Финансовите държавни катастрофи не са запазени за Азия и Латинска Америка - и в Европа е възможно държава да фалира, коментира германската медия Die Welt. След Исландия, сега Унгария и Украйна също получиха спешни спасителни кредити, а сред населението им се надига масова паника.

Същността на проблема е известна от предишните валутни кризи: бурен икономически растеж, постиган с привличане на чуждестранен капитал. Сега, когато банките по целия свят срещат затруднения, чуждестранният капитал започва да се изтегля. Местната валута драстично губи от стойност, а външният дълг се изстрелва нагоре.

В края на миналата седмица в следствие на финансовата криза се стигна до спекулативни разпродажби на унгарския форинт и унгарските държавни ценни книжа. За няколко дни форинтът загуби 10% спрямо евро, а търговията с ДЦК бе само в посока „продава".

Външната задлъжнялост можеше да вкара унгарската държава в банкрут, тъй като банковата система на Унгария до голяма степен е зависима от пари от чужбина. За да успокои нещата, ЕЦБ обеща подкрепа (безпрецедентна за страна извън еврозоната) - което обаче няма да е достатъчно да се стабилизира ситуацията и в събота премиерът Ференц Дюрчани свиква извънредна национална конференция от икономисти и партийни лидери.

Не по-добре стоят нещата в Украйна. Делегация на МВФ е в Киев и проверява финансовата политика на премиера Юлия Тимошенко. Страната е пред паника въпреки отпуснатите $14 млрд. помощи. В рамките на няколко дни гривната загуби 20% от стойността си.

Украинците вече не вярват на своята валута и започват да обръщат гривни в долари и злато, като от началото на октомври са изтеглени спестявания в местна валута за $1.3 млрд. От началото на годината вносът на злато в Украйна се е увеличил четири пъти спрямо същия период на предишната година. Правителството се опитва да смекчи положението, като замразява цените на стоманата и електричеството за индустрията и ограничава действията на търговските банки. Засега мерките не помагат особено.

Анализаторите на Файненшъл Таймс посочват, че украинските банки са теглили големи кредити в чужбина за да финансират кредитната експанзия в страната и сега трудно могат да се рефинансират. В същото време дефицитът по текущата сметка на Украйна се разширява, тъй като главните експортни суровини на страната, въглища и стомана, рязко поевтиняват. Нуждите на Киев от кредит нарастват тъкмо когато кредитът е най-оскъден, а преките чужди инвестиции се забавят.

Украинските власти настояват, че икономиката на страната е в добро състояние. Централната банка осигурява подкрепа на 20 други банки и вече пое ръководството в два кандидата за фалит. Но антикризисните мерки се спъват от политическата несигурност, като президента Виктор Ющенко свика предсрочни парламентарни избори през декември.

Русия в момента има най-сериозни финансови проблеми. С $560 млрд. валутни резерви за страната опасност от фалит няма, но банките в Русия са под натиск, особено след затрудненията на Глобекс, среден по размер кредитор, който забрани на вложителите да теглят предсрочно от влоговете си. Инфлацията е висока, това налага индексиране на пенсии и заплати. Бюджетните разходи до 2010 г. могат да се удвоят и да достигнат $586 млрд. За подготовката на зимната Олимпиада в Сочи ще се наложат големи разходи за инфраструктурни проекти. В сравнение с БВП, до този момент спасителните мерки одобрени от руското правителство са по-големи от плана на Полсън за $700 млрд. Цените на петрола се понижават, а цените на жилищата (Москва е сред най-скъпите градове в света), са една голяма въпросителна.

В целия регион на източна Европа икономическият растеж рязко се забавя, като прогнозите на МВФ за централна и източна Европа говорят за 5% среден растеж на БВП през 2008 г. и само 3.5% ръст за 2009 г. За Русия икономическият растеж се очаква да бъде 7% през тази и 5.5% през следващата година.

Първи изводи от кризата в региона

По глобалните стандарти това не е чак толкова лошо, особено щом Западът се сблъсква с рецесия. В нормални времена намаляването на растежа щеше да е дори добро за икономиката, тъй като до лятото основните проблеми за източна Европа бяха прегряването на икономиката и инфлацията. В Украйна например инфлацията достигна 31%. Благодарение на добрата реколта, цените на храните се понижиха малко, което смъкна индекса на потребителските стоки. Въпреки това инфлацията остава голям проблем за много страни, като в Русия е 15%, а в България над 11%.

Регионът на източна Европа като цяло е по-слабо уязвим от Запада към кредитната криза, тъй като нивото на задлъжнялост на компаниите и домакинствата е ниско по западните стандарти. Австрийската банка Райфайзен твърди, че банковите активи в централна Европа са 90% от БВП през 2007 г. и 65% в Русия, докато за еврозоната средното е 250%.

Но тези обобщения изглежда скриват рисковете за отделните страни. През последните седмици развоят на събитията показа, че Нова Европа не е един регион - това може би е един от най-важните изводи за нас от кризата до този момент. Разликите между Чехия и Украйна са диаметрални. България, да чукнем на дърво, засега сякаш остава в лагера на стабилните. Но не се знае още колко време, тъй като дефицитът по текущата ни сметка, който отново ще надхвърли 20%, ще се финансира все по-трудно в кризисни времена.

Това ни насочва към другия извод, а той е, че както никога не е било безопасно, и през XXI век не е добре гаранцията за стабилност на финансовата система на страната да се получава от чужбина. Панацеята „преки чуждестранни инвестиции", с която заместник министри запушваха устата на недоверчивите журналисти преди година, е все по-спорна. Така Институтът по международни финанси, цитиран от Файненшъл Таймс, посочва, че главната опасност за региона е зависимостта от външни финанси и кредит.

Миналата година бе рекордна за притока на частен капитал в нова Европа (вкл. Турция). Само че от $394 млрд. през 2008 г. паричните потоци ще изтънеят до $322 млрд. тази година и $262 млрд. през 2009 г. Все пак, високи цифри, но тъкмо дават пространство за голямо падане.