Латвийско домино

Според специализирания сайт Business News Europe, Латвия така или иначе ще бъде принудена да девалвира валутата си латс. Страната има намерения за влизане в еврозоната през 2012 - 2013 г. и девалвацията на латса ще им попречи. В същото време съседите на Латвия ще трябва да последват нейните ходове и последиците вероятно ще се усетят далеч извън балтийските държави.

Според директора на Стокхолмския институт за икономика на прехода, Латвия ще бъде принудена да девалвира валутата си в един момент. „Те не могат да влязат в еврозоната с такъв разменен курс, докато икономиката им върви надолу". Обикновено икономистите препоръчват девалвация вместо дефлация в случай на кризи с баланса на плащанията.

Това, което е особено притеснително за Латвия и другите балтийски страни е, че те трябва да съкращават фискалните си разходи в момент, в който всички други членки на ЕС увеличават стимулите, за да вдъхнат живот на икономиката. МВФ са поставили най-амбициозни цели именно на Латвия. Според Capital Economics съкращенията на бюджетните разходи и увеличенията на данъците ще костват на Латвия 7% от БВП. В Унгария скорошната помощ на МВФ „изяде" „само" 2.5% от БВП.

Ако усилията на Латвия да поддържа фиксирания валутен курс се провалят, както стана в Аржентина през 2000 г., ефектът ще е страшен. След като страната започна да изпитва агонията на дефлацията, непосредствено следващата девалвация ще разяде цените на активите и ще затрудни изплащането на кредитите. Съотношението чуждестранен дълг / БВП ще е ужасно, тъй като цената на отпусканите на заем пари от чужбина ще нарасне, докато БВП пада стремително (с 10% според някои прогнози).

Чуждестранните банки, сред тях шведските Swedbank и SEB, също ще загубят голяма част то своите активи. И двете банки ще се нуждаят от рекапитализация от акционерите си или шведската държава.

Ако Латвия се откаже от валутния борд, също и Естония и Литва ще попаднат под натиск да изоставят връзката си с евро. И двете страни бързат да намалят данъчните разходи (Естония днес взе решение да намали бюджетните разходи с половин милиард евро), тъй като приходите от данъци падат. Ще им е ужасно трудно да привличат средства от чужбина за покриване на дефицитите.

Много е заложено на картата на латс

Девалвацията в Латвия ще повиши възприемания риск за страните в Централна и Източна Европа и ще дестабилизира някои други държави, особено България и Румъния. България, която също е в условията на паричен съвет, тази година ще има дефицит по текущата сметка равен на една четвърт от БВП.

Неуспехът на Латвия да се придържа към валутния борд ще намали доверието в Източна Европа към МВФ и ЕЦБ. Европейската централна банка вече направи прецедент, като увеличи помощта си за Латвия, за да може латс да се поддържа в границите от 15% на ERM2.

Според МВФ, ще е изключително трудно да се поддържат диспропорциите във валутата без номинално обезценяване. „Провалът означава значителен риск за репутацията както на латвийските власти, така и на международните институции", твърди МВФ.

Нобеловият лауреат по икономика за 2008 г. Пол Кругман твърди: Латвия е новата Аржентина.

Не на последно място, Швеция е главен експортен партньор на Латвия. В момента шведската крона поевтинява спрямо евро, а латс остава привързан към единната валута, от което страда конкурентността на латвийските предприятия.

От друга страна МВФ съзнава, че ако се разреши девалвация на латс чрез разширяване на валутната лента, първоначалният ефект ще е минус в баланса на предприятията и домакинствата. Рецесията ще се проточи поне до 2012 г. От МВФ не са успели да наложат девалвацията също и заради опозицията на латвийското правителство. 90% от кредитите в Латвия са в чужда валута.

И накрая, европейските иснтитуции се страхуват, че девалвацията може да засегне и други страни от Централна и Източна Европа, а последиците за банките в Западна Европа ще са силно негативни.