Китай дава на Blackstone три милиарда за управление

pallini

Движението на долара в нисходяща посока явно е достигнало твърдината на глинесто дъно и стабилността му на тези дълбочини дава смисъл огромните резерви на Китайската икономика да почнат инициятиви за възпроизвеждането на този ресурс. Компаниите от рода на черния камък доверено управляват такива парични масиви със минимален риск, но и с по-малък процент на печалба. Бих се обзаложил, че става въпрос на американски бондове, което е логичен обрат на Китайската инвазия като най-голям износител на стоки в САЩ. Задлъжнялата навън икономика на САЩ получава индиректни финансова инжекция от собствените си пари (например в инфраструктурни проекти, които плаща държавата). Друг обект на инвестиции в момента е Изтока и Източна Европа, в частност Русия. Там печалбите са в десетки проценти и стабилен висок волатитет, поддържани от високата цена на нефта и огромните проекти в строителството, високия процент на развитие на "новите" икономики, между които е и българската и не на последно место инвазията на индийските компании особенно в сверата на тежката индустрия и високите технологии. Риска на Китай е неоспорим , но смешно малък-едно на 400, или 0,25%, т.е. ако наистина долара спре да пада и даже остане на това ниво, при печалба на пакета от ценни книжа средно от 15%, сметките започват да правят смисъл. Действително макро икономистите на Китай имат дипломи от добри университети. Една нервност за съдбата на положителния търговски баланс и оттам валутния резерв, може да доведе до необуздано падане на долара при реализиране на стремеж за бързо "отърваване" от зелените хартии, които за разлика от 60-те и 70-те години на миналия век, сега нямат това покритие със злато или стока и услуги - те просто са стока, но явно много и неконтролируемо напечатана. Още по-дълбокото затъване на долара довежда до неминуемо скачане на инфлацията в САЩ и оттам до икономическа криза, защото държавата е задлъжняла и няма възможност да поеме риска от например голямата безработица. Нито Китай, нито САЩ, нито даже Света като цяло имат сметка и от бързото растене на долара, но от друга страна има голяма опастност от прегряване на икономиката в Света поради огромния финансов резерв, предложен за инвестиране, защото той не е само от Китай. За момента световната икономика се развива с необичайни темпове и никъде няма изразена депресия. Има колебливи темпове на разитие единствено в САЩ, за което се говори защото е най-голямата икономика, но никъде няма депресия от вида на тази като в Европа през края на 80-те например. При бързото растене на долара Китай ще стане най-силната икономика поради големия разерв от капитали и страните износителки на нефт ще забогатяват от ден на ден защото нефта се котира в долари. Това ще направи невъзможни инвестиционните заеми поради високите лихви, които са единствения механизъм за задръжане на инфлацията. Т.е. отново ще има неравноправно разпределение на капиталите и икономиката на Света ще се районира и пропаста между отличници и изоставащи ще се задълбочава. За това долара ще расте бавно и колебливо и подобни «инжекции» като тази от Китай в световната икономика могат само да носят развитие, но не хаос. Тия милиарди не са кой знае колко много пари в световен мащаб, но инвестирани в точните места, например в строителство на магистрали и офиси в България, ще донесат печалби в дългосрочен план в размер от 10-15% на година, което е непостижим резултат например в старите членки на ЕС. С подобни «инжекции» Китай ще печели добре и ще подпомага вдигането на долара без сътресения на валутния пазар. Ако федерелния резерв спре или е спрял печатането на зеленото чудовище, то ще почне да получава и материално изражение, т.е. производството ще се увеличи, с което и икономиката на САЩ ще се върне отново стабилно на първото си място, което и се полага от десетилетия. Според мен, с този акт Китай помага на САЩ и на себе си, а ако и инвестиционните обекти се усетят на време и те могат да спечелят в регионален мащаб, така че световната икономика да не прегрее и да се стигне до трагичните години на Голямата Депресия от 20-те и 30 години на миналия век.