Лиляна Панева В действащите разпоредби на законите за облагане на доходите са направени радикални промени в данъчното третиране на безвъзмездните заеми и безплатното заемане на активи. Неотчитането на тези промени може да има сериозни данъчни последствия за стопанските субекти. В търговската практика много често се предоставят безплатно назаем активи или средства. Юридически договорните взаимоотношения, които поражда безвъзмездното предоставяне на определена вещ за временно ползване, се определят с т.нар. "договори за послужване". Като вид съглашение, което урежда правата и задълженията на участниците в тези взаимоотношения, договорите за послужване са обект на разпоредбите на раздел VI, чл.243- чл.249 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според чл.243 от него: " С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне". По неписано правило понятието "безвъзмездно", което е в основата на взаимоотношенията при договорите за послужване, се възприема като предоставяне на нещо без насрещна престация, т.е. без възнаграждение. Понятието няма легитимна дефиниция нито в ЗЗД, нито в Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), към дефинициите на който обикновено препращат данъчните закони. В такива случаи в данъчната и в съдебната практика е възприето при необходимост като дефиниция на използваното, но непояснено понятие да се ползва и тази, дадена в друг нормативен документ- закон или наредба. Дефиниция на понятието "безвъзмездна" е дадена в §1, т.8 от ДР на новия Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Според нея като "безвъзмездна" по смисъла на закона се определя не само доставка, при която няма възнаграждение, но и тази, при която стойността на даденото многократно надхвърля полученото. По- нататък в изложението си възприемаме това съдържание на понятието. Защо е важно да се уточни неговото съдържание от позицията на данъчните закони? Защото в разпоредбите на законите за подоходното облагане - Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), които са в сила от 1 януари 2007 г., са извършени радикални промени при оценката на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане. При това условията и обстоятелствата, които дават основание за такава оценка по двата закона са изравнени, тъй като в чл.77 на ЗДДФЛ е посочено изрично, че при сделките, извършвани от данъчно задължени физически лица наличието на отклонение от данъчно облагане се оценява според съответните разпоредби на ЗКПО. Какво произтича от тези промени? Най- съществената промяна в разпоредбите на действащия закон, която засяга квалификацията на сделките като такива, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, е фактическото заличаване на наличието за "свързаност" между участниците в тях. Така за разлика от разпоредбите на раздел -IV, чл.13- чл.16 от отменения ЗКПО, в които взаимоотношенията между несвързани лица не бяха изрично посочени като обект на преценка за наличие на отклонения от данъчно облагане, в Глава четвърта, чл.16, ал.1 на действащия закон, те са изравнени с тези между свързаните. В разпоредбата на този член е посочено изрично, че :"Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане". Какви са практическите проекции на тази разпоредба върху преценката за облагаемостта на договорите за послужване? На практика приложението на тази разпоредба заличава възможността данъчно задължените юридически лица и ЕТ да сключват договори за послужване или да си заемат временно вещи, оборудване и др.п. активи безвъзмездно, т.е. без договор за наем на база обичайните пазарни цени. Наличието на такова заемане ще се оценява като отклонение от данъчно облагане не само тогава, когато става въпрос за заеми за послужване между свързани лица но при такива между несвързани. Нещо повече. В разпоредбата на чл.16, ал.2, т.2 от закона като отклонение от данъчно облагане се квалифицира заемането или друго безвъзмездно предоставяне за ползване не само на материални, но и на нематериални блага.