Китай се е ангажирал да купува американска земеделска продукция за най-малко 17 млрд. долара годишно в периода 2026-2028 г., съобщават световните агенции. Ангажиментът е бил поет по време на срещата на върха между президентите Доналд Тръмп и Си Дзинпин миналата седмица, като беше оповестен от Белия дом късно в неделя.
Сделката идва в критичен момент за американските фермери - и за изборните перспективи на Републиканската партия.
Рязък спад на фона на търговската война
Американският износ на земеделски стоки за Китай е рухнал с 65,7% на годишна база - до едва 8,4 млрд. долара през 2025 г., сочат данни на Министерството на земеделието във Вашингтон. Преди последната ескалация в отношенията между двете страни това беше един от важните експортни пазари за агросектора на САЩ.
Пекин драстично намали зависимостта си от американска соя: ако през 2016 г. 41% от вноса е идвал от САЩ, до 2024 г. този дял е паднал до 20%. Вместо тях Китай се е ориентирал към по-евтините бразилски соеви зърна.
Сега Пекин не само поема нови количествени ангажименти, но и възстановява достъпа на американска говеждо месо до пазара си - Китай е подновил лицензите на над 400 американски месопреработвателни предприятия.
Допълнително ще се работи с американските регулатори за възобновяване на вноса на птиче месо от щатите, свободни от птичи грип.
Двете страни ще създадат и съвместни търговски и инвестиционни съвети, които да управляват разширяването на търговията в рамките на механизъм за взаимно намаляване на митата.
Политически спасителен пояс
Изборната карта в САЩ дава отговор на въпроса защо соята и пържолите и пласирането им в Китай са толкова важни за Доналд Тръмп. 77,7% от окръзите с висока зависимост от земеделие са гласували за Тръмп на президентските избори през 2024 г. Тази електорална база обаче е под натиск от всички страни.
Нагласите на фермерите за тяхната индустрия са рязко влошени, а новите данни показват, че фалитите на ферми се устремяват нагоре. Републиканците от аграрните щати бързат да докажат, че могат да защитят интересите на сектора преди ноемврийските междинни избори.
Войната в Персийския залив създаде още проблеми. Цените на торовете са се покачили чувствително след американско-израелската военна операция срещу Иран, а маржовете на фермерите - вече притиснати от търговската война, в немалко случаи се оказват отрицателни.
Демократите не пропускат възможността да атакуват управляващите. "Тръмп срина аграрната икономика с безразсъдната си търговска война, докара семейните ферми до рекордни фалити, а сега войната му с Иран докара фермерите до ръба", заяви говорител на Демократическия национален комитет.
При твърде реалистичния сценарий за тежка загуба на междинните избори, даже президентът призна, че вероятно го очаква импийчмънт - и даже и да му се размине, би бил с практически вързани ръце до края на мандата си.
Редица републикански сенатори бяха изискали от Тръмп да извоюва конкретни победи за аграрния сектор от срещата в Пекин. На връщане от Китай президентът заяви: "Фермерите ще бъдат много доволни."
Обещания и реалност
Макар да звучи като светъл момент в иначе бедната на реални резултати визита, целият агро сюжет се посреща с основателен скептицизъм от някои наблюдатели. Китай не изпълни ангажиментите си от търговското споразумение, сключено от Тръмп през 2020 г., с което Пекин трябваше да купи допълнителни 200 млрд. долара американска продукция за две години.
Пандемията от COVID-19 усложни нещата, но критиците посочиха и нереалистично високите цели.
Не трябва да се забравя, че Китай пое сериозни ангажименти за покупка на американска соя още през октомври, а темпото на изпълнението им определено би могло да бъде и по-динамично.
Дали сега ще е по-различно ще стане ясно през следващите месеци. И при всяко положение ще има голям ефект върху решението, което земеделците ще вземат, когато стане време да гласуват.
USD
CHF
GBP
