Върховният съд на Китай постанови, че работодателите задължително трябва да внасят осигуровки за служителите си в националната система за социално осигуряване. Решението, което влиза в сила от 1 септември, предизвика остри дебати - от една страна цели да укрепи трудовите права, но от друга поражда опасения за свиване на заплатите и допълнителна тежест върху бизнеса, пише The Initium.
Съдът обяви за невалидни всички споразумения, с които се изключват осигурителни вноски. При неспазване работодателите ще плащат дневна глоба от 0,05% върху неплатените суми, като допълнителните санкции могат да достигнат до троен размер на дълга при продължаващи нарушения.
Служителите получават право да прекратят трудовия си договор и да търсят обезщетение, ако работодателят не внася осигуровки.
Защо промяната идва чак сега?
Строго погледнато, задължителното осигуряване не се въвежда за първи път. Още Законът за труда от 1995 г. изискваше социално осигуряване, но прилагането му винаги е било слабо, отбелязва базираното в Сингапур онлайн издание.
Множество фирми и работници подписваха споразумения за отказ или внасяха вноски на база по-ниски заплати. Китайските съдилища досега са издавали противоречиви решения по такива случаи. Новата интерпретация се разглежда като значително затягане в полза на работниците.
Дебатът за мярката стана разгорещен във Weibo, най-голямата социална платформа в Китай. Поддръжниците твърдят, че тя укрепва дългосрочното благосъстояние на работниците. Ху Сицзин, бивш главен редактор на държавния Global Times, заяви, че целта е да се подобрят условията за редовите трудещи се, като разходите в крайна сметка ще бъдат споделени от обществото.
Критиците предупреждават, че политиката ще намали нетните заплати и ще натовари бизнеса, принуждавайки го да съкращава персонал и придобивки. Bloomberg, цитирайки Société Générale, изчислява, че мярката може да вдигне разходите за труд с около 1% от БВП, като удари предимно малките и средни фирми.
А според Министерството на промишлеността именно 52-те милиона малки, средни и микропредприятия в Китай наемат над 80% от работната сила.
Кой ще плати сметката?
Първите последици вече стават видими. Ръководител на производствена фирма със 100 служители сподели пред Southern Weekend, че много фабрики в региона са започнали да уволняват работници, за да ги наемат отново чрез агенции за временна заетост - в опит да избегнат осигурителните разходи.
Китайската система за социално осигуряване покрива пет области: пенсии, здравеопазване, безработица, трудови злополуки и майчинство. Работодатели и служители споделят разходите за първите три, докато последните два са изцяло за сметка на работодателя. Въпреки широкия обхват, по-малко от 250 милиона души имат едновременно и от петте вида осигуровки.
Проблемът е двустранен: работодателите избягват вноските, за да намалят разходите, а някои работници доброволно се отказват, за да запазят повече от заплатата си. В други случаи компаниите сключват споразумения, за да заменят осигуровките с парични субсидии.
По-дълбокият проблем е дисбалансът между приходи и разходи, като осигурителните плащания растат по-бързо от приходите. Фондът за социално осигуряване разчита все повече на фискални субсидии, докато местните власти се борят да запълнят пропуските.
През 2024 г. фондът за медицинско осигуряване на жителите на Пекин показа дефицит от 520 милиона юана (72 милиона долара), а този на Тиендзин - 1,36 милиарда юана (182 милиона долара), четвърта поредна година с отрицателен баланс.
С остаряващо население и падащи нива на раждаемост, перспективата остава мрачна. Китайската академия за социални науки прогнозира още през 2019 г., че главният градски пенсионен фонд може да се изчерпи до 2035 г. До 2050 г. съотношението между работниците и пенсионерите ще е почти 1:1.
Решението на Върховния съд на Китай изясни, че трябва да се плаща, но как тези средства ще се разпределят остава неразрешено. Докато въпросите остават без отговор, истинското въздействие на новото задължение ще се види едва след влизането му в сила.
USD
CHF
EUR
GBP
