България остава на опашката в развитието на "тортата" на този бизнес Силвия Георгиева За конгресния туризъм казват, че е "тортата" на туристическия бизнес. Този тип туристи харчат десет пъти повече от обикновените посетители, тъй като ползват по-тежка база, пълен пансион, единични стаи. Обикновено съчетават приятното с полезното и след неколкочасови семинари се отдават на неколкодневни забавления и пътешествия. А таксата за участие само за един човек варира между 200 и 500 евро. Приходите от конгресен туризъм в световен мащаб са от порядъка на милиарди долари. "Това са пари, които буквално лежат на тротоара ви и чакат да ги вземете", казва Мартин Колб, председател на борда на директорите на Българската организация за конгресен туризъм (BCVB). Страната ни обаче засега остава встрани от големите пари. Финансовите приходи от конгресен туризъм у нас са под 1% от постъпленията за целия отрасъл, въпреки че за последните 5 години броят на конгресните събития се е увеличил с 90%. Ако през 2001 г. у нас са дошли 185 000 делови туристи, очакваният им брой за тази година е 350 000. Международните конферентни прояви през миналата година у нас обаче са били по-малко от 10, докато в Унгария те са били над 80, в Словения - 32, в Чехия и в Полша - над 60, а в Хърватия - 28. Да оставим настрана загубените бизнесвъзможности дотук. По-тревожното е, че по потвърдени конгресни прояви за следващите 10 години България отново е на опашката Докато Чехия е заявила над 100, в Унгария те ще са над 80, в Словения и в Хърватия - над 46, нас изобщо ни няма в списъка за следващото десетилетие. А едно голямо събитие се организира поне 2-3 години предварително. България разчита по-скоро на средните (от 1000 до 2000 души) и малките (до 1000 човека) прояви, чиято организация отнема няколко месеца и не изисква задължителна покана от държавни институции. И малкото събитие обаче може да бъде престижно, тъй като значимостта на даден конгрес зависи не толкова от броя на гостите, колкото от профила му, казва Поли Карастоянова, изпълнителен директор на BCVB. Според Карастоянова у нас вече съществуват всички условия за развитие на конгресния туризъм. Имаме над 270 полета седмично от европейски и близкоизточни дестинации, 7 петзвездни хотела от утвърдени европейски вериги, над 20 три- и четиризвездни столични хотела, над 150 малки и средни зали за провеждане на конферентни събития, много добро качество на допълнителните услуги като конгресно-техническо оборудване, преводи, сигурност, кетъринг. И не на последно място - чудесни възможности за програми, представящи културно-историческото ни наследство, които обикновено предхождат или се случват след конгресното събитие. Разчитаме и на НДК, разполагащ с 12 зали, на Фестивалния и на Двореца на спорта във Варна, както и на Международен панаир-Пловдив. По-добри сме от Гърция и Турция по възможности за конгресен туризъм, но не привличаме толкова събития колкото тях, казва Цветан Тончев от Българската туристическа камара. Според него 2-3 по-големи едноседмични събития, на всяко от които присъстват по около 100 човека, са напълно достатъчни за един хотел да спечели колкото за цяло лято. "У нас обаче се работи на парче", смята той. Конгресният туризъм в доста по-голяма степен от другите видове туризъм се нуждае от държавна подкрепа заради съвършено различния си пазар и специфика. Не само защото за планирането на голям конгресен форум с над 2-3 хил. участници освен желязна организация са необходими и покани от кмета на града домакин, а понякога дори от премиера и президента. "За да се идентифицираме като конгресна дестинация и да се позиционираме успешно на пазара, най-важна е ясната подкрепа на водещите държавни институции и партньорството им с неправителствените организации", казва Поли Карастоянова. Вече 15 години обаче страната ни няма национална стратегия за развитие на туризма, нито пък визия за мястото на различните му видове. Все още не е ясно кой е отговорен за създаването й - държавата или съществуващите 152 браншови организации, повечето от които между другото работят некоординирано. За момента финансовото участие на държавата се състои основно в ангажирането на щандове на международните туристически изложения. Според директора на НДК Христо Друмев обаче представянето ни навън е слабо, а по-малки страни от нас разполагат с доста повече и по-големи щандове. Според него има реална опасност догодина да няма никакъв напредък заради липсата на подкрепа от държавните институции. "У нас има 224 научни и медицински организации, които членуват в световни организации, но не смеят да предложат България за конгресно средище", коментира той. Всъщност пречките пред конгресния туризъм са същите като пред туризма въобще. Вече е направо клише да се говори колко е лоша инфраструктурата, как проблемите в обслужването и сервиза могат да се окажат доста сериозни. Качеството на туристическия ни продукт, който става все по-еднообразен и непривлекателен, и това, че България все повече се утвърждава като евтина дестинация, също не говорят добре за имиджа ни. "Не е маловажен и фактът, че у нас все още няма международни консултанти - т. нар. destination management companies, специализирани в промоцията на нови дестинации на пазара на конгресни услуги", казва Поли Карастоянова. Професионалните организатори на събития имат мегаконтракти за години напред със световните браншови организации в областта на науката, фармацевтиката, медицината. Дейността им до 2010-2012 г. вече е договорена. "Точно те са основната ни таргет-група", обяснява Карастоянова. От организацията по конгресен туризъм планират да поканят представители на тези компании, за да могат те да се уверят във възможностите ни и да ни включат в т. нар. "карта на дестинациите". Освен най-елегантния продукт, който една дестинация представя, конгресният туризъм е и мощна реклама за една държава Според Поли Карастоянова той дава най-подходящата платформа, чрез която едно правителство може да представи политиката си. "Форумите, които се случват в рамките на конгресния туризъм, събират представителите на световния финансов, икономически, научен, спортен и културен елит", казва тя. Предимство на конгресния туризъм е и това, че е целогодишен. Той обикновено е най-активен в т. нар "мъртъв сезон", когато хотелите страдат от липса на туристи. Затова и би могъл да играе съществена роля за възвръщане на огромните капиталовложения в хотелите по Черноморието. Обнадеждаващо е, че в света се откриват нови пазари на търсене на конгресен туризъм и възможностите на страната ни вече започват да се проучват. Китай и страните от Югоизточна Азия търсят все нови и нови дестинации. Самите клиенти искат нови преживявания. Залог за развитието на българския конгресен туризъм е степента ни на организираност и начините за привличане на големи конгреси. Тук отново се опира до реалното участие на местната и държавната власт. Старите градоустройствени планове и практиката на частичната им промяна, стихийното застрояване, липсата на стимули за хотели с европейски екостандарти, приемането на обща технология за обработката на отпадъците са все въпроси от компетенцията на властта. Може би е крайно време държавата да даде лептата си за отрасъла, който осигурява 13% от брутния ни вътрешен продукт. В крайна сметка тя ще е сред големите печеливши, тъй като повечето конгресни прояви означават и повече данъци.