Със злоупотребата със средства от европейските фондове и бавният процес на противодействие на корупция България произгра шансовете си да получава пари от Брюксел занапред. Така започва една от основните статии в австрийския вестник „Ди Пресе". Изгледите за високи печалби държат инвеститорите в страната.

Строителни кранове са надвиснали над лъскавите остъклени фасади под зелените хълмове на планината Витоша. Водни фонтани бълбукат тихо из вътрешните дворове на софийския бизнес-парк. Дали изчислителни центрове, кол-центрове, банкови администрации или мърчайндайзинг-центрове, дали Хюлет-Пакард, Хюндай, АиБи Ем или Сони - големите имена от света на икономиката се тълпят на терена на най-големия офис-парк в Югоизточна Европа.

Никъде другаде в ЕС изгледите за печалби не са така големи както в България. Така обяснява Георги Ганев, директор на Института за либерални стратегии в София, рекордния размер на 6 и половина милиарда евро преки инвестиции през миналата година. "Печалби от порядъка на двуцифрените процентни числа са рядкост в Европа", подчертава Ганев.

 От няколко седмици насам обаче са официално доказани и сенчестите страни на икономическото чудо: ЕС отказа на България близо 500 милиона евро фондови средства заради злоупотреби и широко разпространената корупция. Сред инвеститорите лошото дете България с икономически прираст около 7 % обаче въпреки всичко си остава „обичано". "Реформите в икономиката се реализират значително по-бързо отколкото в политиката", заявява Андреас Шефер, заместник-управителен директор на Германско-българската търговска камара. Членуващите в камарата фирми наистина се оплаквали от бюрокрацията и ежедневната корупция: "Но вече никой не идва тук, изпълнен с наивност", споделят от камарата.

Независимо от ширещата се предимно из администрацията корупция почти нямало инвеститори, които да напускат страната, уверява Росен Иванов от консултантската фирма "Бългериън Иневестмънт адвайзър". Според него шансовете са по-големи от проблемите.

Наистина заплатите през последната година нараснаха с 20 на сто. Ала макар и фактическото трудово възнаграждение да е чувствително над официалната средна заплата в размер на 500 лева или 260 евро, равнището на заплащане е все още ниско. Нагаждането на заплатите към равнището на ЕС обаче е само въпрос на време, смята Шефер. "С времето България няма да остане страна на ниските заплати, а ще се развива аналогично на Словакия".

Ала не само факторът "разходи", а и знанията и уменията на кадрите състав играят роля за инвеститорите. С нарастващия брой инвеститори по отношение на квалифицираната работна ръка в България започва да се изпитва остър дефицит. Емиграцията на млади специалисти през последното десетилетие изостря ситуацията - близо една десета от седемте милиона българи напуснаха страната.

Междувременно първите изселници започват да се завръщат, разказва Шефер: "Ако покупателната сила и заплатите продължат да растат, тенденцията ще се завърти - както в Полша". За някои сектори от икономиката вече бяха вербувани работници от Молдова, Украйна, Азия и Африка, каза Ганев. Ако социалният продукт в България преди десетилетие беше едва 27 на сто от средния за ЕС, той междувременно достигна 40 на сто.

В случай, че се съхранят сегашните темпове на растеж, най-бедната страна-членка на ЕС би могла след малко повече от 15 години да се изравни по стандарт на живота с южноевропейските държави като Португалия. Въпросът е, как страната да се освободи от корупцията. Крупните инвеститори са ухажвани, както и в други страни, ала преди всичко малките фирми срещат сериозни проблеми с корупцията, смята един журналист.

Икономистът Георги Ганев счита, че изнасянето в публичното пространство на все повече случаи на корупция, е добър признак. "Пресата вече не изпитва страх да информира за това. Натискът от страна на Европейската комисия й помага в това отношение", коментират специалисти. Създадена е малка средна класа, която все по-уверено се изправя срещу политиката. Корупцията наистина нямало да изчезне нито веднага, нито скоро. Ала борбата с нея е необратим процес.