„Брюксел ще разследва първо България за трикове с бюджета”, „630 бандити под прицела на МВР”, „Токът пред скок”, „73% от българите: Кабинетът се нуждае от помощ”

„Брюксел ще разследва първо България за трикове с бюджета", пише на първата си страница „Сега"
Въпреки че не е сред държавите в трагично икономическо и финансово състояние, България ще е първата държава в ЕС, която ще бъде разследвана за неверни статистически данни по новите, по-строги правила. Финансовите министри на Евросъюза одобриха вчера извънредни правомощия на Евростат. Тя вече ще може да прави детайлен одит на място на всички бюджетни сметки.

"Имаме тревоги относно представянето на статистическите служби в България и възнамеряваме скоро да изпратим там разследваща мисия", заяви вчера комисарят по икономическите въпроси Оли Рен след заседанието на Съвета на финансовите министри. Изявлението му е лош сигнал към чуждите инвеститори за България, защото дава повод страната ни да се сравнява с Гърция.

"Евростат трябва да има достъп до правителствените сметки на местно и централно ниво, както и до данните за социално осигуряване, като се спазват законовите изисквания за конфиденциалност и защита на данните", се казва в официалното становище на финансовите министри. Служителите на Евростат ще имат разследващи функции и правото на "кръстосан разпит" на отговорни финансови служители. Досега статистическата служба на ЕС само публикуваше готовите данни и трябваше да иска разрешение от съответното правителство за достъп до сметките на държавата.

Новите правомощия на Евростат бяха гласувани единодушно. Когато бяха предложени за първи път през 2005 г., те бяха отхвърлени заради опасения, че се посяга на националния суверенитет на отделните държави. След кризата в Гърция обаче, когато стана ясно, че Атина дълги години е манипулирала данните си за дълга, ЕС предприема драстични мерки.

Преди 2-3 месеца финансовият министър Симеон Дянков сам насочи вниманието на ЕС към България, като заяви, че ще ревизира бюджетния дефицит за 2009 г. от 1.9% на 3.7%, които накрая станаха 3.9%, или 2.57 млрд. лв. Тогава премиерът Бойко Борисов в прав текст заяви, че България е лъгала Брюксел, защото чиновници са крили по чекмеджетата договори за над 2 млрд. лв., които не били отчетени в дефицита.

Освен това миналата година финансовият министър Симеон Дянков забави редица плащания към фирмите, за да представи пред Брюксел по-нисък бюджетен дефицит.

После се оказа, че Евростат не признава данни за дефицит на касова основа, а на начислена, т.е. в него е трябвало да се включат и плащанията, които държавата дължи по силата на сключени договори, и така истинската дупка в бюджета се оказа 2.57 млрд. лв.

"Предстоящата мисия на Евростат у нас не е изненада, след като бяха коригирани цифрите за дефицита за 2009 г. в конвергентната програма на България. Тя е част от редовния ни диалог с ЕК", заявиха вчера от Министерството на финансите. Депутатът от ГЕРБ Валентин Николов дори обяви, че тази проверка всъщност била поръчана от Симеон Дянков, който искал ЕК да направи пълна проверка какви данни е давала нашата статистика на Брюксел от 2008 г. насам.

Това даде повод вчера от НСИ да заявят, че също не виждат никаква драма в проверката и дори отдавна я очаквали. "Ние очаквахме такава мисия през май и сме се подготвили", каза говорителят на НСИ Любомир Блатски.
Още от статията на „Сега"

„630 бандити под прицела на МВР", съобщава от първата си страница „Монитор"
МВР дебне 630 бандити, които са част от организираната престъпност, а за 2400 има информация, съобщи вчера министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той участва на кръгла маса "Динамика на конвенционалната престъпност в България - 2009 -2010 г.".

Според главния секретар на министерството Калин Георгиев пък „в момента няма лидер на престъпна група, който да не е известен на МВР". Общо регистрираните престъпления за 2009-а са повече от 123 000, което е повишение с 8% в сравнение с 2008-а. Данните сочат, че на 1000 души се падат по 1629 криминални деяния. Традиционни остават кражбите - 77 982 или 63% от общия брой престъпления, уточни Георгиев.

Според представените от него данни общо 6 са регистрираните грабежи по магистралите и даде пример с успешната операция на МВР срещу групата на Крокодилите, както и с акция в Стара Загора, при която наскоро бе неутрализирана група, извършила серия грабежи в областта.

34,7% от дела на престъпленията са измамите, което показва значително увеличение на този вид престъпления, отчете още главният секретар. За миналата година има намаляване на дела на кражбите на коли в страната, като най-големият процент от тях са в София.
Още от статията на „Монитор"

„Токът пред скок", предупреждава от първата си страница „Стандарт"
Токът скача от 1 юли. До последно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране уверяваха, че поскъпването ще ни се размине. Вчера обаче регулаторът представи нови разчети, според които и трите енергийни компании вдигат тарифите. Най-голямо повишение - 5,45%, ще има за абонатите на ЕВН в Южна България. Според предварителните разчети софиянци ще плащат с 5,23% отгоре на ЧЕЗ, а за Североизточна България увеличението на Е.ОН е 4,98 на сто.

Ужилването с тока от 1 юли е поредният летен удар по джоба. От следващия месец се предвижда да плащаме 23% по-скъп природен газ, което пък ще надуе и цените на парното и топлата вода. Топлият душ за различните градове ще поскъпне от десетина до 50 процента.
Още по темата от „Стандарт"

„73% от българите: Кабинетът се нуждае от помощ", информира от първата си страница „Дневник"
Променено и силно консолидирано в отношението към икономическите проблеми обществено мнение отчита национално проучване на агенция "Алфа рисърч" от началото на юни. Резултатите показват две доминиращи нагласи - песимизъм за скорошно излизане от кризата и страх от влошаване на личното материално и финансово положение.

Повече от половината от хората имат впечатление за непоследователност, хаос и несъгласуваност в действията на управляващите (53%). Показателно е единодушието - 73 на сто от българите, че  правителството няма капацитет само да се справи с кризата и трябва да търси съдействие.

За първи път от началото на мандата на правителството неодобрението към него е по-голямо от одобрението - съответно 33% и 26%. С 11 на сто спрямо февруари е спаднал и рейтингът на премиера Бойко Борисов.

Въпреки че сред управляващите само личният рейтинг на вътрешния министър Цветан Цветанов расте и той вече е с 8% пред Борисов, общественото мнение е разполовено спрямо акциите на ведомството му - за 46 на сто те имат реален ефект, а 45% ги оценяват като пропагандни.

Според социолозите акциите на МВР вече са изчерпали ресурса си да генерират подкрепа, а вниманието на гражданите все повече се фокусира върху въпроса какво се прави за промяна на наследените порочни механизми на управление и облагодетелстването от него със "законни средства".

Това личи най-вече от отговорите по казуса с отстъпеното право на строеж на  "бедни" роднини на магистрати - 92 на сто смятат, че е необходима проверка на всички случаи на високопоставени лица, на които са дадени имоти в апетитни райони.
Още от статията на „Дневник"

„450 млн. лв. трябват до края на 2010 г. за служебна ликвидация на фирмите", съобщава от първата си страница „Класа"
Около 450 млн. лв. трябват на Агенцията по вписванията за служебна ликвидация на фирмите, които до 31 декември 2010 г. не са се пререгистрирали в Търговския регистър. Това заяви вчера Емил Радев, депутат от ГЕРБ и член на комисията по правни въпроси в парламента, по време на кръгла маса за законодателните промени, необходими за подобряване на работата на Търговския регистър. Радев поясни за „Класа", че едва 17% от всички 1,2 млн. фирми в България са се пререгистрирали досега.

Ако тези темпове се запазят до крайния срок, предвиден в Закона за Търговския регистър, ще трябва хазната да плаща за неизрядните търговци, които за тригодишен период не са успели да го направят. Но докато едноличните търговци може директно да се заличат от регистъра, процедурата по ликвидиране на капиталовите дружества изисква сериозни средства на данъкоплатците.

Необходимо е да се намерят разумни решения за финансиране на процеса, заяви Радев. Затова в комисията по правни въпроси в парламента вече се обсъждат различни възможности за промяна в законодателството. Едно от предложенията е да се измени процедурата по ликвидация на дружествата, като в нея се допуска да се сменя ликвидаторът, така че интересите на кредиторите, държавата и работниците да бъдат защитени.

От правосъдното министерство категорично отказаха да се обсъжда вариант за удължаване на крайния срок за пререгистрация на фирмите в Търговския регистър. Целта е с въвеждането му от началото на 2011 г. да се оптимизира работата на държавната администрация, за да стане публичният сектор по-качествен и по-икономичен.
Още от статията на „Класа"

„Търговският регистър в пат между публичността и личните данни", обобщава „Дневник"
Коя информация за фирмите трябва да е публична, докъде се простира защитата на личните данни на хората, които правят бизнес, и по-силна ли е тя от обществения интерес за прозрачност на участниците в търговския оборот.

Всички тези въпроси се сблъскаха на дискусия в парламента по предложенията на бизнес организациите за промени в Закона за търговския регистър. Защитниците на публичността на информацията и тези на личните данни не намериха общо решение, но проектът за стесняване на достъпа до фирмения регистър беше подкрепен от ГЕРБ.

Предложението на бизнес организациите изложи адвокат Владимир Пенков. "Търговците често представят в регистъра лични данни, които не са задължителни - документи, в които е написан личен адрес на управителя или възнаграждението му, тази информация не трябва да е публична и не е свързана с изискванията за прозрачност на оборота", заяви той.

Идеята е тези документи не да се премахват от регистъра, а да не може да ги чете всеки, обясни Пенков. От изложението му стана ясно, че ЕГН няма да се счита за лични данни, а образецът от подписа на управителя, нотариалният акт и договорът за покупка на автомобил, брачното свидетелство ще се приемат за такива.

Пенков обясни, че понеже сигурността на търговския регистър изисква вече сканираните в него документи да не могат да се променят, личните данни не могат да се изтрият от тях. Затова се предлага пълен достъп до документи с персонална информация да имат само съдебната власт, МВР, нотариусите, адвокатите и съдебните изпълнители.

Мотивите са, че общодостъпността на тази информация подпомага измамниците. Предложението, изложено от Пенков, беше подкрепено от представителите на управляващата ГЕРБ - хвалебствено за проекта се изказаха шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова и колежката й Юлиана Колева.

Присъстващият финансов министър Симеон Дянков не коментира темата. Депутатът от ГЕРБ Валентин Николов обаче опонира на предложенията: "Трябва да засилим контрола, а не да намаляваме публичността."
Още от статията на „Дневник"

„Борисов се закани да гони алкохолните босове докрай", информира „Сега"
Премиерът Бойко Борисов се закани да гони докрай алкохолните босове, които наред с легалното си производство работят и в сивия сектор. Репликата на министър-председателя е част от продължаващата битка между вицепремиера Цветан Цветанов и митничар №1 Ваньо Танов. Очаква се развръзката на скандала да настъпи около 25 юни, когато се очаква да се задейства ключовата наредба за въвеждане на измервателни уреди в заводите за производство на алкохол и горива.

"Ще ги гоня докрай (производителите на алкохол, б. р.). И през вас им казвам: Всякакъв опит да се свържат с мен, да спрат да го правят, няма да стане. Понеже са на голяма част от вас рекламодатели, та им предайте", отсече премиерът. Той ясно даде да се разбере, че алкохолните фирми "ще имат проблеми всеки ден", докато бизнесът им не стане "на 100% бял". "Ако не - ще им затворя заводите, и то скоро", зарече се Борисов.

Премиерът все още не е дал ясен сигнал на чия страна е в битката между Танов и Цветанов. "Те не говорят един към друг, всеки си хвали службата и казва, че работи по-добре и задържал повече. А аз ги сумирам и накрая ще кажа кой е първи, кой е втори", обеща Борисов. Надпреварата обаче била в полза на държавата.

Вътрешният министър Цветан Цветанов продължава да твърди, че митниците не се справят с контрабандата, и доказателството за това са заловените от МВР 250 000 бутилки алкохол с фалшиви бандероли в сливенското село Камен. Според МВР 6-има от 7-те задържани работели във винпром в Карнобат. Цветанов твърди, че сивият сектор в алкохолния бранш няма как да съществува без протекцията на митничари.
Още от статията на „Сега"

„Как България промени образа си пред европейските партньори", анализира „Монитор"
Голямата амбиция на правителството е до края на годината да има закон за еврофондовете. Това каза министърът по европейските въпроси Томислав Дончев една година след като бяха проведени изборите за евродепутати. За тази една година новото българско правителство, както и избраниците ни за Брюксел успяха да променят образа на страната ни пред партньорите за справяне с престъпността и корупцията. Така едва на третата година от пълноправното ни членство България показа политическа воля и даде заявка, че ще се съобразява с правилата на общия ни европейски дом.

Без да се главозамайваме от постигнатото, не можем да не припомним, че преди няколко дни ЕС даде "положителна оценка за съответствието" за 7-те оперативни програми. Така стана възможно вече еврофондовете да се усвояват по програмите "Транспорт", "Регионално развитие", "Конкурентоспособност", "Техническа помощ", "Околна среда", "Административен капацитет" и "Развитие на човешките ресурси".

Закъсняла поради неспособността - а може би и поради други причини, за които очакваме компетентното мнение на прокуратурата - на предишното правителство на Сергей Станишев, новината наистина е позитивна. Първо, защото вече ще можем да получаваме средства от Европейския съюз, а не само да внасяме членската си вноска, както беше по времето на предишните управляващи. Положителната оценка за съответствие за седемте оперативни програми е важна и поради това, че осигури приток на свежи пари към страната ни в един от най-тежките моменти на световната криза.

Друг немаловажен знак е, че по този начин се измени образът на България като сигурно място, което е привлекателно за още чужди инвестиции. А те след себе си водят и още нови работни места, увеличено производство, разширяващ се износ.

Сега, разбира се, предстои най-трудното, което е свързано с реалното усвояване на еврофондовете, изготвянето на добри проекти, които да бъдат одобрени, и най-важното - създаване на обществена среда на нетърпимост към явленията от типа на Батко и Братко.
Още от статията на „Монитор"

„Около 500 км пътища са незаконни", анализира „Дневник"
Около 500 км пътища в момента се ползват незаконосъобразно, без да са приети от държавна приемателна комисия и без да е издадено разрешение за ползване, съобщи пред "Дневник" Иван Симидчиев, началник на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК).

Това са над 10 значими обекта, сред които участъци от магистрали и първокласни пътища по морето или водещи до границата (виж таблицата). Единствено за прохода Хаинбоаз ДНСК е издала забрана за ползването на трасето, защото има опасност от падащи камъни. Решението беше потвърдено на първа инстанция от съда, но от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) казаха, че ще го обжалват.

За останалите пътища не сме издавали забрана да се ползват, защото няма опасност за пътуващите по тях, посочи Симидчиев.

Проблемът е основно с пътища, строени по европейската предприсъединителна програма ФАР, както и със средства от Европейската инвестиционна банка по програмата "Транзитни пътища", посочиха от АПИ. Причината е в различното тълкуване на нормативните актове.

Тези обекти са строени по международните правила за строителство ФИДИК и според тях са въведени в експлоатация, но според българските закони не са, коментира преди време Божидар Йотов, председател на управителния съвет на АПИ.

Построените или ремонтирани пътищата трябва да бъдат приети от държавна приемателна комисия според изискванията на Закона за устройство на територията, каза Симидчиев. Според него в последните 20 години е станало практика в продължителен период от време след фактическото построяване на пътя той да се пуска в експлоатация, без да е въведен по установения от закона ред.

Това е лоша практика, защото крие риск за пътуващите по пътя, посочи Симидчиев. Типичен пример е срутването на участък от основно ремонтирания път Монтана - Видин, като в дупката преди години падна бус. Този път все още не е въведен в експлоатация.
Още от статията на „Дневник"

„Всеки, който има пари да си купи избиратели, може да стане политик у нас", казва в интервю за „Сега" зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов
Г-н Костадинов, какво е демографското състояние на България?
- Катастрофално. За последните 20 години намаляхме с почти 2 млн. души. В сравнение с нас Гърция за този период от 8.5 млн. се увеличи почти на 11 млн. Официалната статистика за 2009 г. сочи, че българското население е 7.5 млн. Реално обаче в страната живеят 7.2 млн. Общият темп на намаляване на населението е 70 000 души годишно. Раждаемостта е в най-ниската си точка. Последните години има някакво леко съживяване, но то се дължи на циганското население. Неговата раждаемост е 4-5 пъти по-висока от българската и два пъти по-голяма от турската. Ако така продължават нещата, след 20 години българите ще сме 63-64% от населението, като голяма част от тях ще са пенсионери. А по-нататък? Ако тенденцията продължи, ще бъде поставено под съмнение и правното основание за съществуването на държавата ни. Ще станем малцинство, а на базата на широко прилаганите демократични принципи мнозинството ще каже, че България вече не е държава на българската нация.

Какви са тенденциите в турския етнос?
- Хората, които се самоопределят като турци и имат турско самосъзнание, страдат от същите проблеми като българите. Районите им се обезлюдяват, имат висока смъртност, емиграция, само раждаемостта им е леко по-висока. Разлика в културата и манталитета на практика няма. Реалният стратегически проблем на България е огромната и неконтролируема циганска раждаемост.

Аз лично като българин се чувствам дискриминиран. В България благодарение на социалната система една част от хората е несправедливо натоварена за сметка на друга. Системата не е лоша, защото се прилага във водещи европейски страни и се базира на общата солидарност. У нас обаче се получава друго - някои не работят и отказват да произвеждат блага, а само ги потребяват. Така че дискриминирани сме работещите българи, които подпомагаме социално и здравно съгражданите си от цигански произход. А в замяна голяма част от страната в момента е в икономически, инфраструктурен, културен и социален разпад. Говоря за малките градове и села. Там, където циганите станат мнозинство, всички елементи на българската държава изчезват. Затварят се училища, защото никой не иска да пуска децата си на училище. Малкото българи се разбягват, районът се обезлюдява и никой не иска да поддържа инфраструктурата. Запада и икономиката. А който успее да посее нещо, не може да го пожъне, защото циганите го крадат.

Как ще се реши проблемът?
- Чрез спазване на законите. Както и с наложителни промени. Първо на социалната система. По-добре социални и здравни услуги да получават само тези, които се осигуряват. А помощите за училище да са под формата на ваучери за храна, дрехи и учебници. Не бива да откриваме топлата вода, а просто да приложим европейския опит. В Гърция социални помощи, придобивки и обезщетения се дават само на семейство до три деца. Ако имаш четири, значи си богат и можеш да си ги гледаш. У нас се правят стъпки към ограничаване на майчинството, но са половинчати.
Още от интервюто на"Сега"

„Обмисляме срокът за концесия на плажове да стане 20 години", казва в интервю за „Класа" Екатерина Захариева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
Г-жо Захариева, на какъв етап са конкурсите за отдаване под наем на плажове у нас?
- Според заповедта, издадена от министъра на регионалното развитие, неохраняемите плажове на територията на страната са общо 77. Освен това през тази година има пълна яснота за статута на всеки един плаж. Истината е, че винаги е имало плажове, които са били неохраняеми, защото към тях просто няма интерес. Всяка година се правят конкурси за тях, но всяка година никой не се явява. Тази година намалихме началните цени с 33% и въпреки всичко за някои ивици от години няма никакъв интерес. Моето мнение и това на експерти е, че няма как, а и не е възможно всички плажове да бъдат охраняеми. Не са малко хората, които предпочитат спокойните и тихи плажове, без чадъри, шезлонги и заведения. Когато има наемател или концесионер, неговата цел е да „урбанизира" в рамките на закона плажа, за да изкара парите за наем или концесионно възнаграждение, да осигури медицинска помощ, водно спасяване и др.

За неохраняемите плажове ясно трябва да регламентираме, че ако са в населени места, задължително е необходимо да има водно спасяване. И тук е въпросът откъде ще дойдат пари за тези дейности. В момента 50% от концесионните възнаграждения постъпват в общините и са около 5 млн. лв. годишно. Според експертите в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) не е разписано за какво точно се изразходват тези пари. Добре е тези средства да се харчат за дейност по контрол, почистване, обезопасяване и т.н. Освен това областните управители също имат известни правомощия в тази посока, т.е. те обявяват конкурсите за отдаване под наем, извършват контролна дейност. За тази година по-големите и атрактивни плажове ги предоставихме на тях за отдаване под наем. Ето защо е необходимо да определим ясно кой ще се занимава с обезопасяването на неохраняемите плажове. Ако това са областните управители, част от парите трябва да отиват при тях.

Какви други промени се подготвят в Закона за управление на Черноморското крайбрежие?
- В процеса на разговори с експерти се оформи идеята, че плажовете трябва да се категоризират. Ясно трябва да се определят ивиците, които няма да бъдат охраняеми, а ще са за къмпингуване. Необходимо е да се отделят тези, които ще са за по-луксозен тип туризъм - в националните курорти, да се отделят плажовете от затворен тип, ивиците в защитените територии, в населените места. Текстът е подготвен като проект за промяна в Закона за управление на Черноморското крайбрежие. До месец и половина трябва да започне междуведомствено съгласуване и публично обсъждане. Смятаме, че до 2 месеца ще можем да го внесем и за гласуване в парламента, и се надяваме до края на годината да стане факт.

Предвиждате ли други промени?
- Искаме да облекчим концесионните процедури. В момента срокът, необходим за провеждането на такива конкурси, е повече от година. Идеята ни е това да се случва на не повече от 6 месеца. Обмисляме също така вариант за удължаване на максималния срок на концесия. Не сме категорично изяснили още на колко точно години ще се увеличи, може би ще вървим към вариант до 20 години. Според нас няма пречка в самите концесионни договори да бъде въведен механизъм за актуализация на таксата през съответен период. Освен това един дългосрочен договор е много по-стабилен, има ясни права и задължения за двете страни, както и строги механизми за контрол от страна на държавата. Ако се види, че концесионерът не се справя, държавата винаги може да прекрати договора. Другата причина, поради която обмисляме това удължаване на сроковете, е, че самите процедури за отдаване на концесии са доста скъпи.

Не са ли прекалено високи наемите? Колко общо са ивиците, които бяха отдадени? 
- Опитваме се максимално да улесним достъпа до плажовете, разбира се,при защита на държавния интерес. Чуха се коментари, че отново са високи цените. За някои ивици наистина се искат много пари. Ето затова ще помогне категоризацията на плажовете. По Северното Черноморие има много големи по площ плажове с висока цена. До тях обаче се стига трудно, няма никаква инфраструктура и те никога не са били отдавани на концесия или под наем. Но в това именно им е чарът и има хора, които предпочитат такива места. В тези случаи може би трябва да се обмисли и вариантът под наем или на концесия да се дават части от тези големи плажове. По отношение на проведените конкурси в Добричка област бяха отдадени 2 плажа, в Бургас - един, а във Варна все още не са минали търговете.
Още от интервюто на „Класа"

"Слабото евро спасява туризма", казва в интервю за „Стандарт" финансиста Андрей Пръмов
Господин Пръмов, забелязва ли се оживление в българската икономика? Излизаме ли от кризата?
- Статистиката отчете още в края на миналата година и продължава да отчита известно оживление в някои експортно ориентирани отрасли, като машиностроенето например. Съживяване отбелязва и туризмът, но това е нормално сезонно явление. Като цяло икономиката продължава да е в депресия. И най-ясно това проличава в рязкото разминаване между планираните и събрани корпоративни данъци и ДДС. Лично аз съм скептично настроен към перспективите за скорошно излизане на икономиката от състоянието, в което е. Хаосът, сътворен от управляващите в края на 2009 г. при приемането на бюджет 2010, внася изключително висок процент на несигурност при планирането и управлението на корпоративните финанси и действа силно депресиращо за икономиката. Същото важи и сега, при актуализацията на бюджета.

Макроикономистите не са съгласни с увеличаването на дефицита при корекцията на бюджета. Вие какво мислите?
- Аз не правя изключение. За мен е непонятно как при корекция нагоре на очаквания за 2010 г. БВП спрямо действащия закон за бюджета е допустимо същевременно корекция надолу при очакваните постъпления и въпреки това корекция за нарастване на планираните разходи. От това идва и увеличението на планирания бюджетен дефицит. В същото време неясно остава откъде този дефицит ще бъде финансиран и на каква цена. По всичко личи, че единствен източник за това ще бъде фискалният резерв, който ще бъде намален почти наполовина от размера си само за 12 месеца. Това крие огромни рискове за валутния борд и за държавата.

Ако бяхте съветник на премиера, кои ще са първите три неотложни антикризисни мерки, за които бихте го посъветвали?

- Премиерът не дава ухо на мнението дори на личните си финансови съветници, нито на експертите от присъдружните му СДС и ДСБ - по тяхно собствено признание пред медиите, защо смятате, че би се вслушал в нечие друго? Предприемането на антикризисни мерки е нещо, което беше неотложно още през лятото на миналата година и аз съм имал възможност да споделя какво мисля по въпроса още тогава. Сега вече е късно за антикризисни мерки, сега сме в депресия - отвъд кризата. Да не забравяме все пак - премиерът е този, който се е нагърбил еднолично с цялата отговорност да управлява държавата и е получил нашето доверие да ни "оправи" и изведе от кризисната ситуация. Сигурно са му известни обстоятелства за икономическите перспективи пред България, които ние, обикновените хора, не виждаме. Нека изчакаме.

Само на Гърция ли се дължи драстичното отслабване на еврото? Смятате ли, че има опасност единната валута да крушира и да се наложи да се премахне?

- Преди всичко не бих нарекъл отслабването на еврото "драстично". Преди 10-на години еврото бе въведено на международните пазари именно при курсове, близки до днешните. Паметта ни очевидно е къса, след като забравяме, че преди година коментирахме "драстичното отслабване" на долара и пророкувахме края му като световна валута. Така че единната валута не само няма да крушира, напротив, тя се доказа за 10 години като един успешен проект и като втора по значение резервна валута за световните централни банки. Разбира се, отслабването на еврото си има причини, те са като цяло основно политически - слаба фискална дисциплина на част от правителствата в еврозоната. В този смисъл кризата в Гърция и някои други страни членки е оздравителна за самата еврозона, тъй като преодоляването й в перспектива само ще заздрави валутния съюз.

Вчера подуправителят на БНБ Калин Христов каза, че няма да бързаме за еврозоната. Правилен ход ли е това?
- Категорично да. Винаги, коментирайки перспективите ни за еврозоната, съм подчертавал две неща - че ние неизбежно ще станем нейни членове, и че ще станем такива тогава, когато отговаряме на изискванията за членство. Защото само тогава ще има полза от членството ни - и за нас, и за еврозоната. В момента, днес, и до края на бюджетната 2010 г. ние няма да отговаряме на изисквания дори за допуск до преддверието на еврозоната, популярно като ERM-II. Това го съзнават и най-енергичните апологети на идеята за скорошното ни приемане. Целият шум около "България в ЕRM-II" в тази или следващата година е с чисто вътрешнополитическа насоченост.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Вече ще обработваме европроектите в по-кратки срокове", казва в интервю за „Дневник" Калина Илиева, изпълнителен директор на фонд "Земеделие"
От средата на юни фонд "Земеделие" (който изпълнява и функциите на Разплащателна агенция за евросредствата) отново ще започне да приема проекти по Програмата за развитие на селските райони. Процедурата временно беше замразена заради натрупаните над 11 000 необработени проекта от предния екип на ведомството. За това каква част от наследството вече е "разчистена" и какво да очакват евентуалните бенефициенти по програмата разговаряме с изпълнителния директор на фонда Калина Илиева.
Г-жо Илиева, от предишното ръководство на агенцията наследихте над 11 хил. проекта по Програмата за развитие на селските райони. Колко от тях вече са обработени?
- Над 9200 са обработените проекти, остават ни по-малко от 1800. От обработените над 7000 вече са договорени, като общата субсидия за тях е около 1.3 млрд. лв. За сравнение, когато стартирахме през септември миналата година, имаше договорени субсидии общо за 400 млн. лв., въпреки че от старта на програмата беше изминала година и половина. Реално са изплатени 5600 проекта на стойност 900 млн. лв., а през септември реалните плащания бяха за 200 млн. лв.

Така че виждате какво е състоянието на програмата към момента. Този много голям ръст в изплащането и договарянето на средства по програмата беше отчетено и на Мониторинговия комитет с колегите от Европейската комисия. Оттук нататък по консолидирания с Брюксел график предстои до края на септември да приключим тези 1800 проекта, които остават. Същевременно с това ще стартира обработката и на новите, които започват да се подават буквално след няколко седмици.

Графикът за новия прием по програмата е факт, но консултантите настояваха някои от сроковете за отделни мерки да се променят. Предвиждате ли такива корекции?
- Ние проведохме среща с асоциацията на консултантите по въпроса, отделно имаше и среща в Министерския съвет, към комисията по европейски въпроси. Казахме им, че изготвеният от нас график е съгласуван с Европейската комисия.

Те искаха да има едни застъпващи се прозорци за отделни мерки - тоест затваряне и отваряне на мерките без пауза за обработката им или както е било досега. Очевидно обаче този модел е показал, че не работи, с него се получава натрупване на проекти. Сега сме предвидили регулярни срокове, в които хората могат реално да подготвят проектите и съответно след това нашите експерти да ги обработят.

Разбира се, ако се види, че през съответния период за прием няма интерес по дадена мярка, есента може да се стартира нов. Така че този график подлежи на корекции. Но за да го променяме, трябва да имаме реалната статистика за това как се случват нещата, тъй като е предвидено останалите проекти от тези 11 хил. да се довършат до септември, а същевременно от средата на юни до септември, когато ще се подават и едновременно и ще се обработват проекти.

Тогава ние ще можем да направим един реален анализ, да изчислим бюджетите по мерките, с които разполагаме, спрямо натрупаното количество проекти. По този начин ще се контролират и обработката, и сроковете, и бюджетите. Така ще избегнем това, което се случи в миналото - едни затрупани 11 хил. проекта, за половината от които ресурсът по програмата беше изчерпан.

В движение променяхте доста от наредбите по отделните мерки от програмата. Приключихте ли окончателно с корекциите в текстовете или ще се правят и нови?

- Промени и доусъвършенстване на наредбите винаги могат да се правят, именно заради това има постоянни работни групи по всяка една от осите, в които са и представители на браншовите асоциации.

На базата на реалната финансова ситуация и реалните потребности на сектора винаги могат да се подобряват различни неща. Но пропуските в първоначалните наредби, заради които беше блокирана цялата програма, вече са отстранени. Това всъщност ни дава основанието сега с такива темпове да обработваме проектите.

Един от основните проблеми в Разплащателната агенция, отбелязан и от Брюксел, е липсата на административен капацитет. Успяхте ли да назначите достатъчно служители в агенцията?
- Така е. Направихме реорганизация на няколко етапа. Първата стъпка беше да облекчим процедурите на регионално и централно ниво. Знаете, че документите се подават и се проверяват за окомплектованост и легитимност на регионално ниво. След това се изпращат в централата.

Там се проверяват още веднъж за окомлектованост, след което се прави и проверка за съответствие и допустимост. При новия прием на проекти ще премахнем тази двойна проверка за окомлектованост, която установява дали чисто технически към проекта има всички изискуеми документи. Това ще се прави само от регионалните звена, тъй като проверката за допустимост на централно ниво така или иначе я покрива.
Още от интервюто на „Дневник"