В началото на миналия век американските фондации били доста активни в България. Фондация „Рокфелер" подкрепяла образователните институции у нас и построила сграда за Агрономическия факултет (днес Биологически факултет) на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Фондацията на американския милиардер похарчила близо 300 000 долара в България, изпратила 30 лекари на специализация в САЩ, подпомогнала за създаването на Институт за народно здраве (днес Национален център по заразни и паразитни болести). Фондацията провела и мащабна кампания за изкореняване на маларията, която била обзела страната.

Всичко това се случило след посещението на д-р Селскар Гън, директор на парижкия офис на Международния здравен съвет към Фондация „Рокфелер", през февруари 1923 г., според архива на фондацията.

Още през ноември 1921 г. той се срещнал в Прага с проф. Берон, който искал да знае дали би било възможно съветът да помогне на България. През декември била изпратена друга молба до фондацията от министър-председателя Александър Стамболийски.

Ако нестабилността била ключовата дума за политическата обстановка в страната, то анализът на Гън показал, че санитарните условия в страната, цялостната организация на системата за обществено здравеопазване и администрацията също били проблематични. Много от съществуващите структури - като ХЕИ и Националният център по заразни и паразитни болести в София, изисквали обновен план за ремонт и възстановяване.

В доклада си д-р Селскар Гън описал драматичната ситуация по отношение на острите и хроничните инфекциозни заболявания, които засягали българския народ. Най-често се съобщавало за дребна шарка, скарлатина, грип, паротит, коремен тиф и коклюш.

След Втората Балканска война и Първата световна война широко се разпространила маларията и в значителна степен се развила тропическата форма на заболяването.

В писмо до д-р Гън директорът на общественото здраве д-р В. Георгиев обобщил спешните интервенции, които трябвало да бъдат направени и в които можела да се намеси Фондация „Рокфелер". Сред идеите било изпращането на български лекари в чужбина, за да специализират за 2-3 години, както и няколко висши длъжностни лица да бъдат пратени на мисия, за да се обучат по хигиенна и санитарна организация. Д-р Георгиев предложил фондацията да осигури материална помощ за изграждането на институт по хигиена.

Международният здравен съвет към фондацията приел тази гледна точка и през 1924 г. били предоставени четири стипендии на четирима български доктори. През май 1926 г. била направена втора забележителна стъпка, когато съветът решил да допринесе за построяването на централен институт по хигиена или лаборатория за обществено здраве в столицата. През1928 г.

Международният здравен съвет одобрил бюджет за Противомаларична опитна станция в Петрич за периода от 1 февруари до 31 декември 1928 г., на стойност 1 104 000 лева. Освен Гън, архитектът на операцията бил асистентът му д-р Ралф Колинс.

Първоначално установените случаи на малария били 70-80% от населението, които впоследствие били намалени до 10-12 на сто. Около 16 000 души били спасени от глад и упадък.

Според архива на фондацията българският народ осъзнал и високо оценил това, което Фондация „Рокфелер" е направила за него. Всъщност в град Петрич една от улиците е кръстена на Рокфелер, а друга - на д-р Колинс, в израз на признание и благодарност.