За корумпираните официални лица в Централна и Източна Европа, животът рядко е бил по-добър. Присъединяването към ЕС предложи големи фондове от публични пари  за крадене. И местните антикорупционни учреждения са доказано беззъби, изолирани или просто  закостенели.

Най-големите проблеми са в Румъния и България, двете най-нови членки, чиято очевидна неспособност  да се преборят с корупцията по-високите места във властта  доведе до все по язвителни публични предупреждения от Брюксел. Но останалите страни също се справят зле. „Преди присъединяването, правителствата бяха контролирани от близо. Сега борбата с корупцията не е приоритет", коментира Драго Кос, президент на ГРЕКО, антикорупционен център към организацията по човешките права  в Съвета на Европа. „Европеизацията на политическите елити беше до голяма степен считана за даденост," казва Алина Мунгиу-Пипиди, румънка, университетски преподавател в Берлин.

Дори и в Словения - давана за пример за добро управление - законодателите се опитват да закрият комисията, която се занимава с превенция на корупцията, управлявана от г-н Кос, с аргументите, че тя е скъпа и ненужна. Истинската причина може би е пренебрежението към всички обществени наблюдатели (в които заплатите на персонала са били орязани с една трета) и постоянните атаки на комисията  срещу правителството. Разискването на закриването предизвика и външни протести, включително и от ОИСР, базираният в Париж клуб на богатите страни.

В Латвия, ръководителят на антикорупционната агенция, който разследваше финансирането на бившата управляваща партия за малко да бъде отстранен и разследването спряно. В Словакия, министърът на правосъдието призова за специален антикорупционен съд, в който служителите да са високо платени и добре проучени, с една дума „фашистка организация". Дори неговата партия, която е най-новия член на управляващата коалиция се опитва да изкара предложението противоконституционно. Друг министър пък иска подкупването на чужди граждани да се превърне в законна част от публичните разходи.

Но най-впечатляващите случаи са все още на Балканите. Едва три месеца след като се присъедини към ЕС през 2007 г., румънското правителство уволни Моника Маковей, министърът на правосъдието който неустрашимо атакуваше корупцията в управляващите среди. Нейният наследник се опита да спре антикорупционно разследване на прокуратура за неговите политически спонсори. Той е бивш адвокат на Газпром в Русия. И сега процедурни препятствия спират действията срещу всички случаи на корупция на високо равнище. Разследването на бивши министри в момента се нуждае от парламентарно одобрение и изпращане на всеки случай обратно към първата инстанция. Въпреки че Румъния е на последните места според ранглиста на Тансперънси Интернешънал за корупция, правителството изглежда решено да атакува повече критиците отколкото самия проблем.

България, по същия начин, предпочита  говоренето пред действието. Многото нови антикорупционни агенции са слабо координирани и никога няма да започнат да функционират. Няма случай на високо равнище на корупцията, който да е доведен до присъда, като и не е разкрито нито едно от 120-те гангстерски убийства от 2001 г. насам. Служителите на ЕС (и повечето българи) вярват, че организираната престъпност достига до най-високите нива на управление. Принудителната оставка на вътрешния министър Румен Петков през април, е твърде малка стъпка. Брюксел обмисля съкращаване на милиарди евро от присъединителните помощи и спиране на признаването на българските съдебни решения.

Широко рекламираните специални агенции не могат да се справят със съдебната система, изпълнена с престъпни,  уплашени или неопитни съдии и прокурори.. Всъщност, в лошо развиващите се страни, мощен антикорупционен орган дори може да влоши проблема: специални правомощия и привилегии могат да бъдат използвани за користни цели или за уреждане на политически сметки. Това стана в Полша, където ревностни търсачи на компромати от Партията на закона и справедливостта спомогнаха за победа на изборите през 2005 година. Въпреки че повечето поляци явно смятат, че богатството е знак за минало нарушаване на законите, те още по-малко одобряват твърдата ръка и избирателните и публично разгласявани действия на новата антикорупционна агенция. Новото правителство намали правомощията й, и вместо това се опитва да ограничи бюрокрацията.

Това може би е по-обещаващ подход. Енергичните мерки срещу корупцията работят, само ако държавната администрация е опростена до точката, където вземането на подкуп стане или ненужно или много очебийно. Това е тайната на успеха в Естония, вероятно „най-чистата" страна в региона. Но повечето източно европейски страни трябва още да реформират бюрокрациите си, които създават много възможности за нерегламентирани връзки.

Източна Европа може да заболее позволявайки лошо управление, което да ерозира икономическата й конкурентоспособност. Избирателите като цяло са разочаровани от пост-комунистически политики. Но от Балтика до Балканите, дори и политиците, изправени пред най-потресаващи обвинения в корупция като че ли не чувстват негативи при избори. Малко като в Италия, наистина.