На входа: топмениджър от Торино, пионер в компютрите от Небраска, биофизичка от Илинойс, 250 000 долара, екип от 17 души, година и половина труд. На изхода: публикация от 160 страници и 48 диаграми, която е най-успешната книга за околната среда след библейската история за сътоврението, пише Ралф Бюлов, сътрудник на Spiegel.

Началото на „Границите на растежа" (The Limits to Growth) бе поставено през 1968 г., златната ера на изследванията на бъдещето. Роденият през 1908 г. в Торино Аурелио Печеи, шеф на концерна за офис машини Olivetti и международната консултантска фирма Italconsult няма доверие в мечтата за технически прогрес и визията за неспирен растеж. Занимава го въпросът дали хората могат да се справят с глобалните предизвикателства като свръхнаселение и разрушаване на околната среда.

Елитен работен екип
През април 1968 той кани тридесет учени и макроикономисти от Западна Европа в Рим в Accademia dei Lincei, за да дискутиурат по тези теми. Дебатът завършва безрезултатно, но тогава малкият кръг ражда „Римския клуб", неформална и малко елитарна работна общност от експерти с висок ранг. Печеи е първият президент, член се става само с персонална покана, броят на членовете не може да надхвърля 100. Първият проект, изпълнен в строг стил и търсещ структурирани отговори за все по-нарастващата сложност и неопределеност на процесите сам е толкова зле структуриран, че на пленарно заседание в Берн през 1970 е заплашен с провал.

Появява се Джей В. Форестър: професорът на Масачузетския технологичен институт (MIT) в Бостън е десет години по-млад от Печеи и е дете на прерията - израснал е като син на собственик на ранчо в Небраска. Форестър е станал инженер, занимава се с аналогови командни устройства и след това с новите електронни изчислителни машини.

Неговият „Whirlwind" е първият голям компютър на MIT, изобртетеният от него хард диск с магнитно ядро за две десетилетия е стандарт в ЕИМ.  През 1956 г. Форестър се пренасочва към икономическата наука и внедрява компютърните симулации в мрежовите политически и икономически системи. Така се проявяват разнообразни обратни връзки между елементите, които повишават или понижават параметрите на системата; стабилизират я или наподобяват движението на махало.

Глад и индустриален колапс
Американецът вижда, че изчислителната техника може да спаси Римския клуб и сам предлага помощта си. Улесненият Аурелио Печеи му възлага задачата, в самолета към Америка Форестър скицира модела на света „World 1". Системата наследник „World 2" е по-прецизна, но все още не е достатъчна за пертенциите на Римския клуб. Форестър предава проекта на 28 годишния Денис Медоуз. Последният разработва с 16 съратници от шест държави моделът „World 3" и го проиграва в компютър. Необходимите средства се набавят от члена на Римския клуб Едуард Пестел, който е професор по механика в Университета в Хановер; значителни пари идват и от фондацията на заводите Volkswagen.

Изчисленията на MIT се простират от 1900 до 2100 и измерват възходите и паденията на пет показателя: световно население, промишлена продукция, осигуряване на храни, запаси от суровини и замърсяване на околната среда. От многото отделни изследвания се избистря следното откритие: само ако производството на глава и броят на населението останат константни и потреблението на ресурси се намали с една четвърт, човечеството може да избегне катастрофата. Във всички останали случаи през XXI век сме заплашени от глобален недостиг на храна и сриване на производствения капацитет.

Критика на „Визията на компютъра за залеза на света"
На втори март 1972 в САЩ се появява „The Limits to Growth", първоначална версия на публикацията по проекта в обем 160 страници. Автор е Донела Медоуз, съпругата на ръководителя на проекта. Тя работи от 1968 г. при Джей Форестър в MIT (както и нейният съпруг Денис), преди е учила химия и в Харвард е доктор биофизика.

Реакцията към книгата е раздвоена. New York Times я нарича подвеждаща. Журналистът от ZEIT Томас фон Рандов я вижда като „бомба в джобен формат" в голяма позитивна статия от 17ти март 1972, а SPIEGEL е ужасен в статия, наречена „Визия за залез на света от компютър" (15 май 1972). Във вдоеща статия от януари 1973 новинарското списание твърди, че спирането на растежа може да попречи на прогреса.

Германското издание на „Границите на растежа" излиза два месеца след американското и става бестселър. Посланието за „нулев ръст" се разпространява светкавично и през октомври 1973 Римският клуб получава наградата за мир на германските книгоразпраостранители. Времето за публикуването не можеше да е подбрано по-добре: по време на речта по повод тържественото награждаване в Блзикия изток Израел, Египт и Сирия водят война. След войната Йом - Кипур през зимата на 1973/74 идва първата петролна криза.

Спад на въодушевлението от техниката
В света „Границите на растежа" е преведена на 37 езика и е продадена в 12 милиона екземпляра. От една страна трудът отговаря на духа на времето: в края на септември 1971 г. правителството на ФРГ обявява програма за околната среда, през юни 1972 г. в Стокхолм се състои първата конференция на ООН за околната среда.

От друга страна тя обединява мита за всезнаещия компютър с аурата на кръг от мъдри мъже, който се приписва на Римския клуб. Книгата помага на още младото екологично движение и води до отслабване на политическите фракции, подкрепящи развитието на техниката на всяка цена.

Критиците сравняват „Границите на растежа" с тезите на англичанина Томас Малтус, който през 1798 предрече скорошен колапс на индустриалните държави заради свръхнаселението - и не беше прав, както днес знаем. Същото важи и за основополагащите данни в книгата за изчерпване на глобалните суровинни резерви. Обаче новите обезпокоителни оценки на петролните резерви изгледжа поне в това отношение дават право на студията на MIT.