„Кабинетът определи осем приоритетни сектора за растеж", съобщава от първата си страница „Класа"
Осем сектора стават приоритет за бъдещото развитие на българската икономика, обяви вчера по време на конференцията „Секторна стратегия за привличане на инвестиции в България" министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Това са електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, земеделие и хранително-вкусова промишленост, логистика, химическа промишленост, информационни технологии, аутсорсинг, здравеопазване и фармация.

Стратегията бе представена от министъра в присъствието на премиера Бойко Борисов. Документът е разработен след проучване между 300 хиляди български фирми, подготвено от компанията ATKEARNEY. Приоритетните сектори имат добри традиции в България, за тях има подготвени специалисти, благоприятно е и географското положение на страната. Те притежават голям потенциал за ръст на експорта, заетостта, регионалното развитие и биха могли да привлекат значителни инвестиции след целенасочен инвестиционен маркетинг и координирани усилия на правителството и бизнеса, пише в стратегията.

България търси начини да намери нови позиции в условията на криза. Зелената, чистата икономика дава възможност за растеж. Страната има потенциал за изграждане на клъстери от зараждащи се индустрии. Чистите технологии могат да обединят клъстер химическа промишленост, логистика, аутсорсинг, фармация, здравеопазване, заяви Трайков. Според него здравеопазването и уелнесът ще ни утвърдят като туристическа дестинация. Изследването определя като перспективно производството на биохрани и хранителни добавки.
Още от статията на „Класа"

„Европейският съд задължи България да плаща за бавно правосъдие", разкрива от първата си страница „Сега"
Европейският съд за правата на човека задължи България до една година да създаде механизъм, с който да обезщетява бързо и справедливо жертвите на нейното бавно правосъдие. Ако не се справи, Комитетът на министрите (изпълнителният орган на Съвета на Европа) ще я посочи като държава, която не изпълнява международните си задължения, т.е. на която не може да се вярва.

Жълтият картон бе вдигнат чрез първите за България пилотни решения на съда в Страсбург. Това е нова процедура, която се прилага в случаите на голям брой повтарящи се дела. В момента пред европейските магистрати чакат реда си 700 жалби срещу България за бавно правосъдие (500 по граждански и 200 по наказателни дела). Това означава, че затлачената българска съдебна система създава проблем и на европейския съд. Специалист по делата в Страсбург обясни на "Сега", че процедурата по тези жалби ще продължи, а ако държавата не намери начин да компенсира бързо пострадалите, ще се изправи пред нарастваща лавина от осъдителни решения и присъдени обезщетения.

"Държавата е в нарушение и заради неспособността си да увеличи ресурсите в отговор на затлачването с дела на своята съдебна система, което води до протакане. Това означава, че тя трябва да предприеме законодателни, организационни, финансови и други мерки", посочва съдът, който обикновено е много сдържан, когато трябва да се отправят принципни препоръки към държавите. България обаче е прехвърлила пределите на неговата търпимост, защото досега му се е налагало да гледа около 130 дела заради нейното бавно правосъдие (80 по наказателни и 50 по граждански казуси). Дори осъдени престъпници спечелиха дела срещу държавата в Страсбург, защото се оплакаха, че тя не им е наложила бързо заслужените им наказания.
Още от статията на „Сега"

„Страсбург осъди България на съдебна реформа", информира от първата си страница „Дневник"
След години безплодни обещания за съдебна реформа в понеделник Европейският съд за правата на човека в Страсбург задължи България да ускори наказателното правосъдие и да въведе свой механизъм за обезщетяване на хората, чиито дела - наказателни, граждански и административни, се точат с години. Срокът правителството да изпълни това е 15 месеца.

В решения по две от заведените стотици дела за забавено правосъдие в България европейският съд констатира, че този проблем е системен за страната. Двата съдебни акта бяха обявени за пилотни и указанията им са задължителни за българските власти.

Те вече не само ще покриват с парите на данъкоплатците постановените в Страсбург обезщетения заради неефективното разследване и тромавата съдебна система, а ще трябва да вземат и мерки за решаването на проблемите. Това само по себе си ще е реална съдебна реформа.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Изпитен туризъм за елитните гимназии", съобщава от първата си страница „Монитор"
Изпитен туризъм е един от най-екстравагантните трикове за осигуряване на място в столичните елитни гимназии, показа проверка на „Монитор" в разгара на подготовката преди ключовия тест след 7-и клас.

Високите балове за прием в столицата принуждават амбициозни родители да действат с всякакви средства. За тенденцията разказаха директори и учители от най-желаните столични училища. Първата стъпка е майката или бащата една година предварително да регистрират  адрес за семейството в родния си град в провинцията, където значително по-малка е конкуренцията за място в езикова гимназия след 7-и клас.

Още преди завършването на 8-и клас или след края на първата година семейството се регистрира отново в София и се прехвърля в столично училище, обясни Дияна Стоянова, пом.-директор по учебната дейност в 73-то СОУ „Владислав Граматик".

Тя подчерта, че това право на мобилност има всяко дете и родителите му по закон. Често пъти гимназията в провинцията е с чуждоезиков профил, което гарантира място в същия вид елитно столично училище дори без приравнителен изпит. Според наблюденията на учители и директори законовата вратичка за изпитния туризъм се използва най-често заради непосилно високия бал за прием. Самите деца нямали претенция в кое училище ще учат, но амбициозните родители изнамирали всевъзможни начини да прехвърлят детето си в елитно школо.

Експертите от просветното министерство все още не гледат на изпитния туризъм като заплаха и масова практика.
Още от статията на „Монитор"

„Близо половината икономика у нас е в сивия сектор", информира „Класа"
Близо половината икономика в страната е в сивия сектор. Това сочат резултатите от национално социологическо представително проучване, което е обхванало 3500 работещи на възраст от 15 до 85 години, направено от Асоциацията на индустриалния капитал. Сенчестият бизнес в България е над 40% според работодателите и тенденцията е делът й да продължава да расте. Според служителите и работниците сивата икономика е 48,6%, а според населението тя е 58 на сто.

Сред най-честите прояви на неформалната икономика са заплащането на ръка, неплащане на пълния размер на данъци и осигуровки, нелоялната конкуренция и нефактурирането, коментира доц. д-р. Емилия Ченгелова, ключов експерт "социолог" в асоциацията. Основните фактори, които водят до повишаването на сивия сектор у нас, са свързани с абдикирането на държавата от контролните й функции, политиката на правителството и регулациите, които налагат на бизнеса, пропуските в законодателството, неефективната съдебна система , високите нива на корупция, допълни тя.

Най-сериозно са засегнати инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработването. Според данните машиностроенето и пощенските услуги пък са двата бранша, в които сенчестият бизнес е едва в рамките на 10-15 на сто. В различни региони на страната процентът на незаконно работещите компании също е различен, като Монтана е с най-висок дял на сивата икономика от 62,5%, следван от Бургас с 61,3%, Ямбол е с 61,1%. В столицата този процент е 41,3%, а най-нисък е делът на сенчестата икономика в Кърджали - 34,2%.
Още от статията на „Класа"

„Банките няма да посочват кой да застрахова клиентите им", съобщава „Сега"
Банките вече няма да задължават клиентите си да се застраховат в точно определена компания, когато теглят кредит. Лизинговите къщи пък остават без правото да сключват автозастраховки без съгласието на клиента, ако цената на полицата е за негова сметка. Това предвижда проект за промени в Кодекса за застраховането (КЗ), публикуван на сайта на финансовото министерство.

В момента трезорите масово "насочват" клиентите си с жилищни кредити към точно определен застраховател, с който банката има договорка, под претекст, че това е най-изгодната оферта. Често обаче застраховките са групови и клиентите изобщо не получават копие от полицата, а още по-малко имат шанс да изберат по-евтина и атрактивна оферта. Макар да не са задължителни, застраховките "Живот", "Злополука" и "Имот" са изискване на повечето банки при тегленето на жилищен заем, като годишната премия по тях при масовите кредити излиза между 400 и 800 лв. Затова идеята на промените е подобни практики на банките да се пресекат.

Полиците, които се сключват покрай покупка на стоки на лизинг, например "Автокаско", вече няма да са валидни, ако потребителят не е дал писмено съгласие, че приема условията на договора между застрахователя и лизинговата къща, предвиждат още промените. В момента на клиентите обикновено не се дава шанс дори да прегледат застраховката, която плащат от джоба си.
Още от статията на „Сега"

„Приемат оферти за „Булгартабак"до 27 август", съобщава „Монитор"
Офертите на участниците в конкурса за продажба на „Булгартабак" ще бъдат приемани до 27 август в Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Това става ясно от решението на агенцията, което беше публикувано вчера в „Държавен вестник". 110 дни след огласяването на документа трябва да бъде внесен и депозитът за участие, който е в размер на 10 млн. евро. Продажбата на най-голямото тютюнопроизводително предприятие у нас ще стане с публично оповестен конкурс на един етап. На него ще се предложи целият държавен дял от 5 881 380 акции, които представляват 79,83% от капитала на тютюневия холдинг.

В срок от 30 дни може да се купи конкурсната документация, която обаче не съдържа информационния меморандум на дружеството. Тя е на стойност 5000 лева. Самият меморандум, до който ще имат достъп само заинтересовани лица - стратегически или финансови инвеститори, ще може да се купи от 23 юни, гласи решението на агенцията. Той ще струва 20 000 лева. Стратегическите инвеститори, които имат интерес към някогашния тютюнев монополист, трябва да осъществяват дейности по промишлена обработка на тютюн и търговия с обработен тютюн и производство и продажба на тютюневи изделия; а приходите му от продажбата за всяка от последните три финансови години е необходимо да възлизат на поне 1 млрд. евро. Поставени са също така изисквания за капацитета за обработка на тютюн и за годишното производство на цигари.

Към финансовия инвеститор са поставени претенции, свързани с размера на управляваните активи, които не бива да са по-малко от 1 млрд. евро. Собственият капитал на компанията не трябва е под 30 млн. евро.

Поне трима стратегически инвеститори имат интерес към държавния холдинг.
Още от статията на „Монитор"

„Стратегията за инвестиции по Борисов: вода, ски, храни", информира „Дневник"
Производството на храни и вода за задоволяване на световните нужди от тях, атомна енергетика за по-конкурентоспособна икономика, нови ски писти за стимулиране на туризма. Това според премиера Бойко Борисов са приоритетните инвестиции, които може да генерират икономически растеж.

Открои ги по време на представяне на секторна стратегия за привличане на чужди инвестиции, организирано от министерството на икономиката.

Премиерът откри събитието и не присъства на същинското представяне на документа, който определи като научен труд. Според Борисов икономически растеж не може да има от "приватизирането на мобилните оператори, нито от моловете, нито от възобновяемите енергийни източници" и "не ни трябват инвеститори на всяка цена".

"Като няма петрол, ще ходиш пеша. Като няма електричество, ще запалиш свещ. Като няма храна и вода, умираш. България е прекрасен рай за нашия петрол - храните и минералните води, злато тече в реките", заяви премиерът като аргумент за важността на посочените от него сфери.

На два пъти Борисов заяви, че трябва да се направят нови ски писти за стимулиране на туризма. Той се хвана за думите на министъра на икономиката Трайчо Трайков, че в Чепеларе работи най-голямата фабрика за ски в света - на финландската "Амер спортс".
Още от статията на „Дневник"