Настоящата норма от 10 на сто вече не е атрактивна за хората Доброволното плащане не е сред силните страни на българина. Нашенецът дори и поговорка е измислил – по желание и до... не се ходи. Ако пък ще трябва да се плаща, важното е да не се мине. И държавата знае – иска ли да събере пари за нещо, прави го задължително. Ако пък е доброволно, дава отчисления, отстъпки, преференции. За да се запази стандартът на живот след пенсиониране, международната практика е приела пенсията да съставлява 70-80% от последната работна заплата. У нас пенсиите от първия и втория пенсионен стълб (Държавното обществено осигуряване и универсалния пенсионен фонд) едва ли ще надхвърлят 55 на сто. Затова доброволното пенсионно осигуряване (ДПО) е толкова важно. За родените преди 01.01.1960 г. пък то е единствената възможност да се включат в пенсионна схема (защото са лишени от възможността да спестяват в универсален пенсионен фонд). Въпреки това доброволното пенсионно осигуряване все още е в периода на своето детство – процентът на хората, които стават клиенти, не е никак висок. Според предварителните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за м.г. броят на осигурените лица във фондовете за ДПО към 31 декември 2007 г. е 3 440 814 души. От тях едва 17% са се доверили на доброволното осигуряване. Към края на 2007 г. сумата на натрупаните нетни активи в бранша е 2,318 млрд. лв. Доброволното осигуряване генерира 29 на сто от тях. Ако погледнем назад във времето, ще видим, че през 2006 г. доброволното осигуряване държи 33 на сто от активите на дружествата и 18% от осигурените. През 2005 г. пък относителният дял на осигурените в доброволните фондове е 19 на сто, а относителният дял на активите във фондовете е 38%. Какво означава това? Че българите не само все още чакат основно държавните механизми да се погрижат за тяхната пенсия, но и че интересът към доброволното осигуряване спада. Не по-ведро е положението и в животозастраховането – също доброволна възможност да заделяме за старини. Каква е причината за ниския интерес? Едно от смислените обяснения е липсата на достатъчно атрактивни данъчни стимули. Законодателството предвижда данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане. В ЗКПО е регламентирано сумата от годишните данъчни основи да се намалява "с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи". Според ЗДОФЛ гражданите могат да ползват данъчна преференция за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения, доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от упражняване на свободна професия, доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и други доходи посочени в закона. Бисер Петков, зам.-председател, ръководещ управление "Осигурителен надзор" в КФН, коментира, че запазването на данъчното облекчение за доброволно пенсионно осигуряване в размер на 10 на сто от съответната данъчна основа в условията на пропорционално облагане доходите с единна ставка от 10% би трябвало да продължава да стимулира лицата да спестяват в доброволен пенсионен фонд. Основният стимул е в текста, който освобождава от данъчно облагане доходите от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, получени след придобиване право на допълнително пенсия. Но въвеждането на 10% единна ставка, както и облагането с 10% ставка на доходите от ДПО, получени преди придобиване на право на допълнителна пенсия, ще намалят стимулите за доброволно пенсионно осигуряване на лицата с високи доходи, чийто основен мотив за участие в ДПФ е бил спестяване на данъци, коментира Петков. Според него негативният ефект върху ДПО от въвеждането на плоския данък може да бъде компенсиран чрез нарастване на разполагаемия доход на лицата, което би им позволило да отделят повече за "трета" пенсия. "Данните за общия размер на постъпленията от осигурителни вноски в ДПФ за януари 2008 г., които възлизат на 11 753 хил. лв., показват значително нарастване спрямо януари 2007 г. и не дават основание на този етап да се твърди за "отлив" от допълнителното пенсионно осигуряване в резултат на промените в данъчния режим", коментира оптимистично Петков. Пенсионните компании обаче не са такива оптимисти. Новият плосък данък от 10% има отношение само към лицата, които теглят натрупаните от вноски средства преди придобиване право на пенсия. В този случай вноските, които са ползвали данъчни преференции, се облагат с 10 % окончателен данък при изтегляне, посочи и Румяна Сотирова, изпълнителен директор на "ING Пенсионноосигурително дружество". Тя коментира още, все по-неблагоприятните демографски тенденции притискат държавата да стимулира хората и те да отделят доброволно пари за старини. "Населението застарява, което означава че все по-малко работещи ще финансират пенсиите на все по-голям брой пенсионери. Възможностите на системата за обществено осигуряване са ограничени и ще трябва да се допълват за сметка на все по-големи субсидии от държавния бюджет. В тази ситуация държавата трябва да създаде благоприятни условия, при които хората да спестяват. Ето защо трябва да се помисли в посока увеличение на процента на данъчна преференция за вноските в доброволен пенсионен фонд. Така постепенно тежестта на пенсионното осигуряване ще се преразпредели от държавата към индивида", мотивира се Сотирова. И от ПОД "Алианц България" смятат, че засега държавата не създава данъчен комфорт. "Въпреки намаляването на данъчната ставка от 24% на 10%, намалява единствено данъчният ефект, но не и ползите от дългосрочното натрупване на средства, при което се акумулират ефектите от високата доходност, отстъпения данък и необлагаемите плащания "на изхода" (при пенсиониране)", категорични са от ПОД Алианц България. Животозастрахователният бранш също смята, че данъчните облекчения не мотивират. Според Георги Георгиев от ЗК "Уника живот" с приемането на плоския данък намалението на данъчната тежест с 10% се отразява върху хората със средни и над средните доходи, каквито основно са клиентите по застраховки "Живот" и застраховка "Живот, свързана с инвестиционен фонд". И въпреки, че стъпката би трябвало да е благоприятна, на практика е демотивираща. Авансовият данък, с който се облагат доходите по извънтрудови договори, е равен на окончателния данък – 10%. При получаването на доходи по тези договори през годината не е предвидена възможност да бъде намаляван текущо доходът на получателите на такива доходи. Това означава, че те ще имат възможност да ползват данъчното облекчение еднократно след изтичане на календарната година, като подадат данъчна декларация и очакват връщане на надвнесен данък от данъчните органи. Обикновено това е тромава процедура, която се бави във времето, обяснява Георгиев. Размерът на данъчното облекчение остана в старите размери – 10% т.е. колкото е размерът на данъка, затова застраховките не са особено мотивиращи за тези категории след промените. С колко да се вдигне облекчението? От пенсионното дружество на "Алианц България" смятат, че ако размерът на данъчното облекчение бъде увеличен от 10% на 15% от данъчната основа, стимулът за осигуряващите се ще е увеличен. "Смятаме обаче, че към настоящия момент е по-реалистично, а би било и по-стимулиращо, да бъде намален еднократният данък при изтегляне на средствата преди пенсиониране (напр. до 5 или 7%). Същевременно, не сме се отказали от предложението за увеличаване на данъчното облекчение за родените преди 1960 г. до 20% от данъчната основа", коментират още от ПОД "Алианц България" . И животозастрахователите искат вдигане с пет пункта на данъчното облекчение. Според Георги Георгиев от "Уника" е наложително размерът на данъчното облекчение да бъде увеличен от 10% на 15%. Освен това, според него, трябва да бъдат освободени от данък при изтичане на дългосрочните застраховки. "С освобождаване от данък при изтичане на застраховки със срок 10 и повече години те ще бъдат поставени в равностойно положение с плащанията на доброволните пенсионни фондове", смята Георгиев. От двата бранша се надяват въпросът с данъчните облекчения да бъде предложен за разглеждане още при първото обсъждане на данъчните закони. След всичко обявено дотук обаче не може да не прави впечатление как пенсионните компании коментират някак блоково въпроса за намаляването на данъчните тежести. Вярно е, че норма от 10 на сто данъчно облекчение не е никак интересна за обикновения гражданин и че ако бъде завишена, хората може и да проявят интерес към третата пенсия. Тогава не увещаването и рекламата, а обикновената сметка, която работещите биха направили за парите си, би ги накарала да се обърнат към третия пенсионен стълб. Другият въпрос обаче е по-интересен: искането за намаляване на еднократния данък при изтегляне на средствата преди пенсиониране. Дали наистина ако той бъде намален от 10 на 7 или дори 5%, хората ще се юрнат да спестяват, подмамени от възможността да си теглят по-евтино парите още преди настъпване на третата възраст? Справка с КФН показва, че досега работещите се сещаха за възможността легално да спестят пари в края на годината, а ежегодно брутните постъпления от осигурителни вноски нарастваха двойно и тройно във всички дружества в месеците октомври, ноември и декември. От тази година обаче плоският данък на практика обезсмисли 10-те процента еднократен данък на "изхода". Сега ако осигуреният внесе пари в доброволния фонд и отчете това в данъчната си декларация, ще намали облагаемите си доходи с 10% и така ще спести от данъка си, а ако реши да си изтегли парите преди пенсиониране, той ще плати 10 на сто еднократен данък. По този начин внесените през декември пари ще се върнат през януари (или когато реши да ги изтегли), като за тази операция осигуреният няма да е загубил нищо, но няма и да е спечелил. Ето защо е разбираема мотивацията на компаниите да искат "по-стимулиращо намаляване на еднократния данък при изтегляне на средствата преди пенсиониране". Въпросът е дали исканите 5% наистина ще накарат българина да спестява за старини или просто ще помогнат да се запази отчитането на по-високи финансови резултати за пенсионните компании в края на годината.