„Борисов дава газовите договори на прокурор”, „Млякото като при Тато”, „Съдебната власт ще попълва бюджета си с по-високи такси”, „Пътните ремонти ще се дават на по-малко фирми за по-дълго”

„Съдебната власт ще попълва бюджета си с по-високи такси", съобщава от първата си страница „Сега"
За да компенсира недостига в бюджета си, съдебната власт ще увеличи съдебните такси за гражданите и фирмите. Работна група в Министерството на правосъдието вече обсъжда промяна в тарифата, която най-вероятно ще влезе в сила от началото на 2011 г. Това научи "Сега" от източници от Висшия съдебен съвет.

"Правосъдието е скъпо навсякъде по света", лаконично коментираха от съвета. "Тепърва започват разговорите по темата за таксите", отговориха от Министерството на правосъдието на въпрос на "Сега" какво увеличение се готви. Таксите и глобите са постъпленията, от които се формират приходите в бюджета на съдебната власт. За тази година са заложени 95 млн. лв. приходи.

Основното поскъпване ще е при административното правосъдие. Сега при жалби срещу административни актове гражданите плащат 10 лева, а фирмите - 50 лв. Касационната жалба е два пъти по-евтина. В същото време по административните дела често има голям финансов интерес - например при обжалването на актове на данъчната или митническата администрация. Тарифата за гражданските дела определя 4% такса върху цената на иска. Когато искът е неоценяем, таксата е до 80 лв. Последната актуализация на съдебните такси бе през 2008 г.

У нас вече има прецедент вдигането на съдебните такси да бъде отменено. През 2004 г. Върховният административен съд се произнесе срещу увеличението, постановено от Министерския съвет година по-рано. Тогава от 2 до 30 пъти бяха повишени цените на всички услуги на съдилищата, прокуратурата, следствените служби и правосъдното министерство. Основният мотив на ВАС бе, че рязкото увеличение не съответства на доходите и ограничава достъпа на граждани и юридически лица до съдебна защита. От ВСС сега твърдят, че дори да се повишат таксите, правата на гражданите са защитени, защото има законови механизми за освобождаване от тях.

ВСС обмисля и временно да отложи пенсионирането на магистрати, за да не се плащат много пари накуп. Идеята е още в суров вид. Не е ясно дали така не се нарушава конституцията и до каква възраст биха могли да работят навършилите магистратите. По конституция те се пенсионират на 65 години. При освобождаване от длъжност магистрат със стаж над 10 години се обезщетява с толкова брутни заплати колкото е работил в системата, но не повече от 20. Ако парите не се платят, се трупат лихви.

Тази година от бюджета на съдебната система трябва да бъдат изплатени и над 1 млн. лв. обезщетения при пенсиониране.

На привършване са и парите за плащането на експертизите на вещите лица, чиито заключения са важни за решаването на повечето дела. От ВСС прогнозират, че ще възникне проблем и с хонорарите за съдебните заседатели.
Още от статията на „Сега"

„Млякото като при Тато", пише на първата си страница „Стандарт" по повод връщането на БДС за млечните продукти
Киселото мляко ще се кваси по рецепта от Татово време. Истинският вкус на родната гордост  се завръща след близо 20 години забвение. Рецептата е записана в Българския държавен стандарт, който беше приет преди ден. Кофичките, на които пише "българско кисело мляко", ще са по щандовете до месец. Продуктът ще се приготвя само от свежо сурово мляко и закваска с лактобацилус булгарикус. Забранени са всякакви подобрители, сгъстители и консерванти. Затова трайността му ще бъде най-много десетина дни, после ще вкисва. Цената не би трябвало да е по-висока, обясниха производители. Стандартът не е задължителен и всяка фирма може да решава дали да кваси млякото по него или не. Но само продуктът, произведен по държавната рецепта, ще носи името "българско кисело мляко" и запазения знак БДС.
Още по темата от „Стандарт"

„Борисов дава газовите договори на прокурор", информира от първата си страница „Монитор"
Доклад със злоупотребите по всички газови договори ще бъде даден за разследване на главния прокурор Борис Велчев днес или в понеделник. Това съобщи  премиерът Бойко Борисов вчера. „Мисля, че тази операция ще завърши с много тежко обвинение за някои от хората, които са ги подписали. Румен Овчаров иска акция „Плямпачите". Благодаря му за името, което даде и точно това ще се казва акцията", отсече Борисов.

Преди дни Синята коалиция обяви, че отговорността за поскъпването на газа от 1 юли е на бившия енергиен министър. Румен Овчаров по чието време, в края на 2006 година, бяха подписани анексите към договора с „Газпром", и призова за акция „Инкасатори". Овчаров пък контраатакува и настоя за операция „Плямпачите".

Премиерът обаче категорично опроверга твърдението на червените, че страната е щяла да загуби $7 млрд., ако не е бил преподписан контрактът с „Газпром". „Днес бях в „Булгаргаз" и се запознах с всички цифри и всички точки в договора. От тях става ясно, че това са измишльотини", категоричен бе Борисов и допълни: „За да не влизам в спора между червени и сини кой е виновен за високата цена на газа, ще занеса всичко на главния прокурор, вместо да се включвам в общия хор. Надявам се Борис Велчев да бъде така любезен след някой и друг месец да се произнесе какво са сътворили". Според него тези, които са участвали в досегашните преговори за доставка на газ, „ще има много какво да обясняват пред прокурора".

Идната седмица за Русия заминава българска делегация, водена от икономическия министър Трайчо Трайков, за да договори нов 20-годишен контракт за доставка на газ. Старият изтича в края на 2010 г.
Още от статията на „Монитор"

„Пътните ремонти ще се дават на по-малко фирми за по-дълго", прогнозира от първата си страница „Дневник"
По нови правила ще се провеждат търговете за текущ ремонт и поддържане на пътищата, за които през последните пет години се изразходваха годишно по около 200 млн. лв. Вместо провежданите досега 120 процедури за избор на изпълнители ще се обявяват само 27, колкото са областите. За всяка област ще се избира по една компания. Така броят на участниците в тази дейност рязко се ограничава, още повече че има възможност една фирма да спечели в повече области.

За това са се разбрали представителите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), браншова камара "Пътища" и Камарата на строителите по време на консултативния съвет при министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, съобщиха от организациите. Предвижда се също срокът на новите договори вече да е 4-годишен, а не както досега за една година. Целта на новия модел е да се спестят средства и време, което се губеше при ежегодните процедури.

Победителите ще се определят въз основа на комплексна оценка, която ще определи икономически най-изгодната цена, каза Румен Йовчев, председател на камара "Пътища".

За тази година бяха избрани само по най-ниска цена. В новите търгове освен това фирмите няма да посочват фиксирана сума за срока на договора, а единични цени за вид дейност, като например пълнене на дупка, косене, зимно почистване на километър, посочи Лазар Лазаров, член на управителния съвет на АПИ.
Още от статията на „Дневник"

„НЕК преговаря с Bank Austria за €95 млн. кредит за "Цанков камък", пише на първата си страница „Класа"
Националната електрическа компания (НЕК) продължава да води преговори с австрийската банка Bank Austria за отпускане на кредит от 95 млн. евро, с който да бъде завършен хидровъзел „Цанков камък", казаха пред „Класа" източници от енергийното министерство. Изпълнителният директор на компанията Красимир Първанов потвърди информацията и добави, че очаква преговорите да завършат до края на юли. Досега австрийската банка заедно с Credit Suisse First Boston са финансирали проекта с 220 млн. евро.

През миналата година енергийният регулатор първоначално се възпротиви за идеята за нов заем, но впоследствие даде съгласието си. Тогава от НЕК съобщиха, че преговорите с банките-кредитори са се провалили. Строителството на „Цанков камък" се очаква да бъде завършено до края на годината, а от този месец трябва да започне завиряването на язовира. По думите на изпълнителния директор на НЕК Красимир Първанов, скандалният обект се очаква да струва 450 млн. евро.

При старта на проекта през 2004 г. финансирането му е осигурено от консорциум от банки. Половината от сумата тогава (100 млн. евро) е експортен кредит, гарантиран от австрийската Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft, а останалите 120 млн. евро - чрез търговски кредит. Схемата на цялостното финансиране включва VA TECH Finance - водеща банка-организатор, Bank Austria Creditanstalt - организатор на експортния кредит с участници Fortis Bank, Raiffeisen Zentralbank, Societe Generale и Credit Suisse Firs Boston. Сделката има 16-годишен срок, но вече е оскъпена повече от двойно.
Още от статията на „Класа"

„Дянков отчете "само" 60 млн. лева дефицит за май", информира „Сега"
След кратко подобрение през април, държавата отново влезе в преразход и дефицитът от началото на годината вече е 1.36 млрд. лева. Това показват официалните данни на МФ за изпълнението на бюджета към 31 май.

През май разходите на държавата са превишили приходите, макар и минимално - с 60 млн. лв. "Дупката" е близо до прогнозата на финансовия министър, който още преди седмици заяви, че очаква 75-80 млн. лв. месечен дефицит и че това ще е последно, а оттук насетне няма да допуска месечни преразходи. През април дори се бе получил бюджетен излишък, но само защото тогава БНБ плати еднократната си годишна вноска от 355 млн. лв. Тогава дефицитът в хазната се сви под 1.3 млрд. лв. и това даде повод на Симеон Дянков да "докаже", че кризата вече отшумява.

Пробойните в бюджета се отварят най-вече заради слабите постъпления от косвените данъци - ДДС и акцизи. До 31 май приходите от ДДС са 1.98 млрд. лв. - едва 29.2 % от планираните за годината. При акцизите положението е още по-лошо - за пет месеца са събрани едва 1.18 млрд. лв., което е само 25% от разчета за 2010 г. Изоставане има при всички основни акцизни стоки - горива, цигари и алкохол, но според шефа на агенция "Митници" Ваньо Танов през следващите месеци резултатите ще се подобрят.

Обратно е положението при преките данъци, които граждани и фирми плащат - събрани са 1.675 млрд. лв., което е 45% от предвиденото за годината. Приходите от корпоративен данък например са 751 млн. лв. до 31 май - 47.7 % от годишния разчет. Приходите от облагане на личните доходи са 866.7 млн. лв., т.е. само с 10 млн. лв. под приходите през май 2009 г., когато България тепърва затъваше в кризата. Специално при облагането на заплатите дори има ръст спрямо май 2009 - с 12 млн. лв. Това се дължи на свалянето на пенсионната вноска с 2 пункта от 1 януари, което леко увеличи облагаемата база на общия доход. А също и на вдигането на минималните прагове за осигуряване средно с 6%, което извади на светло част от сивите заплати. От МФ припомнят също, че според НСИ има 2% ръст на средната заплата за първото тримесечие на 2010 г. Средната работна заплата се е вдигнала от 625 лв. през декември на 636 лв. през март.
Още от статията на „Сега"

„Край на милионерите от магистрали", съобщава „Стандарт"
Кабинетът слага край на милионерите от пътища. Бързото забогатяване от терени, върху които ще се строят магистрали, ще спре до месец. Държавата планира да сложи край на порочната практика с изменения в Закона за държавната собственост. Ако сега законът позволява да се плащат суми няколко пъти над пазарните, в промените се предвижда оценката на терена да отговаря на средната пазарна цена за района или данъчната. Така няма да се стига до парадокса, с който се сблъска Столична община при строителството на Южната дъга на околовръстното шосе.

Кметството заплати 120 млн. за строителството, от които половината бяха за обезщетения за собствениците на терени. Другият фрапантен случай е свързан с терен от парцел от 173 кв. м до 11-а метростанция в кв. "Дианабад". Първоначално определената цена бе 35 000 лв., но по-късно съдът постанови кметството да изплати 250 бона.

В промените, които правителството одобри, е записано, че ако земята е нива, а заради бъдещата постройка теренът минава в регулация, плащането е като за земеделска земя, а не като градска територия. Стопаните пък ще получават пари за продукцията, която евентуално биха произвели през годината. На собствениците на гори ще се изплаща стойността на дървесината. Ако имотът е търговски, обезщетението ще включва и "изпуснатата" печалба, сметната като за предходната година.

Според главния архитект на София Петър Диков проблемът с отчужденията е решен много добре в Сърбия - земеделската земя се заменя за земя, а терените в регулация се заплащат според данъчната оценка. Той разговарял с експерти от западната ни съседка по повод строителството на магистралата София-Ниш. В последните десет години Сърбия построила вече две магистрали, които я свързват с Европа.
Още от статията на „Стандарт" и Още по темата от „Стандрат"

„Две-трети от търговските обекти у нас крият обороти", разкрива „Класа", като се позовава на информация от НАП
Две-трети от търговските обекти у нас (около 60-70%) крият част или целия си оборот, показаха данни на звеното за анализ на риска в НАП, представени вчера на Консултативния съвет към изпълнителния директор на агенцията. Само от укрити обороти на търговците на хранителни обекти хазната е ощетена с 20 млн. лв. годишно, а дискотеки и заведения крият още 11-12 млн.

Тема на заседанието бе промяната в Наредба 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и изграждането на дистанционна връзка с информационната система на НАП. Наредбата вече е обнародвана в Държавен вестник, а от началото на 2011 г. предстои да се осъществи първата връзка с информационната система на данъчните с търговците на горива. За търговците по ДДС срокът е до септември 2011 г., а за всички останали - до март 2012 г., уточниха още от приходната агенция.

Заместник изпълнителният директор на НАП Бойко Атанасов коментира, че с въвеждането на дистанционна интернет-връзка всички субекти ще се поставят при равни условия. А като предимства за бизнеса от тази мярка той изтъкна, че вече няма да се налага фирмите да съхраняват всички фискални бонове от фискалните устройства на апаратите. Според Васил Панов от НАП чрез дистанционната връзка ще се сведе до минимум възможността за манипулиране на данните. В същото време екипите на данъчните ще могат да бъдат пренасочени към друг вид контрол. В момента общо около 900 000 активни икономически субекти трябва да се контролират от около 2000 инспектори, което означава, че може единствено да се анализира рискът и да се прави контрол по извадки, посочиха от НАП.
Още от статията на „Класа"

„Домакинствата спестили 3,34 млрд. лв. за година", сочи справка на БНБ, на която се позовава „Монитор"
Населението е спестило нови 260 млн. лв. през май 2010 г. и за последните 12 месеца спестяванията му се увеличават с 3,34 млрд. лв., или 14,67% на годишна база, до 26,1 млрд. лв. към 31 май 2010 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.Ръстът в спестяванията е факт, въпреки че през май 2010 г. лихвите по депозитите на населението са на 19-месечно дъно от 5,41% .

Банките обаче не ползват средствата на гражданите за кредитна експанзия и са върнали депозити за 686 млн. лв. на чуждестранни кредитни институции само през май. За последните 12 месеца депозитите на чуждите банки намаляват с 2,74 млрд. лв. до 8,1 млрд. лв. към 31 май 2010 г.

Така в последната година страната ни е нетен спестител, поне на база данните за привлечените средства на банките. Предстоят най-силните месеци на 2010 г. по отношение на положително салдо по текущата сметка, а именно юни, юли, август и септември, в които летният туристически сезон успява да генерира значителни приходи и услугите и износът са повече от вноса.

През останалите 8 месеца на годината традиционно имаме отрицателно салдо по текущата сметка. Затова вероятно в следващите месеци спестяванията на населението и фирмите в банките ще нарастват, още повече че лятото е силният сезон и за агробизнеса, както и за продажбата на ваканционни апартаменти по морето (въпреки че прогнозите за точно този сегмент в момента никак не са розови).

През май 2010 г. депозитите на фирмите и ведомствата (институции, различни от кредитни, според методологията на БНБ) се увеличават със 121 млн. лв., а за последните 12 месеца намаляват със 111 млн. лв. и към 31 май 2010 г. са за 18,9 млрд. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Резервът "Борисов" скара депутатите", информира „Сега"
Бюджетният резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на рекордните 1.2 млрд. лв., който ще се харчи по разпореждане на премиера Бойко Борисов и другите министри, скара депутатите при гласуването на актуализацията на бюджета вчера. 840 млн. лв. от цялата сума ще се харчат без явно предназначение, а опозицията твърди, че представените 660 млн. лв. на бизнеса изобщо няма да се разплатят тази година.

Управляващите записаха само, че до 116 млн. лв. от рекордния резерв ще отидат за тютюнопроизводителите, до 142 млн. лв. - за социални обезщетения и помощи, до 45 млн. лв. - за НКЖИ и до 62.5 млн. лв. - за магистрала "Люлин".

"Идентифицирано е за какво ще се похарчат едва 365 млн. лв., а останалите 840 млн. лв. не е ясно за какво ще отидат", каза Алиосман Имамов от ДПС. В разпределението не фигурират обещаните още към 120 млн. лв. за инфраструктурни проекти, нито 660-те млн. лв. за плащане на стари задължения към бизнеса през Българската банка за развитие.

"Аз изобщо не разбирам защо е цялата тази врътка и този кръговрат и защо парите не се разпишат по бюджетите на отделните министерства", каза Румен Овчаров от БСП.
Още от статията на „Сега"

„Брюксел проверява независими ли са КРС и КФН след свиването им", съобщава „Дневник"
Европейската комисия проверява дали българското правителство е спазило европейското право при намаленията в състава на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Целта е да се гарантира, че двата надзорни органа са независими от външна намеса и политически натиск.

Това стана известно от отговорите на еврокомисарите Мишел Барние (вътрешен пазар) и Нели Крус (телекомуникации) до двамата евродепутати от БСП Ивайло Калфин и Кристиян Вигенин. Те сезираха Еврокомисията за намаляването в състава на двете комисии КРС и КФН, което според тях носи риск за независимостта на звената.

Ако Брюксел прецени, че промените в регулаторите не гарантират тяхната безпристрастност и независимост от политически и лобистки интереси, може да започне наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското законодателство. ГЕРБ намали и състава на СЕМ, предложи съкращаване и в ръководствата на комисиите за защита на конкуренцията и за защита от дискриминация. Вчера пък депутатите окончателно решиха членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се намалят от 13 на 7 души.

Преди няколко седмици бяха приети промени в закона за КФН, с които съставът й да бъде намален от осем на петима членове. Според писмото на Вигенин до Еврокомисията промените целят "да бъдат назначени по-удобни политически членове, които да са под прякото влияние на управляващото мнозинство".

В отговора си до него Мишел Барние пише, че страните членки са свободни да организират финансовия си надзор както намерят за подходящо, но независимостта на надзорните органи е ключова. Очаква се до дни новият председател на КФН Стоян Мавродиев да обяви кои ще са тримата му заместници и членът, който ще отговаря за защитата на потребителите. Пред сайта darikfinance.bg Мавродиев, който досега беше депутат от ГЕРБ, е заявил, че вече е отправил предложения към експерти за постовете и е получил положителни отговори.
Още от статията на „Дневник"

„Най-малко по 250 дела годишно ще гледат в „Антимафия", казва в интервю за „Монитор" Георги Колев, председател на Софийския градски съд
Господин Колев, кога така нареченият съд „Антимафия" ще стане реалност?
- Сроковете са доста оптимистични. През януари следващата година той може да стартира. Вече е пуснато искане за предварително становище до Венецианската комисия. Очакваме отговор от нея в края на септември и едва тогава може да бъде направена истинска оценка и да бъдат изработени законовите промени, касаещи специализираните съдилища.

Какво очаквате да е становището на Венецианската комисия?
- Не мисля, че някой може да се ангажира с отговор на този въпрос. Венецианската комисия е една изключително сериозна институция. Там решенията се вземат след много задълбочено проучване и дебатиране вътре в самата комисия. Какъв ще е отговорът, никой не може да каже на този етап.

Какви критики може да има?
- Критики могат да се появят за така наречената подсъдност, тоест кои хора ще бъдат давани на този съд. Такива може да са лицата с имунитет, магистратите, членовете на Министерския съвет и т.н. Въпросът е защо точно този съд трябва да разглежда делата, свързани с тези лица. Аз мисля, че тяхното място е точно там. Естествено, ако извършеното от тях е свързано с организираната престъпност, прането на пари, трансграничната престъпност, трафика на хора и злоупотребата с европейски пари. Не може да се приеме, че примерно катастрофа, извършена от такова лице, следва да се разглежда в този съд. Тази малка особеност е изключително важна. Разбира се, ако има някакви конкретни критики по предвижданите изменения в отделни пунктове, спокойно биха могли да бъдат направени съответни корекции, за да се съобразят със становището на Венецианската комисия.

С какво ще бъдат по-различни съдиите, които ще започнат работа в новия съд?
- В рамките на един съд няма как съдиите да бъдат разделени по категории. Затова според мен следва да има една абсолютно самостоятелна структура, каквато би била специализираният съд. Това е основната идея. Затова нещата тръгнаха в тази посока. От друга страна, една самостоятелна структура като специализирания съд би могла да даде възможност както на колегите от София, така и на съдиите от цялата страна да кандидатстват там.

Колко съдии ще влязат в новия съд?
- Все още няма такава яснота. А и все още не е ясно кои колеги ще имат желание да отидат там и кой впоследствие ще бъде избран. Според мен по-добре е да има възможност един по-широк кръг от хора да изявят желание и впоследствие между тях да бъдат определени хора, които да участват в този съд. Разбира се, това ще стане и чрез метода на атестация и решението на Висшия съдебен съвет. На този етап малко трудно може да се говори за конкретни бройки, но 30-32-ма човека би било нормално.

Колко дела годишно се очаква да бъдат разглеждани от този съд?
- Всичките изчисления сочат, че този съд би следвало да разглежда от порядъка между 220 и 250 дела годишно съгласно дефиницията на вида престъпление. В настоящия момент близо 90% от тези дела се разглеждат от Софийския градски съд. Това обективно сочи, че едва 6 до 7% от всички дела, които разглежда един съдия от СГС, са с този характер.

Не можем да игнорираме обаче другите 93% от делата, които също са от значение. Нека не забравяме, че така наречената битова престъпност е нещо, което дразни изключително много редовия гражданин. Понякога дори не го интересува обстоятелството, че са присвоени милиони по някоя европрограма, а това, че неговият апартамент е бил разбит. След това той търси вариант за някакво възмездие и наказание за тези лица, които са го ограбили.
Още от интервюто на „Монитор"

„Приватизация и по-активно управление на Сребърния фонд ще събудят борсата", прогнозира в интервю за „Класа" Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и член на Съвета на директорите на БФБ
Г-н Бояджиев, какво е настоящото състояние на Българската фондова борса (БФБ)?
- Положението е много лошо. Оборотите са пренебрежимо малки, може би някои супермаркети правят по-големи. Освен това и броят на сделките е много нисък, което като цяло се отразява негативно и на борсата, и на Централния депозитар. Ако не се вземат мерки от страна на правителството, нещата няма да се оправят в скоро време.

Каква е пазарната капитализация за първите пет месеца?
- Общата пазарна капитализация на публичните дружества е около 10,5 млрд. лв., или 15,8% от БВП на страната. Това, което е съществено, е, че непрекъснато спада значението на съотношението оборот/пазарна капитализация. Това е основен измерител, който отразява нивото на ликвидност на пазара. Ако през 2008 г. той е бил около 24%, през 2009 г. спада на 12%, а за първите пет месеца е около 5% на годишна база.

Какви мерки биха съживили борсата?
- Правителството има възможност да стимулира капиталовия пазар по два основни начина. Единият от тях е да се пуснат компании за приватизация през борсата. Такива могат да бъдат както дяловете от големите енергийни дружества като „Булгартрансгаз", „Булгаргаз", АЕЦ „Козлодуй", електроразпределителните дружества, така и АДИС - за управлението на дипломатическите имоти към Министерството на външните работи и „Терем" към Министерството на отбраната. Това са потенциалните атрактивни компании, които могат да се листнат на борсата. „Терем" е последната държавна компания, останала във военнопромишления комплекс, а за приватизацията на АДИС се говореше още преди 5-6 години. То управлява прекрасни имоти, към които ще има интерес. Тук искам да развенчая притесненията да не се ликвидира имот по имот, защото става дума само за продажба на миноритарните пакети, т.е. държавата ще продължи да управлява съответните дружества.

Втората мярка е да се даде възможност парите от Сребърния фонд да се инвестират на БФБ. В момента Законът за държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (известен като Закон за Сребърния фонд) забранява да се инвестира в България - само в чужбина, и да се държат парите единствено в БНБ. Там лихвата е половин процент за 2009 г. при общ реализиран приход от управлението на паричните средства в централния трезор от 3,5%. Така на практика виждаме колко зле се управляват средствата в Сребърния фонд - буквално те са замразени.

Но все пак консервативният подход не е ли най-добрият, когато става дума за парите за пенсионната система на толкова много хора?
- От гледна точка на стабилност за миналата година средногодишната инфлация за 2009 г. е 2,8%. При лихва 0,5% виждаме, че средствата се топят при това пасивно управление с около 1,5 на сто. От друга страна, високият риск идва, ако парите се влагат на капиталовия пазар в краткосрочен период. Но всички знаем, че Сребърният фонд е дългосрочен инвеститор със срок от поне 15 години, което съществено ограничава риска. Практиката по света показва, че се позволява на Сребърните фондове да управляват средствата доста по-активно. Няколко примера - в Канада структурата на техния Сребърен фонд е 58,5% в акции, 31,8% в облигации, 0,6% в парични средства (при нас е 100% кеш), 4,6% в недвижими имоти и 4,5% в други активи. Във Франция - 62% са в акции, 26% в облигации, 20% в парични средства. В Ирландия 77% от средствата в Сребърния фонд са в акции, в Япония - 37%, в Нова Зеландия - 60%. Виждаме, че хората не се притесняват да инвестират в ценни книжа. Освен това структури като Сребърния фонд освен за подпомагане на пенсионната система в някои държави се използват за подпомагане на икономиката при излизане от рецесия. По време на азиатската криза през 1997-1998 г. благодарение именно на подобни фондове Южна Корея и Япония успяват да се справят. Всички тези примери от чужбина могат да послужат и у нас и да влязат в промени в Закона за Сребърния фонд.

Да ви върнем на темата за приватизацията на държавните дялове от енергийните дружества... В Европа как стоят нещата?
- Отново ще ползвам примери. Чешката компания CEZ (ЧЕЗ), там основен акционер е Министерството на финансите, бе приватизирана, като свободно търгуемите дялове (free float) са 30,6%. В румънската „Транселектрика" за пренос на електроенергия бе пуснат през борсата дял от 23,5%, основен акционер е Министерството на икономиката. Отново северните ни съседи са раздържавили 25% от „Трансгаз". На Варшавската борса пък се търгуват акции от PGNIG (за пренос и съхранение на газ и добив) в размер на 26,86%. В Италия през борсата са минали миноритарни дялове от „Терна" (Terna) и „Енел" (ENEL), във Франция - от GDF Suez. Във всички тези страни правителствата не се притесняват, че някой може да придобие малко по-голям процент или да влияе на политиката - напротив, има публичен контрол, фирмата функционира и всичко е наред. В Полша през тази година в хазната са влезли 2,7 млрд. долара от продажбата на застрахователя PZU (тамошния аналог на ДЗИ). През 2009 г. приватизацията на 15% от PGE донесе 2,2 млрд. долара. За тази година плановете на Варшава са от раздържавяване на миноритарни дялове през борсовия оператор в бюджета да влязат 10 млрд. долара. Всички тези примери показват, че при добро отношение от страна на държавата капиталовият пазар се отблагодарява многократно в условия на криза.
Още от интервюто на „Класа"

„Не ни трябва евтиния, да покажем светините", казва в интервю за „Стандарт" Стефан Шарлопов
50 бизнесмени се обединиха около идеята на Стефан Шарлопов в патриотичното гражданско движение "Майка България". Целта е да се популяризират държавните и национални символи у нас и в чужбина. Информация за историята и значението на националните светини ще бъде събрана в интернет сайт. Адекватно ли се справя правителството и как ще се измъкнем от кризата, попитахме Шарлопов, който развива и туристически бизнес.
Как се роди идеята за създаването на гражданско движение  "Майка България"?
- Идеята е от доста години, близо осем. Аз съм си патриот и  вярвам в развитието на България. Обаче не можех да намеря правилната матрица и  модел. От няколко години споделям с хора и обсъждаме идеята. България е низ от  разпилени диаманти. Като започнем с варненската култура, която е феномен на 7000  г. Там е имало изключително развита цивилизация и знания за света много преди  египетските пирамиди. Траките и тяхната култура също са били изключително  развити. За Орфей знаем само, че е свирил на лира. А има още много интересни  неща, които могат да се научат за орфеизма. Аз съм убеден, че българските  народни танци лекуват. Защото те почиват на езическата култура, която е била  много развита. Стигам до Петър Дънов - учителя на Айнщайн. За него не знаем  много неща, освен за паневритмията и бялото братство, които се събират на  Рилските езера. Продължаваме с българските води и българските кални находища,  които също са феноменални. По тези и други теми в момента работят много хора.  Просто цялата информация може да бъде събрана на една интернет страница. Аз имам  представа от концепции, защото съм правил няколко, макар и в бизнеса. В момента  се захващам с нещо, което ми доставя страхотно удоволствие. И смятам, че това  може да се окаже проектът на един съзнателен живот и най-доброто, което съм  правил досега.

Какви конкретни инициативи предвиждате?
- Имаме национални символи като знаме и герб, които трябва  по-активно да покажем. Знамената, които искаме да поставим на входа на всеки  град, както и на всяка държавна институция, са само част от символите на  България. Нима Дънов, Ванга или минералните води не са символ на България?  Сигурно е нужна законодателна инициатива и ние сме готови за нея.

Каква законодателна промяна е нужна?
- Става въпрос за проектозакон за държавните символи, който да  внесем в парламента. Ние като частни предприемачи можем да направим така, че на  входа на всеки град да се вее българското знаме. Исторически, военни паметници и  на културата в момента са запуснати и смазани. Милиарди ли струва да се съберем  и да ги почистим? Ние можем да си намерим хиляди причини да не правим нищо. Но  когато хората правят нещо, макар и да допуснат грешка, те вървят напред и нещата  се променят. Аз съм за правенето, а не за стоенето по механите и псуването на  правителството, което не води до нищо.

Какви хора се присъединиха към движението "Майка  България"?
- В момента сме около 50 бизнесмени, но моята прогноза е, че в  началото на септември, когато ще се проведе общото събрание на гражданско  движение "Майка България" в Боженци и Велико Търново, вече ще сме между 150 и  200 души. Звънят ми най-различни хора, които искат да се включат. Обади ми се и  Соломон Паси с гениална идея - да включим в символите на България и факта, че  сме спасили 150 000 евреи от сигурна смърт. Движението ни няма политическа  окраска. Това е национално движение от хора, които милеят за тази държава и не  искат за нея да се знае само като за страна на проститутки, наркотрафиканти,  крадци и престъпници.

Планирате ли да прераснете в политическо движение?
- Аз не виждам такава опасност, защото винаги съм бил  безпартиен. Аман от партии, пълно е с партии у нас и какво от това?

Какво направи правителството на Бойко Борисов за бизнеса и  какво още не му достига?
- Правителството според мен се справя добре. Имаме, естествено, и въпросителни. Бизнесът, по линия на Конфедерацията на работодателите индустриалци в България (КРИБ), много често се среща с представители на кабинета и обсъжда с тях проблеми и идеи. Това е и правилната формула - да си  комуникираме. Но не да се псуваме и викаме "Ууу", а да обсъждаме конструктивно  всички въпроси, които са важни за нас. Да даваме конкретни предложения и да има  чуваемост.

При последната среща на КРИБ и министри от кабинета бизнесът  каза, че сред най-големите му проблеми са честите промени на законите, което  поражда несигурност. Както и противоречивите сигнали, които идват от кабинета. 
- Не можем да очакваме от едно младо правителство и от една  млада политическа сила за първите 8 месеца от управлението да реши всичко с  магическа пръчка и да има перфектно политическо поведение. Но в управляващите  има потенциал и ние трябва да им съдействаме с всичко, което можем, за да се  реализира той. Това е интересът на всички ни. Защото няма нито една полза от  това, да се мъчим да сгромолясаме това правителство. Познавам голяма част от  министрите и смея да твърдя, че това са едни достойни хора и в никакъв случай не  са безподобни крадци. Защото сме се нагледали на какво ли не преди това.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Необходима е радикална регулация на партийното субсидиране и харчене", казва в интервю за „Дневник" Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии
Неефективният контрол върху финансовите дела на политическите партии обсъждаха експерти на кръгла маса, организирана от Центъра за либерални стратегии. Работна група е изготвила доклад с предложения за законови промени, напримeр създаване на единен онлайн регистър на частните дарения на партиите, на независим орган за мониторинг на харченето на парите по време на изборните кампании и промени в начина на изплащане на държавната субсидия на партиите. Целта е политическите сили да бъдат стимулирани да употребяват бюджетните средства за развитие на експертния си и организационен потенциал, казва Даниел Смилов от експертната група, изготвила доклада. Предложенията са внесени в парламентарната комисия, която подготвя проекта за избирателен кодекс.
Какво целите с предложенията за промени в Закона за политическите партии?
- Поставихме си за цел да оценим грубо колко е цената на политиките в България и оттам - каква трябва да бъде държавната субсидия за политическите партии. Предложението ни е от 50 до 75 процента от разходите на партиите да се покриват от държавата.

По наша преценка това означава около 20 лв. за всеки спечелен глас на парламентарни избори. Ако партията спечели 1 млн. избиратели, нейната издръжка би струвала 20 млн. лв. При 50 до 75 процента покриване на разходите от държавата, тя би трябвало да получи между 10 и 15 млн. лв.

Промяната, която беше направена в края на миналия мандат, не се ли доближава до тези числа?
- Да. Субсидията за ГЕРБ за 2009 г. е 10 млн. лв., за БСП - малко над 10 млн., тъй като до юли 2009 БСП беше най-широко представената партия в парламента. Сега числата са променени в полза на ГЕРБ, но се доближават до нашата преценка. Нашата позиция е субсидията да не се намалява чувствително и да се запази съотношението между нея и разходите. Що се отнася до частното финансиране, смятаме, че корпоративното подпомагане на партиите би могло да се прилага.

Корпоративното финансиране в момента е забранено.
- Нашата позиция е, че тази мярка не е необходима. Така или иначе, парите, които идват от частни спонсори за политическите партии, са корпоративни пари. Дали те ще дойдат с етикет от фирма или от частно лице, не е чак толкова важно. Става дума по-скоро за пакетиране на жеста. По-важно е тези пари да бъдат в някаква степен ограничени и да има гарантирана публичност откъде идва всеки лев.

Какво предлагате, за да бъде гарантирана публичност и да не отиват в партиите средства от контрабанда или да се перат пари - нали и сега има публичен регистър на дарителите към Сметната палата, а и партиите са длъжни да изнасят на страниците си списъка на дарителите?
- Предлагаме да има общ регистър за всички партии. Контролът да бъде в посока прозрачност - откъде идват парите, при кого отиват и дали са спазени законовите изисквания. Този регистър ще бъде пак към Сметната палата, но да е поддържан по нов начин, сегашният е неефективен.

А пари от контрабанда и пране на пари не се ловят чрез регистър, има си специализирани средства за това. Нашата цел е да може да се направи систематичен анализ поне на официално декларираните донори. Ако един и същи спонсор дарява на три партии, това да се засече - то не е забранено, разбира се, но на избирателя трябва му е ясно кой стои зад отделните партии.

Предлагате ли санкции за партиите, които крият спонсори и заобикалят закона, който самите са създали?
- Ситуацията с партиите е наистина особена. От една страна, не бива твърде много да се навлиза във вътрешния им живот, да бъдат следени с полицейски средства и т.н. От друга страна, съвсем без контрол не е добре, трябва да се търси балансът.

С промяната на закона от 2009 г. се засилиха малко правомощията на Сметната палата, като се въведе т. нар. фактическа проверка, но тя наподобява последващ контрол по документи. Това, което правят, по сведения на Валери Димитров (председателя на Сметната палата - бел. ред.), е, че разчитат на данни от прокуратурата, а също засичат докладите на партиите с информации от медиите.
Още от интервюто на „Дневник"