Маршрутът на газопровода "Южен поток" (South Stream) от Русия за Австрия и Италия, който трябва да бъде изграден по дъното на Черно море, не може да бъде определен без съгласието на България, която участва в този проект. Така започва днешната си статия руският ежедневник „Комерсантъ", която е посветена на завършилите вчера в Москва руско-български преговори за съвместните енергийни проекти.

Според изданието досега София е поставяла неизпълними изисквания, заради които сроковете за разработването на проекта вече са пропадали няколко пъти. Вчера беше извършен кардинален обрат в преговорите между „Газпром" и Българския енергиен холдинг (БЕХ), подчертава вестникът.

„Комерсантъ" пише, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма на България Трайчо Трайков е обещал съвсем скоро правителството да утвърди график за реализацията на двата съвместни проекта - газопровода „Южен поток" и АЕЦ „Белене". По думите на руския министър на енергетиката Сергей Шматко следващият кръг от преговорите между българската страна и "Газпромом" вече е планиран за средата на януари.

И докато за руската страна акцентът на преговорите е бил върху газопровода и атомната централа, за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) по-важни са били разговорите за новите договори за доставка на природен газ за България. Срокът на действие на някои от газовите контракти изтича в края на 2010 г. Според съобщение до медиите на МИЕТ в новия кръг преговори между „Булгаргаз" и „Газпром экспорт" трябва да бъдат постигнати прозрачни и изгодни за България условия в дългосрочен план. Това са подчертали след срещата си българският министър Трайчо Трайков и руският министър на енергетиката Сергей Шматко. Ще бъде обсъждано и искането на българската страна за отпадане на посредниците при доставките на газ. 

Руската страна е уверила българските си партньори, че не очаква повторение на газовата криза от януари 2009 г. В разговорите между Русия и Украйна са предприети необходими мерки за предотвратяване на евентуални финансови проблеми, но в случай че такива възникнат, се работи върху техническа възможност транзитът на газ да продължи. Според руската агенция „Новости" Сергей Шматко е заявил, че „Газпром" ще направи на България нови изгодни предложения и ще бъде постигнато споразумение, което да направи процеса на доставки прозрачен. На свой ред министър Трайков е подчертал, че на предстоящите преговори, които ще са на корпоративно ниво, ще се обсъжда и искането на българската страна за отпадане на посредниците.

В публикацията на „Кмерсантъ" се казва, че от подписаните три договора за доставка на газ за България, единият изтича през 2010 г., а другите двата - през 2011 г. И трите контракта обаче определят за посредник „Овергаз". След срещата според вестника не е станало ясно какво точно е обещал руският министър на българския си колега, но Сергей Шматко категорично е заявил, че от руската страна преговорите за доставка на газ ще се водят от "Газпром". През 2008 г. руският енергиен гигант е доставил на България 3,5 млрд. куб. метра газа, като 90% от потребностите на страната се покриват от руския внос. За деветте месеца на 2009 г. България е внесла 1,9 млрд. куб. метра, а през нейна територия са транзитирани 10 млрд. куб. метра, уточнява „Комерсантъ".

И точно заради транзита руската страна най-много настоява доставката на природен газ да се обвързва с изграждането на газопровода „Южен поток", чията проекта мощност е за 63 млрд. куб. метра на година. Първото разклонение, след като тръбата от дъното на Черно море стигне България, е по поска Сърбия - Унгария - Австрия и трябва да бъде изградена до 2015 г. Засега срок за второто разклонение - през Гърция за Италия, не е определян.

Руските медии, които са отразили българо-руските преговори, подчертават, че България поддържа и алтернативния проект на газопровода "Набука", с което се обяснява и забавените решения относно „Южен поток". Освен това както признава „Комерсантъ" преговорите за газопровода по дъното на Черно море не са преминали на корпоративно равнище между „Газпром" и БЕХ, тъй като на правителствено равнище двете страни не са успели да съгласуват принципни въпроси. Един от тях е, че българското правителство не смята да справедливо искането на руската страна земята под трасето на газопровода в България да стане собственост на руската газова компания.

Вторият принципен момент е, че България настоява да си запази контролния пакет в съвместния проект с "Газпром", което ще позволи на страната да определя размера на транзитните такси на преминаващия природен газ през територията на България. На свой ред "Газпром" настоява да се приеме, че за българското трасе, което е част от общия проект, трябва да действат еднакви за целия проект условия. Това означа, че руският монополист държи да получи 51% от проект и земята под газопровода в България да стане руска собственост.

Третото противоречие е свързано с настояването на България да се построи нов газопровод, а руската страна настоява да се използва действащата българска газопреносна система. Така според говорителя на „Газпром" Сергей Куприянов проектът щял да бъде по-евтин, а „българската страна е печеливша, дори и да бъде задействана частично газопреносната й система".

Независимо от тези неизгладени противоречия от руското Министерство на енергетиката смятат, че вчерашните преговори са сближили двете позиции.

Според генералния директор на американската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин, ако България за пореден път не изпълни своите обещания, за „Газпром" има резервен вариант и това е Румъния. "Това ще бъде поредната малка географска неприятност за „Газпром". И тъй като Румъния не граничи с Турция трасето на новия газопровод ще трябва да пресече икономическата зона на България и Украйна", уточнява Корчемкин.

Относително точен в прогнозата си е Максим Шеин от "Брокеркредитсервис" (БКС), който казва, че реализацията на газопровода Nabucco изпитва затруднения с финансирането и с набавянето на суровината. Заради това при определени отстъпки от страна на "Газпром" в полза на българското правителство при подписването на предстоящите нови договори за доставка на газ и при определяне на транзитните такси на бъдещия газопровод може да се стигне съвсем скоро до съгласуване на изгодни и за двете страни условия за изграждане на „Южен поток".

От най-неперспективен проектът за АЕЦ „Белене" се оказа най-сигурен от трите съвместни енергийни проекта между България и Русия. В Москва министрите се договориха да продължат работата по постигане на целевата акционерна структура на проекта без допълнителни финансови ангажименти на България. През следващите две-три седмици концепцията ще бъде обсъдена на правителствено ниво в България и в Русия, след което в хода на разговорите ще бъдат набелязани конкретни стъпки за нейното реализиране, обясни министър Трайков.

След като през октомври немската RWE се отказа официално, нейният пакет от 49% от проекта остана свободен, а за България 4 млрд. евро, колкото е предварителната оценка на втората атомна централа с два 1000 мегаватови реактора, инвестиция е непосилна. За да бъде реализиран проектът трябва да бъде намерен инвеститор. Руската преса отново припомни изявлението на шефа на държавната руска корпорация „Росатом" Сергей Кириенко, който каза преди време, че Русия е готова да изпълни ролята не само на строител, но и на инвеститор в АЕЦ „Белене". След спечелен търг за строител на централата бе избрана руската компания „Атомстройекспорт". Първият сигнал, че кабинетът „Борисов" вече има категорично намерение да строи АЕЦ „Белене" беше решението на БЕХ да стартира процедура за избор на консултант по проекта.

Засега в най-неизгодна ситуация се намира петролопровадът "Бургас - Александруполис". На преговорите в Москва Сергей Шматко отново е изразил разбирането на руската страна за необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда за проекта „Бургас - Александруполис". Почти сигурно е, че този проект вече не е толкова актуален за Русия, тъй като страната влезе в турско-италианския проект Самсун - Джейхан. Той е планиран да се изгради от италианската компания Eni и турската Calik. Русия дори може да получи 50% от капитала на компанията, която ще упавлява петролопровода.

Нека да припомним какво каза руският енергиен министър след декемврийското заседание на българо-руската комисия за икономическо сътрудничество в София: „Смятам, че България има всички необходими възможности и права да се откаже от проекта, ако вземе такова решение и ако не е доволна от ОВОС оценката. Ние никога не сме изключвали такъв вариант."