В Европейския съюз има множество богати страни, има и няколко, които са сравнително бедни (с влизането на България и Румъния те се увеличават с още две). Две страни от ЕС, обаче, изпъкват с това, че за много кратък период са увеличили благосъстоянието си въпреки че преди това са били доста бедни. Тези страни са Ирландия и Естония и си заслужава да се поучим от техния пример - за да не останем твърде дълго време най-бедната страна от ЕС.
Ирландия
Преди 20 години Ирландия е сред най-бедните страни-членки на Европейския съюз - заедно с Гърция. Днес Ирландия вече е втората най-богата страна в ЕС, след градчето-държава Люксембург.
За по-малко от 2 десетилетия Ирландия достигна благосъстояние, което осигурява доход на човек от населението, който е с 1/3 по-висок от Германия и Франция, със 70% по-висок отколкото в Гърция и почти два пъти по-висок от Португалия. Средната заплата в Ирландия е около 5000 евро месечно.
Именно тази бърза трансформация от бедна в богата страна позволява да се говори за ирландското икономическо чудо. Чудо което осигури висок икономически растеж на Ирландия - средно 8% годишно, а в отделни години достига и 11%.
Ето някои от реформите, извършени в Ирландия:
- Намаление на държавните разходи - те са намалени значително от 50% от брутния вътрешен продукт до 33%.
- Намаление на държавните чиновници - в кратък период са броят им е намален със 7-8%.
- Нисък данък върху печалбата - от 50% в края на 80-те години той достига 12.5% като през последните 15 години винаги е бил най-нисък в Европейския съюз
- Ниско облагане на труда и осигуровки - осигурителната тежест върху работещите и фирмите е най-ниска в Европа.
- Либерализация на пазарите и международна търговия - Ирландия премахва пречките пред международната търговия, вноса и износа на капитали, допуска се конкуренция, разбиват се монополи, освобождават се цените, премахват се пречките пред влизане и излизане на/от пазара.
- Минимална административна намеса - намалява се властта на бюрокрацията, съдебната система е ефективна, административните пречки са минимални
- Гъвкав пазар на труда - това подпомага намалението на безработицата от 18% на 4%
- Чужди инвестиции - благоприятната икономическа среда привлича много чужди инвестиции.
- Европейски фондове - Ирландия използва европейските фондове за образование и инфраструктура като избягва корупционните проблеми. Това позволява еврофондовете да окажат положително влияние върху икономиката. Според изследванията максималният принос на еврофондовете към растежа на БВП в Ирландия през 90-те години е 0.5% средногодишно, при среден растеж от около 8% на година (т.е. еврофондовете добавят една шестнадесета част от растежа на икономиката).
Естония
В началото на 90-те години Естония и България тръгнаха от близки нива на доход на човек от населението. Според Евростат през 2007 година се очаква доходът на човек от население в Естония да бъде 70% от средния в ЕС, а в България - едва 35%. Естония вече е по-богата от България, Румъния, Литва, Латвия, Португалия, Унгария, Полша, Малта, Словакия, а съвсем скоро вероятно ще задмине Чехия, Кипър, Гърция, Словения.
През първите три тримесечия на 2006 година реалният икономически растеж в Естония е почти 12%, което е почти два пъти по-високо от България. Тези високи нива на растеж са резултат от целенасочени и бързи икономически реформи, които правят Естония атрактивна за инвестиции и благоприятна за бизнес страна.
В основата на голяма част от икономическите реформи в Естония е... един историк. Март Лаар е историк - през 80-те години подготвя изследване за съпротивата на естонците срещу СССР, с което "спечелва" омразата на съветската власт. В началото на 90-те години започва политическата си кариера, а през 1992 година става премиер на независима Естония - на 32-годишна възраст /много от министрите му са на възраст между 26-28 години/. Между 1999 и 2002 година той е премиер за втори път.
Някои от икономическите реформи в Естония:
- Валутен борд /1992/ - фиксира местната валута за немската марка при пълно покритие на паричната маса с валутни резерви.
- Плосък данък за доходите и печалбите /1994/ - единна ставка за облагане на доходите на физическите лица и фирмите. По това време в Европа никой не е чувал за плосък данък, но въвеждането му в Естония е толкова успешно, че тази политика се разпространява в балтийските страни, Русия, Украйна, Словакия, Румъния, Грузия, Македония, Исландия.
- Намаление на данъчното бреме.
- Нулев данък върху реинвестираната печалба /2000/.
- Приватизация на държавните компании - приватизацията под ръководството на Март Лаар се възприема за ефективна и справедлива, директор на приватизацията е Ян Манитски, бивш мениджър на групата АББА. Още в началото на 90-те години са приватизирани телекомуникациите, малко след това - авиокомпанията, през 2001 - железниците.
- Премахват се пречките пред международната търговия - Естония е една от малкото страни в света, която напълно премахва митата.
- Прозрачност на правителствените разходи - всички данни са достъпни в интернет.
- Електронно правителство - почти всички услуги на правителството са достъпни онлайн, цялата комуникация между държавните структури става по електронен път
Общото в двата случая
В резултат на бързите и пропазарни икономически реформи и двете страни повишават класирането си в индексите за икономическа свобода, правене на бизнес, конкурентност. Инвестициите се увеличават, както и икономическият растеж, заетостта и доходите.
По отношение на облагането на печалбите България направи важна стъпка - въведе най-ниския корпоративен данък в Европа. Все още много трябва да се направи, обаче, по отношение на намаление на облагането на доходите, подобряване на бизнес средата, намаляване на бюрокрацията и ненужното регулиране, по-ефективна съдебна система, либерализация на пазарите, прозрачност на държавните разходи, подобряване на образователната система и т.н.
Въпреки това, опитът на Ирландия и Естония ни показва едно нещо - възможно е бързи реформи да се направят и след като те бъдат извършени резултатът е висок икономически растеж и ръст на благосъстоянието. Дано 2007 освен първа година на европейското членство да е и годината, в която България ще стане новото икономическо чудо на Европа.
Balla
на 25.01.2007 в 15:13:37 #3Браво на автора, След като знаем пътя, остава само да го извървим. Добре е да поглеждаме какво са постигнали другите и да си задаваме въпроса, защо у нас не е така...Имаме всички предпоставки да го постигнем, трябва просто всички да го искаме!
pallini
на 15.01.2007 в 13:19:40 #2Примерите са добре подбрани, като всяко нещо стремящо се към максимализма на нещата. Не мисля обаче, че двата примера са еднозначно подходящи за следване от държава като нашата или по-точно е възможно да се следват. Специално искам да допълня картината за Естония, която картина се нуждае от факти, за да се разбере. Естония е страна с население от 1,5 милиона души. Географски тя е близо до Швеция, Финландия, Дания, Германия и Русия. Политчески са били винаги против Руснаците, което им помогна за бърза преориентация и приемане на добре образовани емигранти обратно от САЩ и Швеция. Народа е ХОМОГЕННА маса (както е между другото и във Ирландия преди да дойдат гаст арбайтерите) с малки изключения от останалите в пределите на Естония руснаци. Този народ сега е над 60% извън страната на гурбет, но не им трябва да се местят да живеят, например във Финландия - те са си всеки петък в ъкщи и понеделник отново на работа във Финландия. Географското им положение ги облагодетелства и стова, че много скандинавски и немски фирми си преместиха заводигте във Естония, защото е близо -1 час със бърз кораб от Хелзинки, има евтина работна ръка, добре образована, по стар социалистически обичай и най-важното е-връзките с пазара на необятната Русия. Работещити в чужбина си спестяват парите във собствени банки, големите такива от Швеция и Германия направиха дъщерни клонове там и страната започна да инвестира в себе си. Как? С нулев данък печалба, но ако не ги вадиш парите, а ги реинвестираш. Борда ги държеше на стегнато инфлационно ниво, както и нас между другото. Преди 2-3 години стандарта им се измерваше с пъти по-нисък от Скандинавския. През 2006 бе само 30% от средното ниво. Но това не е защото са по работливи , а защото са по- умни. Те не загубиха сили в политически двубои и въпреки, че все още мафията има значителен дял в разпределението на благата, успяха да постигнат консенсус за намиране на приоритетите си на развитиел Това развитие в никакъв случай не ги прави по-богати за този къс период. Богатството на нацията не се изразява в новите коли купени на заем, апартаментите и новите дрехи. Изразява се в стабилната икономика, социалното осигуряване, здравеопазване и е комплекс от натрупване на блага до степен на внъзможност за отделяне на излишъци, които правят впечатлението за богатство. Вдигайки си стандарта до нивото на ЕС като малка страна с доходи само от вън без собствени работни места, достатъчно за всички , предпоставя натрупването на банкова ликвидност, за да може икономиката да се реинвестира и тогава конкурентноспособността ще изиграе най-важната роля. Тогава ще се броят пилетата, т.е. тогава ще е есента. Да се надяваме, че както далновидно са посрещнали предизвикателствата на прехода, така далновидно са подготвили почвата за развитието на националния капитал, а не този дошъл от вън търсейки бързи и лесни печалби.. Хубаво е да се гледа стратегията на банковата консолидация в България, особенно инициирана от чуждите банки и по това да се направят анализи на къде е определено да се движи БГ икономиката, защото доколкото знам, все още няма национална програма за определяне на проиритетите на развитие.
belfastki
на 05.01.2007 в 13:38:46 #1