"Лихвите падат", извежда на първа страница в. "Стандарт"
3,7 млрд. лв. от КТБ свалят под 2% дохода по депозитите

Лихвите по депозити и кредити падат. Това е резултатът от изсипването на пазара на 3,7 млрд. лева свободни пари, твърдят експерти. Толкова са гарантираните депозити в затворената КТБ, чието изплащане ще започне от 4 декември. Очаква се голяма част от парите да остане по сметки в деветте банки, които ще ги изплащат. Вчера Фондът за гарантиране на влоговете обяви официално имената на трезорите. Проверка на "Стандарт" показа, че лихвите по депозитите в тях вече са под 2% на годишна база. На пръсти се броят продуктите, при които доходността е около 2 на сто. Задръстването на банките с пари и стагнацията в икономиката неминуемо ще доведат и до спад в лихвите по кредитите. В момента има слаб ръст само на заемите до 1000 лева.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Румъния ще се откъсне от България за влизане в Шенген" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Очакваният през януари догодина доклад на Еврокомисията за напредъка на България в областта на правосъдието (по т.нар. механизъм за сътрудничество и оценка) ще бъде много тежък, а страната ни може да бъде отделена от Румъния в процедурата за влизане в Шенгенската зона. Това стана ясно вчера от думите на вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева.

Според нея борбата на северната ни съседка срещу корупцията скоро може да убеди страните - членки на ЕС, за поетапно отпадане на границите й в Шенген, докато за България проблемът остава за неопределено време. Макар да няма пряка връзка между механизма за сътрудничество и влизането в Шенген, от напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешните работи зависи и влизането ни в Шенгенското пространство, защото няколко държави поставиха такова условие.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Румен Аврамов: Банковите фалити от 20-те и 30-те години - предистория на КТБ" е заглавиe от в. "Труд"
Интервю на ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ с икономиста РУМЕН АВРАМОВ за фалита на КТБ, проблемите на банковия надзор, историята на банковите кризи преди и след 9.9. 1944 г. и дебата за неолибералния модел на прехода
- Какъв е икономическият изход от кризата с КТБ - можеше да е и по-добър или можеше да е и по-зле?
- Няма добро решение след като се е стигнало до това положение. Фалитът на банката е бил неизбежен; въпрос на време и обстоятелства дали ще се срине от собствения си управленски модел или по чисто политически причини. Но кризата в момента преминава от икономическото в юридическото си агрегатно състояние. Голяма част от икономическите последици бяха свързани с модела на функциониране на КТБ и бяха консумирани докато тя действаше и се разрастваше. Останалата част предстои - загубите за акционери, вложители, кредитори, данъкоплатци; както и печалбите на придобиващите активите й. Крахът на една банка е прехвърляне на загуби и обезкостяване, а този нелицеприятен процес, който ще продължи години е територия на адвокатите.
Прочети още от в. "Труд"

„България може да стане европейски играч на пазара на редки метали", пише в. "Капитал Daily"
Инициативата за суровините е политика на Европейската комисия, създадена през 2008 г. Тя се отнася до жизненоважни продукти за икономиката на ЕС. Това означава, че тези суровини имат високо ниво на значимост за съюза, но същевременно съществува и голям риск от техния недостиг на доставки в следващите години. В ЕС 30 млн. работни места пряко зависят от достъпа до тези стратегически материали. Европейската комисия е изработила списък от 20 критични материали - предимно метали като антимон, берилий, хром, кобалт, коксуващи въглища, флуорит и др., като почти всички се внасят от страни извън съюза. За възможностите, които България има в тази област, разговаряме с Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000", който е и член на Световния консултативен съвет по оловото и цинка.

Какво влагат в термина "критични материали" специалистите от металургичния бранш? Каква е визията на КЦМ за производството на тези метали?

- Проблемът за суровинната обезпеченост в глобалната икономика става все по-критичен поради неравномерното разпределение на източниците и понякога не най-правилното и екологосъобразно използване. Програмите на ЕС за 2020 г. залагат съществено на възможността да се осигурят собствени суровини за базовите и високотехнологичните отрасли на икономиката.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Икономиката продължава да расте въпреки политиката", пише в. „24 часа"
ПРЕДИ дни Националният статистически институт публикува експресни данни за БВП за третото тримесечие, които изненадаха приятно с растеж от 1,6% спрямо година по-рано. Темпът на нарастване на икономиката беше по-висок от повечето очаквания и прави постигането на актуализираната прогноза на правителството за растеж през 2014 г. от 1,5% постижима. До момента сезонно изгладените данни за първите три тримесечия показват годишен растеж съответно от 1,5%, 1,8% и 1,6%.

Растежът на икономиката през третото тримесечие се дължи изцяло на вътрешните инвестиции и потреблението, докато след минималния ръст на износа през предните две тримесечия през третото вече се отчита спад на външните продажби. Инвестициите (бруто образуването на основен капитал) започнаха да се възстановяват от кризата още от последното тримесечие на 2012 г., но темпът на растеж се засили едва от края на миналата година до 4-5% годишно. През третото тримесечие на 2014 г. се отчита растеж от 4,2% на годишна база.
Прочети още от в. „24 часа"

"Заводът на София гълта по 25 тона боклук на час" четем на първа страница във в. "Монитор"
5 тона боклук на час ще бъдат преработвани в бъдещия завод за отпадъци на София. Строителството му трябва да приключи до август 2015 г. „Очаквам от изпълнителите интензивна работа и спазване на качеството и сроковете, ще продължа да следя работата по проекта", заяви вчера кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя поиска повече работници, които да се включат в строителството, а до Коледа трябва да бъдат покрити три от основните сгради. „В момента ни притеснява строителството на приемната сграда и на подземните инженерни мрежи в завода", заяви кметицата. Тя обаче смята, че има реален шанс изпълнителите да си свършат работата в срок.
В завода ще се карат само битови отпадъци, които ще се сортират ръчно. След това боклуците ще се третират биологично, ще се сушат и накрая от тях ще се произвежда RDF гориво. Всяка година в завода трябва да влизат за преработка 410 000 т боклук. От тях трябва да се произведат 154 000 тона гориво, което ще се използва в „Топлофикация София". Благодарение на това може да бъдат заместени около 10-12% от ползвания в момента природен газ, което ще повлияе и на цената на топлинната енергия. Плановете на общината са след 3 години 30% от столичани да се топлят от отпадъци.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Как ще се изплащат гарантираните депозити в КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Близо 250 хил. души и около 6 хил. фирми и други юридически лица ще могат да получат блокираните си суми до 196 хил. лв. в Корпоративна търговска банка (КТБ) през една от девет кредитни институции, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Деветте избраници са Алианц Банк България, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБанк, Уникредит Булбанк, Централна кооперативна банка и Юробанк България (Пощенска банка), които от 4 декември нататък ще трябва да проведат най-голямата подобна операция в българската история, като изплатят сума от 3.6 млрд. лв.

Вложителите са разпределени по обслужващите банки в зависимост от последната цифра на своя ЕГН за физическите лица или на ЕИК или БУЛСТАТ за юридическите лица (виж карето). От фонда отбелязват, че това е направено "с цел да се постигне равномерно разпределение на вложителите според клоновата мрежа на обслужващите банки и да се осигури спокоен и гладък процес на изплащане".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Бизнесът скочи срещу вдигaнето на данък "лихва"", пише в. "Сега"
Намерението на ГЕРБ да утежни облагането на лихвите, получени от спестявания в банки, предизвика остра реакция на бизнеса. "Идеите за промяна в данъчното облагане са пореден пример за непоследователна политика, която ерозира обществената и бизнес среда и не създава условия за дългосрочно планиране и прогнозиране", обяви в своя позиция Българската стопанска камара.

Преди дни стана ясно, че партията мандатоносител смята да увеличи и ставката, и базата за облагане. ГЕРБ иска да вдигне данъка от 8% на 10%, колкото бе до миналата година, а освен това предлага да се облагат не само срочните депозити, но и всички други спестявания с едно-единствено изключение - детските влогове. Облагането на доходите от депозити в банките бе въведено по инициатива на министър Симеон Дянков през 2012 г., а миналата година кабинетът "Орешарски" прокара график за поетапно намаление на данъка с по 2 процентни пункта годишно до 0% през 2017 г. Но ето че новото управление тотално променя посоката. И при въвеждането на данъка, и сега критиките изобилстват.
Прочети още от в. "Сега"

"Втората пенсия - с двойно по-висока лихва от депозита" пише в. „Труд"
Спестяванията в частен пенсионен фонд носят двойно по-висока лихва от банковите депозити. Това показва сравнението между статистиките на Комисията за финансов надзор (КФН) и БНБ.
През периода 29 септември 2012 г. - 30 септември 2014 г. универсалните фондове са постигнали 5,96% средна годишна доходност при управлението на парите за втора пенсия. Въпреки че намалява спрямо предходни периоди, доходността на универсалните фондове е близо два пъти по-висока от средна лихва по домакинските депозити, която за последните 24 месеца е около 3%.
Прочети още от в. „Труд"

"Половината от заемите за бизнес имоти проблемни", четем във в. "Монитор"
9% от кредитите, взети от предприемачите за изграждане на бизнес имоти у нас, са проблемни. Това сочи проучване на KPMG.
Пред нас са само Румъния - с 56% дял и Словения - с 50 на сто, сочат данните на консултантската компания. У нас при 42 на сто от случаите има значителна обезценка на активите, като по този показател сме лидери в Европа.
„Голяма част от кредитите, при чието изплащане длъжниците срещат трудности, са свързани с търговски площи", смята Никола Кедов, старши експерт в KPMG-България. Според него това обяснява и предпазливостта на банките по отношение на нови проекти и на съществуващи, както и високата лихва.
В момента за проекти, свързани с търговски площи, тя е от 7,5% до 9%, а за офиси - от 6,25% до 8%, сочи проучването на консултантската компания. В него се дава прогноза за периода до към пролетта на 2016 г. Лихвите по кредитите за нови търговски площи ще са от 7,5% до 9% за нови проекти и 7,25-8,75% - за вече работещи. За изграждането на нови офиси те ще са от 6,75% до 8%, а за работещи от 6% до 7,6%. Най-ниски се очаква да бъдат лихвите за индустриални и логистични проекти - от 6% до 7,6% за новите и от 5,6% до 7,25% за вече съществуващите.
За жилищни сгради тя ще варира от 7% до 8,5%, прогнозират от KPMG.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Данев: Повишаването на минималната работна заплата е непродуктивно", пише в. „24 часа"
Повишението на минималната работна заплата от 340 на 400 лева от 1 януари 2014 година е крайно непродуктивно. То ще доведе до обезлюдяване на определени региони, обезкървяването им и закриване на много малки и средни фирми. Това заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев във връзка с искането на КНСБ за увеличаване на минималната работна заплата на 400 лева от 1 януари 2015 година, предад БГНЕС.
Увеличаването на минималната работна заплата, особено в страна с Валутен борд, е твърде деликатен инструмент, каза Данев. Той припомни, че от 2011 до 2014 година средната работна заплата у нас е нараснала със 17%, а с 26% е нараснала минималната. "Сега се предлага увеличение с 50% спрямо 2011 година на минималната работна заплата, едва ли може да се очаква такъв ръст на средата", каза той.
Божидар Данев обяви, че голям проблем при говоренето за увеличение на МРЗ е това, че не се отчитат регионалните различия. "Ако средната работна заплата в София е 1070 лева, то във Видин тя е 564 лева. Въвеждайки МРЗ от 400 лева обричаме на фалит малкия и среден бизнес в регионите, в които средната работна заплата е по-ниска и засилваме драстично мобилността на човешкия ресурс към големите градове", каза той. По думите му, подобно увеличение означава продължаваме на обезлюдяването, обезкървяване на регионите и закриване на малкия и среден бизнес в страната.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Отварят фабрика за рапани в Каварна", пише в. "Стандарт"
Реализацията на няколко инвестиционни проекта ще разкрие нови 407 работни места в общината, каза пред "Стандарт" кметът на Каварна Цонко Цонев. "Първите нови работни места за 157 души ще бъдат разкрити още през декември, когато започне да функционира изграждащата се фабрика за преработка на рапани", каза Цонев, като добави, че според справката на бюрото по труда в града регистрираните безработни в момента са 450 души. Инвеститор във фабриката за рапани е варненската фирма "ЕЛЕКТА 03" ООД. Размерът на инвестицията е 1,5 млн. лв., като 440 хил. лв. са съфинансиране по проект по програмата за развитие на сектор "Рибарство". Фабриката ще бъде с капацитет на преработка на 200 тона готови за консумация рапани, като продукцията ще се изнася в Китай, Корея, Америка, в някои страни в Европа, а ще се продава и в България. Годишно по Българското Черноморие се изваждат 4-5 хил. т рапани. Друга голяма инвестиция в Каварна е фабрика за преработка на миди, която ще е първата в страната и на Балканите и трябва да готова до края на май 2015 г., казва каварненският градоначалник. Плановете са там да се разкрият 60 работни места. Инвестицията от 3 млн. лв. е на голяма ирландска фирма с вложения в ЮАР, Германия и Полша. Фабриката ще стартира с капацитет на преработка на 1500 т миди годишно, а за 2-3 години капацитетът ще стигне над 5 хил. тона. "Целта на ирландските инвеститори е да станат конкурентни на чилийските миди в световен мащаб.
Прочети още от в. "Стандарт"