Дори България не може да си позволи да забрани със закон пазара в един толкова важен световен инвестиционен сектор - гласи коментарът на икономиста Емил Хърсев по повод законопроекта за културното наследство, който се гледа днес на първо четене в парламента.

„Този сектор е изключително интензивен през последните години и не можем да извадим България от него". Глобално, оборотът в сектора с инвестиции в култура е достигнал един трилион евро.

Обаче в новия закон, който ни готвят управляващите, се предвижда възможност за национализиране на частните колекции. Популизъм или порочен механизъм? Съдейки по всичко, по-скоро второто.

Според текста в закона, само държавата трябва да извършва проучване, съхранение и експониране на паметниците на културата. „Но къде са парите на държавата, за да може да извършва тя тази дейност сама?" реторично пита Хърсев.

Според Емил Хърсев, нищо няма да се реши със собствеността на държавата върху всички паметници и всички движими и недвижими вещи. Това само обрича обществеността на изчезване на онези паметници, които държавата сега се опитва да присвои.

"Тя се опитва да ги конфискува, да ги национализира. Следователно няма нито да ги получи, нито да спечели, нито да ги вкара в музеите. Просто ще ги вкара в черната страна на икономиката" - е мнението на известния икономист. „Това е един закон в полза на иманярите в България, в полза на престъпниците" заключва Хърсев.

Проектозаконът е внесен в парламента от председателя на комисията по култура Нина Чилова от НДСВ. Припомняме, 36 годишната видинчанка Чилова бе министър на културата и туризма в правителството на Сакскобурготски през 2005 г.

Изказванията на Хърсев са направени по време на обществена дискусия в НДК по законопроекта за културното наследство. В дискусията са взели участие известни личности от сферата на археологията, директори на музеи, представители на нумизматични дружества, колекционери, юристи, прокурори и икономисти. „Всички те застанаха срещу новия закон за културно наследство"- казва се в разпространеното съобщение за медиите.

В новия закон за културното наследство се предвижда национализация на дадена културна ценност, ако колекционерът не може да докаже произхода й, например по наследство. В следствие на това, нумизматите например ще предпочетат да скрият колекциите си. И най-вероятно трафикът на антични ценности към западна Европа ще се засили.

Освен това по новия закон не са културни ценности произведения на изобразителното изкуство на живи автори и на такива, починали преди по-малко от 70 години. Това означава, че картини на Майстора или на Златю Бояджиев могат да се изнасят безпрепятствено в чужбина.

По-рано се чуха и коментари, че в закона има и „намигване" към ДПС, тъй като в законопроекта всички монети до 1500 година са национално богатство, но монетите и предметите след тази година не са категоризирани. В България има изключително много ценности от Османския период, каквито не са се съхранили и в самата Турция. Съгласно новия закон, те ще могат спокойно да бъдат изнасяни.

Основната обсъждана тема днес обаче е станала секретността и непрозрачността, при която е правен проектозаконът. Експертите недоумяват защо не са поканени за участие при съставянето на този законопроект. Изложените днес становища ще бъдат предадени на Комисията по култура и на парламента, където ще се надяват някой да ги чуе.