Колко са диригентите на българския пазар? Може ли някой да даде точен отговор? Едва ли? Дори и комисарите от антимонополната комисия нямат точна информация. С безпрецедентно настървение те атакуват фирмите от хранителната индустрия, дистрибуторите на горива и застрахователите. Защото дейността ни е на светло, оплакват се от трите бранша. А момчетата с дебелите вратове, които дирижират цените на плодовете и зеленчуците?

Юли се оказа черен месец не само за финансовите пазари, но и за няколко браншови съюза и предприятия, най-вече от хранителната индустрия. Тогава Комисията за защита от конкуренцията (КЗК) с щедра ръка раздаде наказанията с обвиненията, че са сключвали картелни съглашения. Масираният удар бе първият с такъв мащаб. Дотогава по този параграф бяха наказани само хлебопроизводители и търговци от Южна България със 155 хил. лв., защото са дирижирали цените на хляба през 2001 г.

Решението на комисията излезе през 2003 г., следва обжалване и през ноември м. г. Върховният административен постанови, че то остава в сила. Сега обаче КЗК стреля на поразия. Макар че няма единна формулировка в световното законодателство, картелните споразуменя между две или повече фирми се смятат за най-значимото престъпление срещу пазара. През последните 2-3 години Еврокомисията също „вдигна мерника" със същото обвинение срещу големи корпорации и явно ехото бе стигнало и до България. Така беше изтълкувана работоспособността на антимонополните комисари в средата на лятото.

Обвиненията на КЗК са изградени по обща схема, в която са използвани браншови организации, които са били включени в „заверата". На заседанията са били договаряни цени и пазарни стратегии. Имаше обаче и външен подтик: ръстът на потребителските цени на хранителните стоки, на горивата, на електро- и топлинната енергия. И така се наложи въпросът дали пък държавата не търси оправдания за поскъпването и необичайно високтата инфлация? За юли тя достигна до рекордните 14,5% на годишна база.

И веднага се появи още един много остър въпрос. Как да се накаже дирижирането на пазара чрез групировките на прекупвачите? От години се говори за „черешови", за „праскови" мафии. Земеделските стопани се оплакват, че винопроизводителите са се съюзили и изкупуват гроздето им по 40 ст. за кг, а на пазара го виждат по 2 лв. за килограм. При това положение докъде се простират силите на държавата. И излиза, че бръснатите глави са необезпкоявани или недосегаеми за антимонополните комисари?

Обвиненията срещу хранителния бранш
Драстичното тазгодишно поскъпване на олиото бе спусъкът, с който Комисията за защита на конкуренцията започна отстрела на браншовете. Тя се самосезира и санкционира 14 предприятия за растително масло с глоби между 300 хил. лв. и 5 хил. лв. Обвиненията обаче се отнасяха за периода между 2005 г. и 2007 г.

Тогава според комисията на срещите на УС на Съюза на производителите на растителни масла са обсъждали не само търговската политика на дружествата, но се е взело решение изкупната цена на семето през 2006 г. да е по 300-320 лв. за тон, а за следващата година - от 550 до 600 лв. за тон. Олиото миналата година рязко е поскъпнало през май и август, а би трябвало да е едва след септемврийската жътва.

После дойде редът на млекарите
Асоциацията на млекопреработвателите отнесе глоба от 15 хил. лв., с 10 хил. лв. бе наказана Националната асоциация на млекопреработвателите. Производството срещу тях бе образувано заради рязко увеличение на цените на сиренето и кашкавала през юли и август 2007 г., изпреварило с два месеца поскъпването на суровината краве мляко. Националната асоциация пък бе обвинена за сключване на забранено споразумение между членовете й за определяне на минимални цени на сиренето и на изкупуваното сурово мляко. 

И хлябът го отнесе
Три сдружения на хлебопроизводителите и сладкарите бяха наказани за масово увеличаване на хлябa с 35 хил. лв. Аргументите: в редица изявления в периода 2003 - 2007 г. техни представители коментират, прогнозират и препоръчват определени цени на хляба. Обсъждани са били и мерки за борба с конкурентите, които предлагат по-евтин хляб. Сдруженията събирали от членовете си „чувствителна информация", която е ставала достояние на всички. От това е произхождало съгласуване или координиране на поведението им.

Застрахователите с удар за 2,45 млн. лв.
Компаниите бяха наказани заради проект за меморандум, с който се определят единна минимална премия по застраховката „Гражданска отговорност" и горна граница на комисионните възнаграждения на застрахователните агенти.

Това бе първият случай, в който комисията приложи директно европейското законодателство, в което се смята, че такива споразумения са незаконни „априори", макар и да не са предизвикали реален ефект на пазара. Наказанията на компаниите бяха между 250 хил. лв. и 100 хил. лв., а асоциацията им бе санкционирана с 20 хил. лева. Общият размер на глобите възлиза на 2,45 млн. лв.

Съмнения
Дали държавата не използва КЗК за регулиране на цените чрез натиск, питат от засегнатите браншови организации? Те посочват за пример ръста на цените на брашното и на бензините през деветмесечието. Масло в огъня наля секретарят на федерацията на потребителите Павел Кърлев, който на националния събор на хлебопроизводителите и сладкарите в Хасково заяви, че цените на горивата се определяли според картелно споразумение. Комисията погна и тях, но резултат още няма.

Съмнения се породиха и заради големия брой засегнати фирми. Как антимонополистите са успели да проучат неколкостотин дружества и еднолични търговци и да докажат, че са действали в синхрон при съгласуване на цените? На този въпрос, зададен от Националната асоциация на млекопреработвателите, все още няма отговор.

Прави впечатление, че не е проверявана Браншовата камара на хлебозаводите, казват хлебопроизводителите. Според тях причина за санкциите са, че продават на по-високи цени, докато индустриалните производители могат да поддържат по-ниска себестойност, а оттам и цена. От Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите твърдят, че КЗК е подминавала техните сигнали за производители, поддържащи необосновано ниски цени.

Законът на големите надежди
За да се води ефикасна борба срещу манипулациите на пазара. Това са аргументите на Министерския съвет да внесе в Народното събрание съвсем нов проект на Закон за защита на конкуренцията. В него правомощията на държавния орган са завишени, а глобите - много по-солени.

Служителите на комисията, назначени след избор, отново ще могат да изискват информация от фирмите при събирането на доказателства, да снемат показания, ако имат разрешение от Софийския административен съд. За пръв път по подобие на европейското и американско законодателство се въвежда „програмата за освбождаване от санкции", ако участник в картел доброволно предостави доказателства срещу колегите си.

Тотално разминаване
има между мненията на обвинените и аргументите на КЗК. Естествено е при такава непримиримост Върховният административен съд (ВАС) да бъде съдник. Някои от делата пред тричленния състав на ВАС предстоят. Най-близкото е насрочено за 3 ноември за възраженията на масларите.

Навлиза се в спиралата на дългото съдебно мотане, особено при опита и методите на българската съдебна машина. Но забавянето ще се дължи и на трудността на материята - икономическа конюнктура, пазар, международни цени. Колко прокурори и съдии са специалисти в тази област? Съдът изисква ексепртизи, допитва се до вещи лица. И в ЕС тези дела не са бързи, твърдят от държавната комисия. Но със или без решение на ВАС и на КЗК, потърпевши в крайна сметка са потребителите.