Цената на ориза се е повишила до почти рекордни равнища, пише AFP. Много бедни страни са изправени пред опасност от избухване на гладни бунтове, счита един от световните авторитети по ориза.

Големите производители на ориз Виетнам и Индия намалиха износа си едновременно и така големите вносители, например Филипините, се затрудняват да осигурят доставките за населението си.

Спот цените на тон ориз в момента са над 700 долара, което е над три пъти повече по сравнение с преди пет години.

Тайланд е най-големият износител на ориз в света. Официални лица там предупреждават, че цените в скоро време могат да достигнат 1000 долара за тон.

Виетнам, износител номер три, очаква смъртоносната болест по насажденията от миналата година отново да се активизира.

Това са само някои от проблемите - предупреждава Робърт Цайглер, ръководител на Международния институт за изследване на ориза в Лос Банос, университетско градче южно от Манила.

Цайглер цитира в тази връзка един латиноамериканец: „Когато цената на ориза се покачва, правителствата падат".

„Ако хората нямат достатъчно храна и достатъчно пари, с които да си купят какво да ядат, това често се обръща в социално недоволство", казал е специалистът в интервю за AFP. Някои от промените в правителствата в Азия през последните няколко десетилетия се асоциират именно с недостиг на храни.

Циклонът в Бангладеш, наводнението в Ява, заболяването на насажденията във Виетнам, в добавка към нарастващото търсене от икономическите гиганти Китай и Индия, изчерпаха световните запаси в света.

Цайглер изразява притеснението си за икономиката на Индонезия и почти всяка държава в Африка, тъй като оризът е станал основен за тях. „Само преди няколко години оризът бе луксозна стока (за Африка)".

Индия наскоро повиши цените до 750 долара за тон, докато Виетнам е „бавен да отпуска лицензи за експорт", след като износът бе преустановен в средата на 2007.

Тъй като наводненията са отнесли практически цялата реколта на ориз в Бангладеш, рискът от социално напрежение е напълно реален. А безредиците в Бангладеш „не са в националния интерес на Индия".

Краткосрочните шокове на доставките се съпровождат от дългосрочен натиск: обработваемата земя се застроява с жилища и фабрики, водата за напояване се отклонява за промишлена употреба - да не говорим за измененията в климата.

Институтът IRRI е бил основан през 1960. През годините са разработени сортове ориз с къси стъбла и висок добив - предвестници на т.нар. Зелена революция, която увеличи глобалното производство, намали цените на храните и измъкна стотици милиони хранещи се с ориз азиатци от мизерията.

Само че днес на същата обработваема земя се пада изхранването на два милиарда повече души, обяснява Цайглер. А противно на логиката правителствените инвестиции в изследователска дейност и инфраструктура, включително напояване, сега са два пъти по-ниски по сравнение с периода преди Зелената революция.

„Светът прие изобилието от храни за нещо гарантирано и пренебрегна всички тези фактори, които се задействаха".

Ръстът на добивите е останал без изменение, докато населението се е разраснало неимоверно, а политиците са били късогледи относно ефекта от индустрията за биогорива, която отнема от обработваемата земя, а самото зърно - от хранителната верига.

Цайглер обобщава: „Сега плащаме цената на нашето самодоволството".