Ето на това се казва седмица: станахме свидетели на икономически събития, наситени с най-голямата изменчивост от атаката на 11 септември 2001 досега, пише Стан О'Грейди, икономически редактор на The Independent.

Четвъртата седмица на месец януари започна с най-големия срив на пазарите от шест години и половина насам. Във вторник би трябвало да усетим твърда почва под краката благодарение на аварийното понижение на лихвите от Федералния резерв с три четвърти процента; на практика обаче нервността на пазарите само се засили.

В четвъртък в новините избухна бомбата, че самотен мошеник е успял да нанесе на голямата френска банка „Сосиете Женерал" загуби от милиарди долари. Тогава почувствахме, че оттук нататък вече малко неща могат да ни учудят.

Бедите се насложиха върху мрачната геополитическа перспектива: кредитен недостиг, тъй като банките отказват да си отпускат една на друга заеми; рекордни цени на петрола и храните (притесненията за рецесията в САЩ върнаха малко назад котировките на петрола, но не знаем за колко дълго), цените на имотите от двете страни на океана падат, урокът на Northern Rock е надвиснал над твърде рисковите играчи, а в Ирак безредиците не спират.

Въпреки всичко това до снощи пазарите възвърнаха спокойствието си, а някои индекси даже завършиха седмицата с повишение. Удивителни времена.

Къде бяха водещите изпълнителни директори, банкери и икономисти, политици, когато се разрази хаоса? В малкия швейцарски ски курорт Давос. Не можем да ги обвиним, че там само са се развличали, пиейки шампанско, гризейки швейцарско сиренце и спускайки се по пистите, докато капиталовите пазари горяха. Тези 2,500 най-богати и влиятелни хора в света, които се бяха събрали на годишния Световен икономически форум, от мястото можеха да наблюдават развоя на събитията не по зле от която и да е друга точка.

Бил Гейтс, Кондолиза Райс, Рупърт Мърдок, Тони Блеър, Гордън Браун, Бан Ки-Мун, Хенри Кисинджър, председатели на банки, босове на телекоми, милиардери от Индия в биотехнологиите, петролни принцове от Персийския залив - тези и много други казаха думата си. Няма друго събитие, на което докато си пиеш кафето или в автобуса, да можеш да хванеш някой банкер от Уолстрийт или Нобелов лауреат, който да сподели с теб частица от мъдростта си по въпроса за кризата.

По време на дискусии, речи, обяди и вечери, както и в неформална среда, можеш да намериш някаква логика в тази седмица. Макар че при толкова заложени лични корпоративни богатства, истерията не е била далеч.

Например настроението във вторник вечер е било апокалиптично. Говорело се е за „майката на всички рецесии", лавина от песимизъм се е спуснала върху Давос. И както понякога за да предизвикаш лавина е необходимо само силно да извикаш думата в подходящите условия, така изглежда преди няколко дни и световните лидери докараха рецесията, непрестанно горейки за нея.

Тогава изглеждаше очевидно, че кредитната криза се е пренесла върху пазарите на акции и „реалната икономика" на работните места и продукцията. Намалението на лихвените нива, за което пазарите крещяха, изглежда само понижи цената на акциите. Ах, каква неблагодарност от страна на пазарите. Някои отбелязаха, че пазарите се държат като „разглезена брадавичеста свиня". Сега, в края на тази луда седмица, нещата изглеждат по-различно.

Всъщност може да се окаже, че трите големи истории през тази седмица са взаимно свързани. Един от факторите за слабостта на пазара напоследък може би са били проблемите на Société Générale - но преди да станат публично достояние. Когато банката се опита да продаде излишъка от акции, придобити от нейния трейдър мошеник, пазарът е подушил кръв, натиснал е цените даже още по-надолу и SocGen се приземи с опасност за живота.

Когато ФЕД вижда всичко това, търси начин да позволи на пазарите да заемат пари евтино, за да преодолеят влошаващия се в очите на централните банкери период.

Независимо дали горното предположение отговаря на истината, интелектуалното усилие, насърчавано от (псевдо) академичната атмосфера в Давос, ни разкрива следните истини: случаят SocGen е еднократно явление и прилича на аферата на Ник Леесон, закопал най-старата инвестиционна банка на Великобритания преди 12 години ; бързо нарастващите нововъзникващи икономики като Индия, Китай и особено Русия вероятно са достатъчно „отвързани" от Запада, за да се избегне депресия дори ако Америка и Европа паднат; техните суверенни фондове, формирани на база търговския им излишък, могат да се използват за рефинансиране на западните банки, какъвто процес вече видяхме в най-голямата банка в света Citibank; намаляването на лихвите от ФЕД и плановете на президента Буш за намаляване на данъците и увеличаване на публичните разходи определено работят.

Има и по-трезва преценка: „преоценката на риска", тоест намаляването на алчността, е добро нещо. И най-вече има добър оптимизъм за това, което вълнува най-много Давосианците - техните корпоративни печалби. Ако се съди по джаз фънк купона, който McKinsey & Co и ArcelorMittal си спретнаха след речите снощи, международният капитализъм започва да релаксира след сътресенията, през които счита, че е преминал.