Обезпечителен фонд ще изплаща обезщетенията по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", "Злополука", „Заболяване" и всички видове животозастраховки при фалит на застрахователя.

Такива защитни схеми са въведени за гарантиране на депозитите в банките и на средствата, предоставени на инвестиционен посредник.

Това е едно най-съществените предложения за промени в Кодекса за застраховането, които правителството прие, заявяват от пресцентъра МС.

С промените в нормативната уредба се въвеждат разпоредбите на директивата на ЕС за презастраховането. Ангажимент на държавите-членки е да приведат законодателството си в съответствие с нейните изисквания до 10 декември 2007 г.

Заедно с предвижданите изменения и допълнения в Кодекса, насочени към въвеждане в българското законодателство на презастрахователната директива, се предлагат и такива с цел подобряване на механизмите за защита на потребителите на застрахователни услуги.

Промените в Кодекса предвиждат въвеждането на специална уредба за защита на длъжниците по кредити, които са сключили застраховка във връзка с получаването на кредита. С измененията се цели да се спре практиката застрахователите или банките да прекратяват или да променят тези застраховки без да уведомят клиентите си. Измененията задължават кредитната институция, която е осигурила застраховката, своевременно да информира клиентите си за съдържанието и изменението на застрахователното правоотношение.

Предвижда се отпадане на възможността за предявяване на регресни искове - т. нар. иск за възстановяване на обезщетение, от страна на застрахователи към водачи, които са виновни за пътнотранспортно произшествие, но имат сключена застраховка "Гражданска отговорност". Понякога виновният водач бива ангажиран в дълго съдебно производство, което понякога завършва с осъждането му да възстанови голяма сума на застрахователя (платил обезщетение на другия водач), въпреки че той е сключил задължителната застраховка.

С промените в Кодекса за застраховането се предлага прецизиране на обхвата на информацията, която се разглежда като застрахователна тайна. Според действащата в момента дефиниция застрахователна тайна са практически всички сведения за дейността на застрахователя, включително и важна потребителска информация, която би следвало да бъде достояние на потребителите на застрахователни услуги.