Достигнатите рекордни нива на еврото през миналата седмица, може да накарат Европейската централна банка да интервенира на валутните пазари в скоро време, но за сега институцията ще се придържа по-скоро към риториката, коментират от Ройтерс.

Само ако видим скок на еврото над $1.65 от текущите $1.54, може би ЕЦБ и ФЕД ще загърбят различията си в монетарната политика и ще направят координирана акция по изравняване на валутните курсове. Прекомерните доларови разпродажби започват да застрашават световния икономически растеж, а скъпото евро доведе до редица отрицателни коментари сред европейския бизнес и политически елит.  

Една валутна интервенция би била подкрепена и от Японската, Британската и Швейцарската национални банки. Докато еврото правеше рекорд след рекорд, бе трудно да се говори за агресивна държавна намеса на пазара, но сега когато настроенията се обърнаха тази възможност става все по-вероятна. По-лесно е да подкрепиш валута, която в момента покачва (доларът) тъй като интервенцията ще е в унисон с пазарните настроения и така ще се увеличи ефектът.

„Пазарите са прекалено волатилни. Не искаме да влошим нещата с агресивно поведение от наша страна", коментирал е представител на страна от Г7, който не е искал да бъде назован. Въпреки това, пазарните анализатори коментират, че с всеки изминал ден възможността за интервенция става все по-голяма.

Волатилността на валутните пазари се засили през последните седмици, а рискът от нови доларови разпродажби остава доста висок. Все още обаче, валутните експерти не смятат, че централните банки са готови за такава радикална стъпка. Според тях, големите световни банки са в непрекъснат контакт, но едва ли ще предприемат нещо по-сериозно преди еврото да достигне немислимите преди година нива от $1.65.

За момента обаче, ЕЦБ ще продължи вербалните си намеси на пазара, с надеждата да се избегне „войната" с пазарните участници. Рисковете от по-агресивна намеса са големи, тъй като ако интервенцията не подейства, банките ще изгубят почти напълно авторитета си.

Миналият понеделник еврото докосна вечен рекорд на $1.5904, като от началото на годината общият ръст е 6%, а за цялата 2007 г. е 17%. Дисбалансите по текущата сметка и бюджетният дефицит на САЩ в съзвучие с разразилата се кредитна криза, допринесоха за рязкото поевтиняване на американските пари спрямо йената, швейцарския франк и еврото.

В последните месеци, най-силно отражение на валутните пазари даде разширилия се лихвен диференциал между ФЕД и ЕЦБ. Европейската банка продължава да се придържа към политиката си за борба с инфлационното ниво (3.3%) поддържайки лихвеното ниво на 4.00%, докато американският ФЕД упорито сваля лихвената ставка, за да подпомогне възстановяването на кредитния пазар. Това автоматично доведе до силен отлив на инвестиции от доларово деноминирани активи и нови дъна за щатската валута.

За да може една интервенция на централните банки да се нарече успешна, ЕЦБ и ФЕД трябва да променят монетарните си подходи. Това обяснява защо банкерите от ЕЦБ предпочитат за сега само да говорят, но не и да предприемат някакви по-сериозни стъпки. Пример за това бяха коментарите на члена на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги, който миналата седмица предупреди, че прекалено нестабилните валутни пазари се отразяват зле на цялата световна икономика. След тези негови думи, доларът подскочи с 2 цента спрямо еврото.

Според валутните анализатори, Бини Смаги е направил коментара си точно навреме, тъй като от ЕЦБ се притесняваха, че еврото ще прескочи и нивото $1.60. Това от друга страна пък са точно думите, които пазарните участници очакват преди да бъде направена по-сериозна интервенция.

Все пак без американско сътрудничество, няма да бъде възможна груповата банкова интервенция на пазара. За сега обаче, евтиният долар се харесва на щатските финансисти, които отчитат рекорден износ и спад на външните задължения. Европейските банкери на няколко пъти предупреждаваха американските политици да проявят по-висока загриженост за евтината си валута, която пък носи висока отговорност за световните финанси.

Според анализатор от Barclays Capital, коментарите на Бини Смаги миналата седмица са показали загрижеността на ЕЦБ към това дали Китай и петролните производители от Близкия Изток ще превалутират резервите си от долари към евро и ще „отвържат" валутите си, които са закачени към долара. Подобно развитие на нещата би съсипало европейския износ и икономика, както и би отказало чуждите инвеститори да купуват американски дълг посредством U.S. Treasury.

"За да се направи успешна банкова интервенция са нужни „двамата големи" ЕЦБ и ФЕД, а американците за сега не изглеждат заинтересовани. Икономическият ръст и балансирането на дефицита е първа грижа за Бернанке в момента", коментират от Barclays. "Това ще се промени само ако американските политици осъзнаят, че прекалено евтиният долар е повече във вреда за щатската икономика отколкото в полза на по-малкия дълг", продължават анализа банкерите.

Това обаче все още е далече, а еврото може скоро да опита нов опит за пробив над $1.60.