„Вицепремиерът Томислав Дончев: И по корем ще се влачим, но ще направим магистрала "Хемус"", пише в. „24 часа"
- Г-н Дончев, минаха първите две заседания на кабинета. Ще го бъде ли?
- Няколко неща са безспорни - всички министри имат огромна мотивация да си свършат работата. Въпреки сложния политически генезис имаме уникален като профил кабинет - поредица от бивши успешни министри, отговаряли за инфраструктурни проекти, за първи път кабинет, който си повтаря мандата, бивш еврокомисар, двама бивши кандидат-президенти и двама бивши евродепутати. Така че от гледна точка на експертиза въпреки трудния коалиционен формат този кабинет стои изключително високо.
- Остава от тези отлични елементи да се сглоби работещ механизъм.
- За мен критичният въпрос е взаимодействието на кабинета с НС, а не в самия него. Под лидерството на премиера аз съм убеден, че много бързо той ще се превърне в работещ екип. Не може във всяко свое действие да тръпнем дали ще получим парламентарна подкрепа, или не.
Прочети още от в. „24 часа"

„Американски кандидат за шест соларни парка", пише в. "Капитал Daily"
Напук на икономическата и политическа несигурност в България в сектора на възобновяемата енергия се подготвя сделка с индикативна стойност от 61.4 млн. долара. Американската компания Energiz Renewable Inc (ERIP), която инвестира в изграждането и експлоатацията на проекти в сектора, има намерение да купи 6 фотоволтаични централи в България от "Хелиос пауър". През октомври компаниите са подписали писмо за намерение за продажбата, става ясно от съобщение на Energiz Renewable, в което се посочва и стойността на сделката. Посредник по нея е регистрираната във Великобритания Archfeld LLP.
От българска страна изпълнителният директор на "Хелиос пауер" Иво Иванов коментира за "Капитал Daily", че се водят разговори, които все още не са приключили, и че най-разумно е да се изчака, за да се види каква ще бъде ситуацията в България след сформирането на новото правителство. "Финализирането на сделката е въпрос на бъдеще, което е неопределено", посочи Иванов. Продажбата се вписва в първоначалния замисъл на компанията за изграждането на фотоволтаичните паркове в България. Иванов обаче не отрича, че в последните години няма инвеститор, който да не търси изход.
Сделката между Energiz Renewable Inc и "Хелиос пауер" е за шест фотоволтаични централи, чиято обща инсталирана мощност е 17.8 мегавата. Поотделно парковете са между 1800 и 5000 киловатпика и са разположени в Южна и Северозападна България.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Спасяват влогове и до 250 000 лева", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Държавата да гарантира влогове и до 250 000 лева, предвижда нов закон. Сега при банков фалит са защитени депозитите до 196 бона.
Промяната няма да касае всички влогове, а само някои, които се правят с определена цел. Сред тях са парите от продажба на жилище, от подялба след развод или изплатена застраховка.
Те ще са гарантирани до 3 месеца след внасянето им в банката, пише в проект на финансовото министерство. Според него защитените влогове вече ще се изплащат до 7 работни дни, след като затворят трезора. Европейската директива, която ние трябва да спазим с новия закон, влиза в сила от 3 юли 2015 г. За България обаче това трябва да стане още от 1 януари 2015 г. Причината е, че срещу страната ни започна наказателна процедура заради забавеното изплащане на защитените влогове в КТБ.
Прочети още от в. "Стандарт"

"МФ изненада с нов закон за гарантиране на влоговете" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Министерството на финансите вчера изненадващо публикува проект на изцяло нов закон за гарантиране на влоговете в банките. В него са пренесени "революционни" промени, продиктувани от новата европейска директива, които ще защитят значително по-добре интересите на спестителите. Една от най-важните промени е, че когато банка закъса, най-късно след 7 работни дни Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ) ще трябва да започне да изплаща защитените депозити на фирми и граждани. И освен това изплащането трябва да приключи в рамките на 3 месеца. По сегашния закон плащането започва 20 дни след отнемането на лиценза на банката и може да се точи 5 години.

В мотивите си за новия закон МФ признава, че основна причина за съкращаването на сроковете е заплахата от евроглоби - заради случая с КТБ, чиито клиенти вече половин година нямат никакъв достъп до парите си, Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Богаташи разпродават палатите си в Софийско" четем на първа страница във в. "Монитор"
Кризата накара много от притежателите на скъпи къщи в Софийска област да ги обявят за продажба, научи „Монитор". Обявите в сайтовете за имоти с цена над 100 000 евро надминават 330. Най-скъпо - за 1,09 млн. евро, се продава ранчо в с. Пролеша, разположено на площ от 24 дка с луксозна къща. Офертата стои в имотните портали повече от година.
9 са офертите над половин милион евро
Все пак предлагането на евтини къщи в областта е малко по-голямо, отколкото на скъпите. Обявите с цена до €30 000 са около 500. Най-ниската от 9950 лв. е за малка къща, строена през 1990 г. във вилна зона край Своге. Търсенето на извънградски имоти край София обаче е малко, смятат брокери.
Според Наско Атанасов от „Виктория инвест" има изгодни оферти в някои селища около столицата като Костинброд, Нови Искър, Нови хан, Равно поле, намиращи се близо до големия град и имащи удобни транспортни връзки с него. „Там може да се намери къща от 60-70 квадрата за около 30 000 евро с двор, но
във всички случаи сградата има нужда от ремонт
и дори преустройство, за да стане годна за обитаване по съвременните стандарти", уточнява той. „Евтините имоти по селата обикновено не разполагат с доста неща. Повечето от тях нямат вътрешна тоалетна или изградена нормална баня, уточнява брокерът. Според него някои предпочитат да си купят къща с по-малко удобства, в малко по-отдалечени селища, най-вече в Искърското дефиле, и да ги ползват само през лятото.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"БСП иска банките и БНБ да платят гарантираните влогове", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Търговските банки и Българската народна банка (БНБ) да попълнят липсващите 1.5-1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за разплащане с депозантите в КТБ. Това е идеята на група депутати от "БСП - лява България", които са депозирали в деловодството на Народното събрание промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Те предвиждат при недостиг на средства във фонда той да увеличи четири пъти годишната вноска на търговските банки и да я събере авансово. А при допълнителен недостиг се включва и БНБ с кредит към фонда.
В момента всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда, равна на 0.5% от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа. Това прави 250 млн. лв. за 2013 г. С внесената поправка управителният съвет на фонда има право да задължи банките да внасят до 2% от общия размер на влоговата база в продължение на до 3 години. Също така при недостиг той трябва да задължи търговските банки да преведат авансово годишни премийни вноски в определен срок (и при евентуално увеличения размер), като за база се взема последният ден на предходния месец. Това означава, че ФГВБ би могъл да изиска над 1 млрд. лв. от банките. И сега законът позволява на фонда да вдигне вноската до 1.5% и да я изиска авансово, но БНБ е против, тъй като това ще изведе много банки на загуба.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Депутатите единодушно ликвидираха парламентарното номадство", пише в. "Сега"
С рядко виждан консенсус членовете на комисията за Правилника на Народното събрание одобриха идеята на БСП да се премахне възможността депутатите да преминават от една парламентарна група към друга. Освен това на независимите им се забранява да формират нова ПГ независимо от броя им. Пълна подкрепа намери и друга идея на социалистите - съществуващите групи да не могат да се разделят или сливат. По предложение на ГЕРБ и Реформаторския блок отцепниците се преименуват на нечленуващи в ПГ, а думата независими ще се използва само за влезлите без политическа сила зад гърба им. До момента никой не отговаря на това условие.

Шумен спор обаче предизвика един на пръв поглед по-незначителен въпрос - възможността неправителствени организации да посещават свободно заседанията на Консултативния съвет по законодателството към парламента. Органът трябва да дава становища по готвените за пленарната зала законопроекти. Правилникът императивно задължава шефа на НС да създаде такъв орган, но досега разпоредбата почти не се спазваше. ГЕРБ и партньорите им от Реформаторския блок и Патриотичния фронт се разбраха съветът да бъде отворен само за юридически лица с нестопанска цел, вписани в съответния регистър на правосъдното министерство.
Прочети още от в. "Сега"

"Болници купили ненужни лекарства за 59 млн. лв.", четем във в. "Монитор"
Болници са поръчали лекарства за 59 млн. лв., без да имат нужда от тях. Това показват резултатите от проверка, направена в 13 лечебни заведения из цялата страна в периода януари 2013 ¬ юни 2014 г. Това съобщи Бойко Великов, директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, позовавайки се на данни от доклад, изготвен от центъра, чиято цел е да се изготвят предложения, противодействащи на корупционните практики.
Данните сочат още, че по-голямата част от обявените обществени поръчки са били неоснователни или въобще не са били провеждани независимо че законодателството го изисква.
В доклада се предлага да се извършват централизирани търгове за доставка на медикаменти, тъй като възможността за контрол е много по-голяма, допълни Великов. По думите му процедурите по закон трябва да бъдат такива, че да не се допуска забавяне в снабдяването с лекарства на лечебните заведения. Трябва да се въведат електронни обществени поръчки,тъй като те дават възможности за ограничаване на корупционните практики, каза още Великов. И сега има регистър на обществените поръчки, но понякога се оказва твърде трудно да се намери цялата информация, свързана с определени обществени поръчки, посочи той и даде за пример поръчките, свързани с инвестиционната програма "Растеж и развитие".
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Можехме да избегнем свръхдефицит", пише в. „24 часа"
МНОГО дълго се дискутира актуализацията на бюджета за 2014 година, някои са "за", други са "против", но реално още от лятото актуализацията е неизбежна. И причината е много проста - разходите по бюджета вече в голяма степен са разпределени и похарчени, а приходите са нереалистично високи и не могат да се съберат.
Реално, актуализацията не променя нищо, тя просто констатира, че приходите са далеч по-малко от планираното, а разходите са повече и изчислява съответния дефицит.
Още през пролетта се видяха първите признаци, че бюджетът не се изпълнява по план, тъй като разходите се увеличаваха устремно, а приходите стагнираха. Тогава имаше предупреждения - както от български икономисти, така и от МВФ и Европейската комисия. Ако тогава някой се беше вслушал в предупрежденията и беше взел мерки, можеше да се избегнат големите проблеми.
Но по онова време всяка критика се възприемаше като политическа атака и правителството отричаше проблемите, вместо да ги решава. Така че моментът за вземане на мерки беше изпуснат.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Големите в пътищата в битка за Западната дъга", пише в. "Стандарт"
8 родни играчи, австрийци, чехи и италианци се борят за 92,7 млн. лв.

Най-големите родни пътностроителни фирми са подали оферти за изграждане на втората отсечка от Западната дъга на столичния околовръстен път. От общо 10 кандидати да построят 5,5-километровата отсечка, която започва малко след пресичането на река Карач, осем са родни сдружения или фирми. Две български компании са избрали да участват в търга самостоятелно - ГБС "Инфраструктурно строителство" АД и "ИСА 2000" ЕООД. Още 6 родни консорциума и обединения ще се конкурират с тях за поръчката, чиято индикативна стойност е 92,7 млн. лв. без ДДС. В битката участват консорциум "ХСП инвест-С3", в който влизат "Пътстрой Бургас" ЕООД, "СК-13 Пътстрой" АД, "Хидрострой" АД и "АБ Инвест НН" ЕООД. В консорциум "Западна дъга 2015" сили са обединили "Пътстрой-92" АД и "Пътища и съоръжения" ЕАД. "Трейс Груп Холд" АД и "Станилов" ЕООД са подали обща оферта от името на обединение "СОП Запад". Оферти е подало и ДЗЗД "Витоша 2014", в което участват "Инжстройинженеринг" ЕООД и "Автомагистрали Хемус" АД. В кандидата ДЗЗД "Европейски пътища" влизат "Джи Пи Груп" ООД, "Автомагистрали Черно море" АД и "Пътстройинженеринг" АД. А в ДЗЗД "Волуяк 2014" участват "ПСТ Груп" ЕАД и "Понсстройинженеринг" ЕАД. Самостоятелно е подала оферта в търга италианската компания "Серениссима Коструциони" СПА, а заедно кандидатстват чешката "Страбаг" АД и българското подразделение на едноименната австрийска фирма "Щрабаг" ЕАД. Проектът се финансира по първата ОП "Транспорт", тъй като обектът е продължение на магистрала "Люлин" и част от коридор номер IV на Трансевропейската транспортна мрежа, свързващ Видин с Кулата.
Прочети още от в. "Стандарт"