„Кризисна приватизация ще спасява бюджета", разкрива от първата си страница „Дневник"
На осмия месец от управлението си, притиснати от липсата на достатъчно данъчни приходи, ГЕРБ започват да реализират обещанието си държавата да се освободи от своите миноритарни дялове в различни компании. Целта е поне частично да се компенсират липсващите бюджетни приходи и да се избегне опасността от свръхдефицит (над 3% от БВП), което би лишило България от шанса за по-бързо влизане в чакалнята за еврозоната.

До края на седмицата ще се сформира държавна консолидационна компания, в чийто капитал ще се апортират миноритарни дялове от 55 фирми, съобщиха в понеделник финансовият министър Симеон Дянков и неговият заместник Владислав Горанов. Сред тях са 33-процентните участия в електроразпределителните дружества, миноритарните държавни дялове в "Арсенал", "Кемпински хотел Зографски", свободните зони и др..

Консолидационната компания ще продава дяловете през Българската фондова борса, защото тази процедура е най-прозрачна и сравнително бърза, обясни Дянков. Колегата му, министърът на икономиката Трайчо Трайков, потвърди създаването на компанията, но според неговите обяснения дяловете щели да се продават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като той не изключи и други методи освен борсовата приватизация.

Целта миноритарните дялове да се апортират в компания майка е разликата между номинала и продажната цена да се отчете като печалба и да се внесе като авансов дивидент още в тазгодишния бюджет. Така се заобикаля законът за Сребърния фонд, според който паричните постъпления от приватизация трябва да отиват единствено за бъдеща подкрепа на пенсионната система.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Държавата започва спешна приватизация", информира от първата си страница „Сега"
Правителството поема курс към ускорена приватизация на държавния дял във фирмите. Министерството на икономиката ще събере в един холдинг остатъчните си участия в 55 вече приватизирани фирми и ще последва бързо пускане на акции на самия холдинг на борсата, обяви вчера вицепремиерът Симеон Дянков. Успоредно ще върви и класическата приватизация - чрез конкурси и търгове през едноименната агенция.

Кабинетът цели двоен ефект - раздвижване на фондовата борса и солидни постъпления в Сребърния фонд, в който по закон влизат 90% от приходите от приватизацията. Това на практика ще укрепи и фискалния резерв, тъй като Сребърният фонд е част от него.

Новият холдинг ще се казва ДКК - Държавна консолидационна компания, и за печелене на време ще се регистрира на базата на съществуващо дружество, подопечно на икономическото министерство, което няма активи и дейност. Това ще стане още тази седмица.

Правителството смята да започне с миноритарните участия на икономическото министерство, понеже са най-многобройни и значими. Вицепремиерът Дянков ще изиска и от другите отраслови министри да предадат информация за остатъчните акции. Бордът на директорите на новата мегакомпания ще бъде назначен веднага след пререгистрацията на съществуващото дружество. В него ще влязат представители на икономическото и финансовото министерство и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Визията на МФ обаче драстично се разминава с идеите на икономическия министър Трайчо Трайков за структурата и работата на ДКК. "В компанията ще влязат държавните акции в трите електроразпределителни предприятия, "Свободна зона Пловдив", "Транзитна търговска зона Варна", завод "Арсенал", "Ломски мелници" и мн. др.", поясни зам.-министърът на финансите Владислав Горанов.

Според Трайков фирмите, които ще влязат в ДКК, ще са с под 50%, но над 10% държавно участие. Освен това изобщо не било сигурно, че там ще попаднат дяловете от ЕРП-тата. Трайков обаче добави, че в консолидационната компания ще влязат и акции от предприятия, които сега са в списъка на забранените за приватизация.

Но тези фирми са със 100% държавно участие и не е ясно защо ще влизат в холдинг, обявен като шапка на миноритарните участия. Забранени за приватизация са например НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Ел Би Булгарикум" - фирмата, която държи правата върху българското кисело мляко и знаменития бацил и др.
Още от статията на „Сега"

„Първанов увърта за олигарсите", съобщава от първата си страница „Монитор"
Няколко часа след като вицепремиерът Цветан Цветанов призова президента Георги Първанов да назове поименно олигарсите у нас, държавният глава започна да увърта. „Първо, трябва да разберем какво означават олигарси - най-краткото определение е „срастване на икономическата и политическата власт". Бих предложил на Бойко Борисов да провери и установи кои от заможните българи, облагодетелствани от приватизацията в годините на прехода, са направили свои дарения, на семейни фондации на партии. А на министър Цветанов ще кажа, че президентската институция никога не е съхранявала данни за олигарси". Така Първанова се измъкна от искането на вицепремиера и не посочи имена.

По-рано вчера Цветанов обяви, че по нареждане на премиера ще изпрати писмо с искането за олигарсите до президента. Той обаче не посочи имена. Бойко Борисов разпореди, ако Първанов даде списък с олигарси, данъчните и митниците да предоставят информация за тях в едномесечен срок.

„Проверяваме олигарсите у нас. Макар че никой не е казал кой точно е олигарх. Но ако говорим за публично известните богати българи - ние ги проверяваме", увери междувременно и шефът на НАП Красимир Стенафанов.

Според Цветанов президентът трябва да назове онези олигарси, "към които смята, че има някакъв различен режим на работа относно правоохранителната система". Като част от политическия преход държавният глава при всички положения имал повече информация, защото и неговата партия пряко и лично е участвала, обясни Цветанов пред БНТ.

С пресконференцията си в петък президентът затвърди позицията на ГЕРБ за стартиране на процедура по импийчмънт, каза още вицепремиерът. От думите му стана ясно, че Конституционният съд ще е мястото, където ще бъде решено и отсъдено за евентуалното предсрочно отстраняване на президента, независимо че четирима от членовете му са избрани с квотата на Първанов.
Още от статията на „Монитор"

„Пламна около нас", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Бунтове запалиха Балканите. Вирусът на гръцките стачки се прехвърли в Румъния. Нов закон, който ще ореже заплатите на държавните служители и пенсиите, изкара хиляди на улицата. Първи студенти и преподаватели обсадиха още вчера правителството и министерството на образованието в Букурещ. Синдикатите се заканиха стачките да блокират страната. На 18 март 8000 камиона ще се изсипят на площада пред румънския кабинет.

В същия ден стачкуват и служителите на метрото. На 26 март излизат пенсионерите, а след тях и всички чиновници.

В същото време финансово цунами удари Гърция. От вчера животът там е по-скъп заради по-високи акцизи и ДДС. Южните ни съседи масово вече пълнят бензин у нас, защото така спестяват по 22 eвро на резервоар.
Още по темата от „Стандарт"

„6 млрд. лв. влизат в здравната система годишно, не е ясно как се харчат", информира от първата си страница „Класа"
По данни на неправителствени организации над 2 млрд. лв. са нерегламентираните плащания в здравната система, съобщи вчера председателят на БСК Божидар Данев. Официално населението дава още 1,9 млрд. лв. за потребителски такси, материали и лекарства. Като се прибавят и трансферите от НЗОК, излиза, че в системата влизат почти 6 млрд. лв. Къде са тези пари, съществуват ли ефективност и морал в управлението им, попита Данев и припомни, че неведнъж работодателската организация се е обявявала против вдигането на здравната вноска. Според изчисления на БСК приблизително 1,6 млн. души у нас не се осигуряват здравно и това допълнително усложнява ситуацията.

През тази година няма да се увеличават здравните вноски, съобщи часове по-рано пред „Дарик" зам.-председателят на парламента и шеф на здравната комисия Лъчезар Иванов. Той допълни, че по законов ред ще се търси отговорност от хората, които не плащат здравни осигуровки, и ще се затегне режимът, за да не изтичат средства от системата.

Малко по-късно новината, че вноската остава 8%, бе потвърдена и от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Държавните служители обаче ще започнат да плащат осигуровката си както всички останали.
Още от статията на „Класа"

„ГЕРБ няма визия за излизане от кризата", казва в интервю за „Сега" лидерът на СДС Мартин Димитров
Г-н Димитров, ще мине ли увеличението на здравната вноска?
- Това е безумно предложение и не мисля, че Народното събрание ще го одобри. То е като наливане на масло в огъня на кризата. 2010 г. ще е много трудна. Много се притесняваме от бум на фалитите и от растящата безработица. Затова СДС предлага намаляване на ставки - на данъка за едноличните търговци от 15 на 10%, на данък дивидент от 5 на 1%, на социалните осигуровки с 1 до 3 пункта от средата на годината - само за фирми, които съхраняват работните места. Държавата трябва да подкрепи бизнеса да оцелее, вместо да раздава все повече помощи на безработни и бедни.
Вдигането на минималния осигурителен доход, на осигурителните прагове тази година бе сериозна грешка. Такива неща не се правят по време на криза, която и без друго мори бизнеса. Указанието на НАП за двойните осигуровки също бе грешка. Такива стъпки само увеличават сивата икономика.

Правителството готви "закон за възстановяване на икономиката", ДСБ излезе с план за ускорено използване на еврофондовете, вие извадихте "антикризисни мерки". Всичко това прилича на наддаване, а докато политиците мерят мускули...

- Не е наддаване. Но виждате какво се получава - вчера ГЕРБ казва, че ще сваля пенсионните осигуровки, днес иска да вдига здравните вноски. Липсва визия за излизане от кризата и за развитието на България и затова ние предлагаме нашето виждане, готови сме да го обсъждаме с всички. Министърът на финансите има едно много силно качество - не е обвързан с никакви кръгове и лобита. Затова може да разчита на нашата подкрепа по много въпроси, но не за всичко. Смятаме, че трябва да изчисти старите задължения на бюджета към фирмите. Че не трябва да вдига осигуровки, че трябва бързо да връща ДДС. Виждаме забавяне и спиране на реформите. Не се спестяват излишни държавни разходи. Не съм сигурен, че всички тези вертолети, фрегати, корвети бяха спрени. Не за тези доставки, на българските фирми трябваше да се плати.

А защо не го прави?
- Очевидно в бюджета няма пари и не може да го направи наведнъж. Но държавата поне трябва да излезе с ясен график - по месеци - за изчистване на задълженията и да се придържа стриктно към него. Хората да знаят колко време да стискат зъби и как да си планират бизнеса, не да тънат в неизвестност. 

Скандалът между президент и вицепремиер ескалира, готвите процедура за предсрочно отстраняване на държавния глава. Не се ли получи от мухата слон? 
- Така тръгна - някакви твърдения, свалени от интернет и повторени в някакво шоу, силно засегнаха Първанов и той за първи път за два мандата поиска оставка на министър. При толкова скандали за корупция, обръчи, крадливи политици и още по-крадливи спонсори, ЕС ни спря европейски фондове за милиарди - Първанов не поиска нито една оставка. А сега се разлюти.
Още от интервюто на „Сега"

„Трябва да има още съществени съкращения на чиновници", казва в интервю за „Монитор" Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и председател на комисията по бюджет и финанси в НС
Г-жо Стоянова, как ще мотивирате решението за замразяване на депутатските заплати и защо опозицията го прие като популизъм?
- Наистина може да се тълкува и като популистко решение. В крайна сметка Народното събрание единодушно прие замразяването на заплатите. А според това решение се замразяват не само заплатите на депутатите, но и на министри и други органи, които се избират от Народното събрание. Според мен обаче това не е популистки ход и ще се обоснова защо. Това решение трябва да даде пример за това, че в условия на криза всички трябва да направят своите ограничения и най-вече заетите в публичния сектор. Смятам, че това е добър пример, който може да бъде последван и от съответни решения на правителствено ниво.

Какви например?
- За замразяване на заплатите, както и за един по-сериозен анализ за това дали през последните три месеца на предходната година са изпълнени препоръките на финансовото министерство. Знаете, че министър Симеон Дянков беше поискал да се направи сериозен преглед на заетите служители в отделните министерства, да се премахне дублирането на някои дейности. Затова трябва да се види в един конкретен анализ дали това се е случило, в кои министерства е било осъществено и в кои не.

Възможно ли е да се намалят данъците и осигуровките, както поискаха от СДС? И изобщо добра ли е тази мярка в условия на криза?
- Смятам, че тази част от техните 13 антикризисни мерки, които обявиха, не може да бъде възприета точно в този момент. Най-вече защото данъците и осигуровките в България са на едно от най-ниските нива в Европа и света. В условия на криза това е достатъчно ниско ниво да стимулира и прави по-конкурентноспособен българския бизнес, но възможностите на бюджета и ситуацията на валутен борд, в която се намираме, не ни дават възможност да намаляваме още приходите в бюджета. Мисля, че все още няма особен ръст на икономиката и не се предвижда такъв. Затова няма нищо, което може да компенсира едно такова намаление на данъците.

Ще се наложи ли актуализация на бюджета?
- Според мен е много рано и не бива още в началото на годината да се говори за актуализация на бюджета. Икономическата ситуация в целия свят и в България е изключително динамична. Ние всеки ден следим отчетите, които излизат и от нашия статистически институт, и от Евростат. От тях става ясно, че има тенденция за подобряване и смятам, че все още не бива да бързаме с подобни изводи за актуализация на бюджета. Затова според мен е най-важно, че трябва да се стремим да изпълняваме бюджета, който сме приели.
Още от интервюто на „Монитор"

„България е твърде малка, за да търси самостоятелна монетарна политика", казва в интервю за „Класа" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк
Г-н Хампарцумян, в последните седмици плъзнаха спекулации, че българските подразделения на гръцките банки ще бъдат силно засегнати от кризата в южната ни съседка. А и рейтинговите агенции Fitch и Moody's предупредиха, че ще преразгледат оценките си към родните трезори. Има ли опасност за банковата система?
- Няма директна връзка между това, което се случва в Гърция, и това, което става в нашата страна. Дали в бъдеще кризата би се отразила на политиката на българските банки тук - никой не може да каже. Но има и положителни сценарии за развитието на ситуацията. Българската икономика по макроикономически показатели e много по-добре в момента от гръцката, така че това може да се окаже стимул за трезорите с гръцко участие да си разширят позициите на нашия пазар. А другата теза за възможността за изтегляне на капитали - няма икономическа логика подобно нещо да се случи. Сигурен съм обаче, че инвеститорите ще следят ситуацията. Българската банкова система е стабилна.

УниКредит Булбанк също е част от европейски банков играч - италианската UniCredit Group. Бихте ли обяснили малко повече за отношенията банка-майка-подразделение. Доколко групата се намесва в политиката ви на българския пазар. И какви са посланията, които си изпраща - за увеличаване на активността, за задържането й или за намаляването й?
- Банката-майка носи пълната отговорност на своите дъщерни компании, тук и навсякъде по света. Що се отнася до стратегиите ни на местния пазар - групата се грижи на 100%. Естествено банките с чужди акционери в България се съобразяват със съответните регулации на пазара/страната. В много от случаите дори са много по-консервативно регулирани, отколкото банката-майка. Така или иначе търговската политика, кредитната политика, управлението на риска се базират на критериите и управленските умения, които са утвърдени в компаниите-майки.

Другият аспект на кризата в Гърция - стабилността на еврозоната. Доколко проблемите в южната съседка ни затръшнаха вратата за влизане във валутния съюз?
- Много трудно могат да се правят директни паралели между макроикономическите показатели на Гърция и България, както и поведението на двете държави в предишни години. Все пак решаващо значение има думата на Европейската централна банка.

А спекулациите, че цените ще поскъпнат силно след въвеждането на единната европейска валута?
- Правилно ги нарекохте спекулации по простата причина, че нашите цени поради фиксирания курс лев-евро вече са коригирани в посока нагоре с течение на времето.

Според някои експерти обаче левът е надценен?
- Това е академичен спор. Имаме валутен борд, който дава началото на координатната система, в която мерим всичко. Спорът за надценения лев прилича на спора дали 0-та в една координатна система е на точното си място.

При евентуално приемане на България поне в чакалнята на еврозоната - това ще развърже ли ръцете на БНБ за по-самостоятелна политика и намеса в банковата система?
- Не бих казал. България е прекалено малка, за да търси и преследва самостоятелна монетарна политика. Когато имахме възможност да провеждаме самостоятелна монетарна политика - знаете как свърши тя през 1996-1997 г.
Още от интервюто на „Класа"

„Сянката на Красьо още тегне над Темида", казва в интервю за „Стандарт" министърът на правосъдието Маргарита Попова
Госпожо Попова, предстои парламентът да гледа на второ четене  измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс. На последната дискусия в правната  комисия на НС депутатите приеха присъдата да може да се основава на показанията  на анонимен свидетел и на данни от СРС-та. По този текст дискусията не бе от  най-оспорваните. Чуха се критики, направи впечатление и становището на зам.  главния прокурор Валери Първанов, че филмирането и записването понякога е  по-красноречиво и от показанията на 10 явни свидетели.
- Налага се да ви коригирам - правната комисия прие текст със  следното съдържание: "Обвинението и присъдата не могат да се основават само на  данните от специални разузнавателни средства". Останалото е неточни  интерпретации. Съдът може да разполага с доста повече от доказателствата,  събрани чрез СРС и показанията на анонимен свидетел, и пак да постанови  оправдателна присъда. Въпросът е в анализа на доказателствата и професионално  направените правни изводи. Не може да се забранява на съда да борави с  доказателствата по закон и вътрешно убеждение. Забраните в закона са тежките  пороци на формализма, който е една от пречките за успешни разследвания срещу  организираната престъпност и корупцията. Важно е и друго - анонимният свидетел  не е неизвестен нито за разследващите, нито за съда, и неговите показания  подлежат на проверка както останалите доказателства в процеса.

Народните представители не приеха предложението разследващите  да могат да свидетелстват пред съда, но одобриха една от най-дискутираните  поправки в кодекса - въвеждането на резервен защитник. Един от основните  аргументи "против" беше липсата на пари за хонорарите на защитниците, можеше ли  той да оправдае отпадането на този текст, като се има предвид основната му цел -  да спре блокирането на делата по тежки престъпления поради отсъствието на  адвокати?
- Вие отговаряте частично на този въпрос. По тази логика да  спрем ли да прилагаме закона за осигуряване на служебна защита на гражданите,  когато това е наложително?! Резервният защитник се предлага като фигура, която  да осуетява възможност за злоупотреба с право на защита, с цел да се осигури  възможност делата да приключват в разумни срокове, да бъде защитен общественият  интерес, както и правата на пострадалите. Който е прочел предложения текст в  закона, е наясно, че резервният защитник защитава и интересите на обвиняемите.  От държавата се изисква и очаква ефективна съпротива срещу престъпността,  включително и чрез законодателни промени. Заради конкретните ни предложения  получаваме и силната солидарна подкрепа на държавите от ЕС, с които имаме общ  дългосрочен ангажимент за утвърждаване на европейското пространство на свобода,  сигурност и правосъдие.

При изработването на НПК стъпихте върху предложенията на  практикуващите магистрати. Ще продължавате ли да спазвате този "режим" на  работа?
- Намерението да ангажирам професионалния ресурс на  магистратите в изготвянето на проектозакони реализирах веднага след встъпването  ми в длъжност като министър. Продължавам уверено да стоя зад този подход, защото  дава добри резултати.

Екипът ви работи по формирането на нова наказателна политика.  Наскоро премиерът Борисов заяви, че наказателните закони ще се правят от  прокурори, а не от адвокати както досега.
- Вярвам, че непредубедената публика оценява необходимостта от  гарантирани и балансирани права в процеса както на подсъдимите, така и на  жертвите на престъпления. Чрез предложенията за промени в Наказателния кодекс, в НПК и в някои други законодателни инициативи ние всъщност очертаваме ясно  акцентите на наказателната политика на държавата. В центъра на тази политика стоят защитата от тежки посегателства срещу личността, особено срещу малолетните  и непълнолетните, противодействие на организираната престъпност, корупцията,  злоупотребите с публични средства, измамите. Тези приоритети са в унисон със Стокхолмската програма за развитие на ЕС. Важни за целта са както  професионалната мобилизация на националните власти, така и да бъдат предвидени  размери на наказания, съответни на извършените посегателства. В НК предлагаме  завишаване на наказанията за отвличане, по-високи санкции за посегателства срещу  малолетните и непълнолетните, каквото е например престъпното блудство чрез  употреба на сила или заплашване. В унисон с тези акценти сме очертали няколко насоки за работа по проекта на нов НК.
Още от интервюто на „Стандарт"

„В "икономическите досиета" има безобидни бележки и изрезки от вестниците", казва в интервю за „Дневник" Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията
Президентът Георги Първанов говори за отваряне на "икономическите досиета". Какво означават те?
- Не знам защо президентът заговори за това сега, защо не го направи 2001 г. Вероятно това е усилие на съветническия му екип, опит да се измисли нещо ново и харесващо се на средния българин, надяващ се на възмездие. Но това е просто странна и неясна метафора. Първо, досиетата, ако ги имаше някъде подредени, наредени - да се извадят. За разлика например от досиетата на ДС, които са описани, размножени и дори изнесени от подходящите хора, тук имаме безкрайно количество източници, митове, слухове и интерпретации. Второ, опитът показва, че икономическата информация при прехода е нещо много "лично". Бивши и настоящи полицейски служители и служители в приходната администрация имат специално отношение към нея, защото тя може да "храни". Така от полезната информация всеки си е взел по нещо. Като се провери какво има за конкретно лице или фирма, зад дебелите корици се намира две-три безобидни листчета и изрезки от вестниците. Пример - Доктора. Адвокатът му (бивш вътрешен министър) поиска да се види какво има за него в НСБОП и нищо не беше намерено. Ако се питат полицаи, следователи, прокурори, работили по Доктора, може да се напише текст с дължината на сценарий за турски сериал. Но когато се опре до документи, остава вестникарска снимка от яхта с министри и депутати.

А възможно ли е да се намерят механизми и "изваждането на икономически досиета" да не остане само на думи?
- Ако говорим за сериозна работа, трябва да се направи проследяване как някой е направил например приватизационни сделки, взел кредит, в по-ново време направил заменка. Как парите от продажбата на предприятията или от кредита са отишли през офшорки, в швейцарски банки, след това са се върнали в инвестиционни фондове, накрая са се превърнали в собственост на конкретни хотели и фирми. Според мен на този етап в тази държава това няма кой да го направи. Няма нито хора, нито компетентност. Ако говорим все пак за капацитет, в някои банки в страната, в някоий адвокатски фирми има неголям брой хора с конкретни знания, но дори и да им бъде платено достатъчно, те не биха имали особено желание да се занимават с това.

Значи проследяването на "мръсните пари" в България е невъзможна мисия?
- По света това се прави от големи компании, специализирани за счетоводни и финансови разследвания, но срещу много пари. А и това би било процес само за отделни компании и хора. Разследвания за стотици случаи не виждам кой може да направи. Дори в най-богатите и подредени държави се занимават с по 1-2 случая - Enron, Tyco, WorldCom, Siemens и пр. За радост има някакви шансове за откриване на швейцарски сметки (поради германската помощ) и ограничаване на офшорните зони. Искрено се надявам да се появят поне десетина имена, които подобно на Вальо Топлото да получат неочаквано възмездие. Съвременно парите вече са легализирани, чисто законово много малко може да се направи. Така че възниква въпросът, като отворим "досиетата", какво следва? Единственият начин да вземеш откраднатото е да ги национализираш. Ако президентът казва "дайте да национализираме", това е по-интересна теза. Мисля си, че идеята за национализация на "спорно частно богатство" в бъдеще ще се появи, защото преходът донесе твърде много несправедливост. Освен това има много частни активи, които продължават да разрушават националното богатство и конкурентоспособност. Пример в това отношение е туристическият бизнес -  от отделни хотели до цели комплекси по морето и планинските курорти, в резултат на алчността и безскрупулността на собствениците си драстично свалят стойността останалата частна и публична собственост.
Още от интервюто на „Дневник"