Жените и мъжете: равенство или превъзходство ... Темата не блести с новина, а е актуална почти колкото историята за змията в Райската градина. Въпросът е в това, че в правно отношение разлика между половете вече не се прави почти в целия свят, а въпреки това жената рядко заема ръководни позиции.

По данни на одиторите от Grant Thornton, в САЩ 23% от ръководителите са жени. В Русия жените държат 34% от властта в бизнеса, посочват „Ведомости". Директорът на направлението „Международни стандарти" в Grant Thornton посочва: „Участието на жените във висшето ръководство на компаниите за последните три години практически не се е увеличило. Това е не е утешителен извод".

Защо се получава така, че жените не отстъпват на мъжете по интелект и сила на характера, но не намират подобаваща шефска изява? Две дами-професори, икономисти от Станфордския и от Питсбъргския университет считат, че са открили аргументиран отговор. Ето какво посочват Мюриел Нидерле и Лиз Вестерлунд:

„Конкурентните позиции с висок ранг в голямата си степен са заети от мъжете, а участието на жените в инженерната и научната дейност е рядкост. Обясненията на разликата (досега) се фокусираше върху дискриминацията и предпочитанията за работни часове и поле на изява.

Ние установяваме, че дори когато тези фактори отсъстват, все още се запазват половите различия в действията. По-конкретно изследваме дали жените и мъжете при равно игрално поле се различават в избора си на среда според конкуренцията в нея. В лабораторен експеримент мъже и жени изпълняват реална задача в конкуриращи се условия и в неконкурентна мирна среда. Макар че няма разлика по полове в резултатите и при двете условия (на труд), има значителна разлика според пола, когато участниците самостоятелно избират схемата, при която да работят следващия път.

Два пъти повече мъже отколкото жени избират съревнованието пред мирната среда. Разликата между половете в избора на „турнирните" условия не се обяснява от представянето, независимо дали преди или след решението за влизане. Още повече, докато мъжете са по-оптимистични  относно представянето си по сравнение с другите, разликите в установките обясняват само малка част от разликата при влизането в съревнование".

За да стигнат до икономическите си изводи, изследователките е трябвало да поставят и двете страни при равни условия за интелектуална борба. За това е било нужно доста време - известно е, че жените са по-добри в аритметиката, а мъжете по-бързо решават абстрактни математически проблеми, коментира руската медия.

По пътя на пробата и грешката най-накрая е избрано упражнение, с което мъжете и жените се справят приблизително еднакво: събиране на двуцифрени числа за ограничено време.

Доброволците са 40 студенти и 40 студентки от горните курсове на два университета Опитните зайчета е трябвало да решат максимум задачки със събиране за срок от пет минути. Всеки правилен отговор им дава 50 цента. Следващият етап е свързан с промяна в метода на заплащането: участниците са били разделени на групи по четири човека и тестът е повторен. Парите вече са $2 за правилен отговор, но отиват само при този, който ще реши най-много задачи в четворката.

Жените и мъжете и в двата рунда се представят почти поравно: в 11 групи печелят жени, в 9 - мъже.

Настъпил най-важният рунд от експеримента. На всеки участник е предложено сам да избере дали в първия или във втория рунд иска да участва. Има смисъл да отива на турнир за този, който разчита на победа. И тук се изяснило, че мъжете и жените при равни способности се самооценяват съвсем различно. Турнирната схема била избрана от 73% от мъжете и едва от 35% от жените.

Интересно е, че участниците са правили избора си между заплащане „на парче" и между турнир почти независимо от вече показаните резултати. „Отличниците" мъже се стремят към състезание даже по-малко от срядняка,  а „двойкаджийката" и „отличничката" в равна степен избягват състезанието.

Изследователките измислят и четвърти рунд, според който резултатите от първия тур се заплащат наново, но вече при възможност за избор на схема: сделка или конкурс. По този начин е избегнат може би неприятният за някои по-деликатни персони процес на съревноваване. Тук не влияе страхът от конкуренцията, а самооценката на миналите резултати. Отново субективната оценка на мъжете за собствените си постижения се оказва много по-висока, отколкото при жените: конкурсните условия избират 55% от мъжете и само 25% от жените.

След като установяват, че студентките бягат от конкуренцията, а студентите я търсят, Нидерле и Вестерлунд решават да изчислят икономиката на процеса. Ако способен мъж решава да се конкурира, за 15 правилни отговора в турнир той ще получи $30, а „на парче" едва $7,5. Този, който е по-посредствен в смятането, отивайки на конкурс губи $3,5 - приема се, че толкова би изкарал със седем верни отговора.

Пропуснатата полза на способните но страхливи дами в третия рунд била почти $100. Излишно самоуверените жени загубили $34. При мъжете загубите заради неучастие в турнир са само $12, загубите на самонадеяните - $57.

Тоест сумарните загуби на жените са почти два пъти по-големи от тези на мъже - ето каква е цената на женската колебливост.

Тук можем да си спомним за редица сходни изследвания, например дилемата на затворника: поставен пред два неприятни избора, играчът се стреми да минимизира загубата, а не да максимизира печалбата. Канеман и Тверски изтъкват, че за човека е свойствено да преувеличава риска от загуби и така да се удържа от потенциално изгодни предприятия. Половината от психолозите отдавна тръбят, че женският страх е по-силен от мъжкия. А според Нидерле и Вестерлунд същността е другаде. А именно:

Разликата в поведението на мъжете и жените се обяснява от разликата в увереността в собствените си успехи.

И да се върнем от стерилната лаборатория към практиката: консултантите от Grant Thornton отчасти са съгласни с обобщенията на американските икономисти. „Между двата полюса лежат много варианти: свободното желание на жените да не стават ръководители и външната им дискриминация". А ролята на майката никой и не може да си помисли да отмени: „Много уважителна причина да не се издига е желанието й да дава времето си на децата. Нищо не можем да направим с това, че само жените могат да раждат. Стабилното семейство е много важен принос към световната икономика".

Между другото жената си има тайно оръжие, заради което конкуренцията не й е много необходима. Изследователи от датския Институт за социални изследвания, университета на Източна Англия и Лионския университет са свършили подобна на Нидерле и Вестерлунд работа, но с друг фокус. Въпросът при тях е как полът на партньора в играта влияе върху избора на конкуренция или твърдо заплащане.

Оказва се, че ако пред мъжа стои жена, духът на съперничество в силния пол отслабва. Пред строгата красота на нежния пол мъжът по-често избира схема без конкуренция.