. И активно се продължи и след това. Въпросът е, когато тръгнат съдебните процедури, ако се окаже, че не е така, какво ще обясняват властимащите. През 2005 г. аз също съм откривал в министерството грешки, които са направили предишните двама министри. Да сте чули да коментирам това? Но това им е тактиката и тя сработва в момента.
Още от интервюто на „Сега"

"Ответна блокада на гръцката граница ще ни отнеме шансовете за компенсации", казва в интервю за „Дневник" председателят на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт Миролюб Столарски
Какви са загубите на българските превозвачи от блокадата на гръцките фермери на границата?
- Данните сочат, че от началото на блокадата досега автобусните превозвачи са загубили от неизвършени курсове 2 млн. евро, а товарните превозвачи - между 5 и 8 млн. евро. Много от компаниите за автобусни превози ще плащат неустойки на туроператори, а те пък на хотелиерите. Най-много губи туризмът - и българският, и гръцкият.
Искаме от нашите компании да представят документи за неизвършени превози, за да докажат загубите си. По една международна линия обикновено се правят по три-четири курса дневно. В тях пътуват най-малко по 25 пътници. Загубите за автобусните превозвачи са директни - връщат парите за закупените билети и не превозват пътници. От собствениците на камиони изискваме да предоставят документи за отказани поръчки, например за Южна Италия и Испания.
От блокадата губят не само превозвачите, но и икономиката. Например "Асарел медет" и "Аурубис" губят от износа, защото месечно ползват по около 100 камиона за превоз на продукцията си в Южна Италия. Сега заради протестите на фермерите не изнасят, което се отразява не само на транспортните компании.

Има ли пренасочени товари от автомобилния към жп транспорта?
- Засега няма, защото железопътният транспорт е много по-бавен и по-скъп. Жп превозът на скъпи товари като например медна ламарина е рисков. В същото време алтернативните маршрути през Сърбия до по-близки дестинации са нерентабилни. Някои превозвачи ползват обходните маршрути, когато пътуват за Испания и Португалия, за да спазят сроковете за доставки и да избегнат неустойките. Превозите до Южна Италия по тях обаче са неизгодни, защото един курс се оскъпява с около 500-600 евро според разрешителните, които се използват.

Надявате ли се този път на компенсации за загубите и как смятате да ги получите?
- При гръцката блокада на границата през миналата година решихме да поискаме компенсации от протестиращите. Заведохме иск в съда в Серес, но оттам ни отговориха, че трябва да заведем индивидуални искове срещу всеки един фермер, който е блокирал пътя, защото местното законодателство изисква това. Трябваше да ги издирим по имена и адреси и да докажем колко дни са стоели на пътя.
Явно, че този начин на търсене на компенсации не работи. Сега правителството обединява исковете. Надявам се то да успее да осъди Гърция в Европейската комисия за нарушение на директивата за свободно движение на стоки и хора и комисията да я санкционира. Освен санкция за гръцката страна обаче очакваме Брюксел да я осъди за компенсации на българския бизнес. Държавата ще получи парите и ще ги разпредели между засегнатите компании на базата на заявените загуби от членовете на асоциацията.
Миналата година бившият министър на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев изпрати писмо до Европейската комисия с искане за компенсация, но не получи отговор. При сегашната блокада с въпроса за компенсациите се ангажира не само министър Александър Цветков, но и премиерът Бойко Борисов. Знаете, че той разговаря с председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, търси лоби в Европейския съюз, което да подкрепи нашите искания.

Ще подкрепите ли Асоциацията на българския бизнес, която готви като ответна мярка блокада на границата?
- Не, защото това ще отнеме възможността на България да получи компенсации. Съмнявам се, че ответната мярка ще има ефект.
Още от интервюто на „Дневник"

„Свиваме разходи, но продължаваме с метрото и Околовръстното", казва в интервю за „Монитор" Андрей Иванов, председател на Столичния общински съвет
Господин Иванов, предстои гласуването на бюджета на Столичната община за 2010 г. Как оценявате неговите силни и слаби страни?
- По-скоро бих казал, че проектобюджетът няма слаби страни. В условията на криза ние направихме един бюджет, който се опитва да компенсира негативите от ситуацията, които засягат развитието на града и условията за живот на гражданите. Вие видяхте, че и на официалното обсъждане на бюджета нямаше съществени съображения или твърдения за слаби страни в бюджета, а по-скоро уточнявахме подробности. На последната работна среща със съветници от СДС и ДСБ постигнахме съгласие, че ще редуцираме някои предложени от тях промени. Като например да се създаде институт за развитието на София. Идеята е хубава, но са необходими средства. А средства няма. Можем да използваме и потенциала на университетите, които се намират в града, както и на БАН, които могат да работят за развитието му на доброволни начала.

Цялата кметска администрация определя като антикризисна мярка № 1 в бюджета осигуряването на финансиране по еврофондовете...
- Това е антикризисна мярка от гледна точка на хората, които живеят в този град. Реализирайки средства, които идват от Брюксел и които са безвъзмездни, ние осигуряваме работа на бизнеса, бизнесът осигурява заплати на хората, а това им позволява малко по-лесно да преживеят този период, който ще е тежък. През тази година бюджетът цели да осигури нормалното функциониране на града, но много трудно можем да говорим за запазване на темповете на развитие от последните години. Изключение правят големите инфраструктурни проекти, които продължават да имат финансиране: говорим за метрото, за надлези на две нива, за Околовръстното. Ние обаче не сме увеличили данъците, с нищо не сме затруднили допълнително гражданите на София. Затова тази година ще се опитаме да довършим преходните обекти, защото пък замразяването им означава харченето на пари за тяхната охрана.

Притеснява ли ви това, че за разлика от миналата година, в бюджета за 2010 г. няма буфер от 10%?
- Това се налага точно защото бюджетът е на границата на покриване на нуждите за нормално функциониране на града. Очаква се, че втората половина от годината ще бъде по-добра и ако се получат преизпълнения, бюджетът ще бъде актуализиран.

През миналата седмица взехте решение да сезирате Комисията за защита на конкуренцията, тъй като мобилните оператори отказват да намалят процента, който вземат от 1 лев за SMS паркирането в синя зона. Направихте ли го?
- Преди около година и половина е подписан договор между Столичната община и мобилните оператори, който облекчава хората в София по отношение на паркирането в синя зона. Това даде добър резултат, спор няма. При подписването в договора са заложени правила за компенсиране на мобилните оператори във връзка с направените инвестиции. Практиката обаче показа, че тази дейност се разви доста: от няколко десетки хиляди SMS паркирания за първите шест месеца до 500 000 на месец. При това положение мисля, че е съвсем нормално ние да поискаме преразглеждане на този договор. Защото това се превърна в бизнес за мобилните оператори - тези есемеси им носят печалба от услугата, която ние предлагаме. Според сегашните договори те получават и част от парите, които софиянци дават за паркиране - почти 15 стотинки от всяко левче. Сега предстои ценово диференциране на зоната, а договорните отношения са в проценти, представете си колко ще печелят те. А ние искаме средствата от синя зона да влизат само в инфраструктурата на града.
Още от интервюто на „Монитор"

„Инвестирайте в хора, а не в нови коли", препоръчва в интервю за „Стандарт" председателят на Съвета на директорите на "ЕЛАНА Финансов Холдинг" Камен Колчев
Г-н Колчев, как се отрази кризата на вашия бизнес? Кои бяха полезните мерки, които приложихте?
- 2009-а беше тежка година. Предизвикателството за нас беше осъзнаването, че кризата няма да трае 6 или 12 месеца, а може би 2 -3 г., като цикълът на излизане ще продължи дълго. И съответно - да приемем необходимите мерки, за да се разпростираме според чергата си (а с намаляването на пазарите и чергата намалява). Полезните мерки са оптимизация на организацията, а оттам - на разходите. Ние, като една от големите компании в бранша, имахме и продължаваме да имаме резерви, което ни позволи по-меко да преживеем тежките моменти. Но резервите ни не са безкрайни и ние оптимизирахме доста разходи - намалихме офис площ, съкратихме някои текущи разходи, отложихме във времето някои инвестиции. Нашият приоритет е да задържаме максимално качествените хора в екипа, вместо да купуваме нови коли или нещо друго. Защото специалистите ще генерират качествения продукт във вида и в обемите, в които пазарът ще го изисква в бъдеще.

Какви са прогнозите ви за икономиката в България и света през 2010 г.?
- Прогнозите тази година са трудни, защото сме в период на възстановяване. Всички сме съгласни, че сме минали дъното на кризата. Въпросът е колко дълго ще бъдем около него. Годината няма да е лека, но няма да бъде по-лоша от 2009 г. Западните страни започнаха да излизат от рецесията и да показват ръст, но той е доста слаб. Няма да имаме т.нар. V-образно възстановяване, което е рязък ръст и бърз възстановителен процес веднага след рязък спад. Изплуването ще бъде по-бавно, което ще доведе до по-бавен ръст на поръчките на експортно ориентираните предприятия. В началото на кризата фирмите не бяха настроени за толкова дълъг процес на криза и възстановяване. Все по-трудно ще става на тези, които не са балансирани и работят на загуба, защото резервите им не са безкрайни. А достъп до нови кредити няма. Лошите кредити ще нараснат още, но банковата система е добре капитализирана. Банките имат резерви да поемат голямо количество лоши кредити. Проблемът не е в това, а в тяхното (на банките) известно стъписване и съвсем оправдано желание първо да решат проблемите си с лошите кредити и след това да се занимаят с нови.

Какво бихте посъветвали средни и малки компании, които имат проблем с намирането на финансиране?
- За малки компании листването на борсата не е много подходящ източник, защото там обикновено излизат по-големите. Но годината е благоприятна за излизане на фондовия пазар, доколкото няма очаквания за много нови емисии. Купувачите, които са основно институционалните инвеститори, пенсионни фондове и застрахователни дружества, не са спирали да набират ресурс ежемесечно и търсят възможности за свежи инвестиции. Започна раздвижване на интереса и на външните инвеститори. Като погледнем нашата борса, позициите, в които един институционален инвеститор би могъл да инвестира, не са повече от 10-20. И повечето инвеститори са запълнили лимитите си от избраните от тях позиции. Изводът е - нови инвеститори (явно външни, а това няма да стане бързо и изведнъж) и нови емисии. Някъде в средата на годината ще имаме благоприятни условия за първични публични предлагания.

Как ще се раздвижи борсата - намиране на стратегически партньор, нови компании?
- Привличането на стратегически инвеститор от калибъра на Дойче Бьорсе ще е много силен ход, защото така изведнъж ще станем част от един огромен пазар. Българската борса ще стане едно от многото полета на екрана наред с чешкия, австрийския, германския и всички други пазари на екраните на инвеститорите. Може да е малко поленце, но е важно да го има, защото сега българския пазар просто го няма на екраните на тези, които имат пари да инвестират. По отношение на новите компании на борсата - освен възможността за излизане на големи частни компании на пазара имаме възможност за "летящ" старт чрез листване на водещи държавни компании. Нека си припомним как се отрази на пазара листването на БТК. Малко встрани остана идеята за продажба на държавни дялове на енергийни дружества. Оценката на тези предприятия е няколко милиарда. Големи компании като НЕК и "Булгаргаз" определено ще предизвикат интерес. Да не забравяме също държавния дял в енергоразпределителните дружества. Тези дялове не трябват на държавата, а продажбата им ще донесе сериозна сума на бюджет.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Очакваме чужди корабособственици да минат под български флаг", казва в интервю за „Дневник" Кирил Домусчиев, председател на надзорния съвет на БМФ
Кои бяха най-важните стъпки в реорганизирането на работата на БМФ след приватизацията му?
- Най-важно беше преструктурирането на работата в Параходство БМФ. То беше извършено по западен модел и беше съобразено със спецификата на дейността на компаниятя. Извършен бе добър подбор на кадрите в дружеството, като бяха привлечени и специалисти от чужбина. Някои губещи дейности бяха закрити, но всичко това стана успоредно с определяне на фокусите, свързани с развитието на дружеството.

Ясни ли са вече финансовите резултати на компанията за миналата година?
- Все още не, тъй като има много документи, необходими за приключването, които пристигат с голямо закъснение. Първото шестмесечие на 2009 г. беше тежък период за флота в световен мащаб и на практика в продължение на няколко месеца корабите бяха на котва. Личните ми очаквания обаче са, че тези огромни загуби, които и ние, като всички шипингови компании претърпяхме, ще бъдат в значителна степен минимализирани в годишния резултат на дружеството.

Каква беше причината за поисканото разсрочване на част от инвестициите, предвидени в приватизационния договор на дружеството?
- Причината е една и тя е ясна за всички - световната криза, и по-специално кризата, която шипингът не помни в своята история досега. Резултатът беше тежък, тъй като всички банки, занимаващи се с корабно финансиране, се оттеглиха от пазара, при това за неопределено време.

Ще успее ли БМФ да изпълни инвестиционната си програма за 2010 г.?
- Уверен съм, че тя ще бъде дори преизпълнена.

Кои са приоритетите в нея?
- Основното, което ни предстои, е купуването на кораби от т.нар. handy и handysize сегмент, които са най-подходящи за нуждите на Параходство БМФ. Става дума за кораби предимно за насипни товари с дедуейт между 15 и 35 хил. тона.

Какви са финансови механизми, на които разчитате за подмладяването на плавателния състав на компанията?
- Прието е заплащането на моряшкия труд да се извършва спрямо международните норми и ставки. По тази причина в момента разработваме проект, който да приведе заплащането в БМФ в пълно съответствие с тези правила. Точно на това разчитаме за привличането на моряци от по-младото поколение, които в момента работят за чужди фирми. От друга страна, за да подобрим управлението и експлоатацията на корабите си, сме инвестирали голям кредит на доверие в мениджърските екипи на борда. За постигането на тази цел обаче планираме нашите старши офицери да разполагат с финансови инструменти, чрез които да могат успешно да организират и мотивират моряшкия състав. Крайната цел на този подход е заплащането на моряците да е в съответствие с качеството на труда, който извършват.
Още от интервюто на „Дневник"